5 теории за депресията на Тереза Дж. Борчард

Преди време се е считало, че депресията се изразява единствено в загубата на сигнал по пътя от един неврон към друг, подобно на дете, загубило пътя към дома. Отдават я на прости механизми, които водят до емоционален отговор. Но депресията е несравнимо по-сложна, защото е комплекс от много и различни взаимно влияещи си състояния.

Тереза Борчард дава няколко съвсем разумни предположения, които са плод на резултати от иновативни проучвания по въпроса. Всяка от тези теории не отрича утвърдените досега обяснения за депресивните състояния, но ги допълва с предположения, основани на медицински изследвания, и може би подсказва верния път към разкриване на депресивните корени в човека.

1. Неправилно мозъчно „окабеляване”

Най-ясното сравнение, относно работата на нашите мозъци, можем да направим като си представим изключително комплексна електрическа система. Невроните са уреди, които са свързани чрез нея, а информацията, емоциите, мислите и реакциите ни са електрическата енергия, движеща се между тях. Когато експертите сканират мозъка на депресирани хора, те откриват, че челните части на мозъка (свързани с по-висшите когнитивни процеси) показват по-ниски нива на активност от тези при недепресирани пациенти.

Иначе казано, връзката между невроните е бавна, невъзможна или затруднена по физиологични причини. Това променя доставянето, анализа и резултата от информацията, която би трябвало да протича между тях. Електрическата система е повредена и неефективна, а уредите не получават нужното им и не работят правилно, от което страдаме ние.

Други скенерни изображения на мозъка разкриват трудност при обработка на негативните емоции, докато амигдалата и центровете за обработка на страха работят, въпреки когнитивните усилия за преквалификация на мислите. Това значи, че части от мозъка се съпротивляват на съзнателното ни усилие да се успокоим и да поемем контрола над емоционалното си състояние, показвайки активност, която ни тревожи и натъжава.

Моделът на мозъчна активност е уникален и индивидуален, но се оказва, че при хората с депресия връзката между невроните (която представлява този модел) е затруднена, и Тереза Борчард го вижда като едно от обясненията, възможни за депресивните състояния.

2. Атрофиране на мозъка

Депресивните състояния могат да бъдат свързани със загуба на обем в някои части на мозъка, а именно хипоталамуса, принадлежащ към лимбичната система (емоционалният център на мозъка, важен за консолидирането на информация от краткотрайната памет до дългосрочната). Колкото по-тежка е депресията, толкова по-голяма е загубата на мозъчен обем в тази област.

Атрофията засяга фронталните лобове, особено префронталната кора, която регулира емоционалните центрове. Накрая депресията изглежда инхибира раждането на нови мозъчни клетки или неврогенеза. По тази причина Питър Кречмер вярва, че депресията е „най-опустошителната болест, известна на човечеството“.

Тази теория предполага, че депресивното състояние има пряка връзка с това мозъкът ни да не се развива правилно и важни части от него да закърняват (като дори пречат на други да се развиват правилно).

3. Хормонални дисбаланси

Ендокринната система може да играе роля в депресивните състояния. Някои изследвания дават интересни резултати относно работата на хипоталамо-хипофизната-надбъбречна ос (която управлява реакцията на тялото към стрес). Когато сме в беда хипоталамусът произвежда кортикотропин, освобождаващ фактор, и други вещества, стимулиращи хипофизната жлеза да освободи стресови хормони (които ни карат да бягаме или да се бием). Хроничното активиране на тази ос, може да допринесе за развитието на депресия. Нормално е веригата да е включена при страх, силни емоционални проблеми, тъга или болезнени състояния, но постоянното й влияние над организма ни може да има тежки последствия.

Когато не сме под стрес, но оста работи, изпитваме симптоми на страх, тревожност, объркване и емоционален дисбаланс, които са предпоставка за депресивни състояния.

4. Генетика

Генетичните дадености предопределят голяма част от живота ни. От цвета на очите през коефициента за интелигентност до склонността към емоционални състояния.

Има много генетични вариации, увеличаващи уязвимостта на човек към депресия и други разстройства, като е ясно, че голяма част от тях все още не са добре идентифицирани от науката.

Учените са намерили ген, който може да се свърже с биполярното разстройство, а експертите са открили обща генетична мутация, свързана с развитието на клинична депресия, когато сме изправени пред травматични събития.

Изследвания на близнаци показват, че ако единият от еднояйчни близнаци развие депресия, шансът и другия да страда от такава е 46%. При разнояйчни процентът спада до 20%.

5. Възпаления

Известният отвъд океана невролог – Дейвид Пърлмутър - обяснява, че крайъгълният камък на повечето дегенеративни състояния (включително депресия, тревожност и биполярно разстройство) е възпаление, а най-изявените стимулатори на възпаленията са глутен и захар. Той говори много за опасността, защото няма начин да усетим нередностите в мозъка си, както в другите части на тялото.

Пърлмутър подчертава, че хората, склонни към емоционални разстройства, се влияят силно от глутен и обратното. Депресията се среща при 52% от чувствителните към глутен.

Физическите причини за психичните проблеми са част от нещата, с които невролозите и психолозите се занимават изключително внимателно. На всеки, сблъсквал се с проблемите, които тези теории изследват, подобно знание може да е полезно, за да познае цялостната картина за депресията.