Защо хората не носят предпазни маски срещу COVID-19 въпреки препоръките – обяснението на психолозите

Макар ваксините срещу коронавирус вече да са факт, носенето на предпазна маска остава в различна степен задължителна мярка за ограничаване на разпространението му. Повечето хора следват препоръката на властите, но има и такива, за които тя е безсмислена и ограничава свободите им.

Решението дали да се носи предпазна маска и да се спазва социална дистанция е лично. Какво обаче кара или пък не един човек да следва препоръките остава мистерия за експертите. Според тях роля играят някои демографски фактори като например финансово състояние, политически убеждения и полова принадлежност.

В по-стари изследвания психолози твърдят, че поведенческите разлики до голяма степен се дължат на психологически фактори като индивидуалното възприятие за риск и склонността за предприемане на рисково поведение. Сега, в ситуацията на пандемия, някои от твърденията намират своето потвърждение.

Рисковите играчи в живота са по-склонни да не носят предпазна маска

Ново психологическо проучване, което предстои да бъде съгласувано с независими специалисти, сочи, че колкото по-рисковани решения взема човек в живота, толкова по-голяма е вероятността да не желае да използва предпазна маска и да спазва социална дистанция.

Според друг екип част от хората, които не спазват забраната за струпвания, не вярват, че коронавирусът носи сериозни рискове за здравето.

Реактивно съпротивление срещу наложените мерки

В психологията е познат феноменът „реактивно съпротивление“, когато хората се противопоставят бурно на правила и препоръки отвън, които те смятат, че нарушават свободата им да постъпват, както преценят. Те изпитват негативни емоции, защото вярват, че тази тяхна свобода е под заплаха, което ги амбицира още повече да търсят начини да я заявят и утвърдят.

При сегашните обстоятелства, когато здравните власти апелират към носене на предпазна маска и спазване на социална дистанция, част от гражданите се чувстват застрашени, сякаш някой се опитва да им отнеме свободата. Усещането за заплаха води след себе си гняв и други негативни чувства, които те опитват да потиснат, като правят всичко възможно да докажат, че са свободни хора. Един от опитите им да заявят себе си е чрез съпротивата да спазват противоепидемичните мерки.

Ефектът от реактивното съпротивление по време на пандемия е предмет на дискусии още от самото й начало. Сега вниманието на експертите е насочено конкретно към нежеланието да се носят предпазни маски.

Как да накараме хората да носят предпазни маски?

Психологията като наука може не само да разкрие причините, поради които някои от нас не вярват в ползата от маските. Тя може да даде насоки как същите тези хора да осъзнаят необходимостта от наложените мерки и да започна да ги спазват.

Конкретно социалната психология предлага набор от техники за убеждаване в смисъла от предпазните маски, социалната дистанция и самоизолирането.

„Другите правят така“ или следване поведението на масата

Методът е ефективен, защото показва на съпротивляващите се, че онова, срещу което се борят, е възприето от повечето хора. Когато човек вижда, че масата следва определена линия на поведение, той също е склонен да го направи. Тук ключовият момент е да се докаже и да се убеди другият, че повечето хора наистина носят предпазни маски. Един от способите това да се случи е чрез чести репортажи в медиите или чрез налагането на мярката като задължителна, а не препоръчителна, на определени места.

Ясни, прости и последователни инструкции

По-рано експерти разкриха, че колкото по-ясни, точни и последователни са препоръките на здравните власти, толкова по-голяма е вероятността обществото да ги следва. От съществено значение е и то да вярва в хората и институциите, които ги изготвят.

Индивидуален подход, базиран на психографичен профил

За съжаление, ефективността на изброените по-горе универсални средства за убеждаване и промяна в поведението, има своите ограничения. По-добри резултати обикновено дават индивидуалните подходи, при които се вземат под внимание личностните характеристики. За целта е добре първо да се изготви психографичен профил.

Три основни личностни профила – срамежливият, манипулативният и добросъвестният

Наскоро психолози откроиха три основни личностни профила, извън контекста на върлуващата пандемия. Хората, които са много срамежливи, изпитват социални затруднения и тревожност, споделят, че по-лесно могат да бъдат убедени.

От друга страна, по-манипулативните заявяват, че трудно се доверяват на властите и техните препоръки.

Третата група – сговорчиви, екстровертни и добросъвестни хора, признават, че са склонни да следват нечии инструкции и съвети, само ако съвпадат с техните лични убеждения. Ако обаче те им противоречат, вероятността да променят поведението си е незначителна.

С други думи, ако по-рано те са се убедили, че носенето на маска крие рискове за тях и не ги предпазва, едва ли биха се поддали на нечии опити да променят мнението им.

Учените предупреждават, че назидателният и неуважителен тон към хората, които не носят предпазни маски, не дава резултат. Възможно е само представителите на срамежливата група да променят поведението си под натиска на такъв директен и твърд подход.

Психолозите смятат, че много по-ефективен би бил емпатичният метод, при който се търсят причините защо хората реагират по различен начин. Важно е дали те оказват реактивно съпротивление и, ако е така, да се отправят индивидуални послания към всяка от групите.