10 мита за самоубийството, които трябва да знаем

Според статистика на Световната здравна организация през 2016 г. са извършени близо 793 000 самоубийства по света. За съжаление, самоубийството е все така неразбрано от обществото и продължава да е от темите, които то не обсъжда. Това е една от причините да представим на вниманието ви 10 мита за самоубийствата, които ще опровергаем. 

Мит #1: Повечето самоубийства са изненадващи

Да, част от самоубийствата са такива, но процентът им е изключително малък. Повечето хора, склонни на подобно действие, несъзнателно изпускат намеци за плановете си, някои пък го споменават съвсем съзнателно.

Вижте често срещани предупредителни признаци, че човек е изложен на риск от самонараняващи действия:

• разговори за самоубийство;
• изразяване на чувство за безнадеждност, отчаяние или усещане, че лицето е в плен;
• изолиране от другите и оттегляне от дейности;
• чувство на тревожност, паника, раздразнителност, агресия и ярост;
• самонаранявания;
• чувството, че личността е бреме за другите;
• опити за взимане на „сбогом“, сякаш повече няма да се види с околните;
• повишена употреба на опиати - алкохол или наркотици;
• подаряване на скъпи лични вещи;
• загриженост за смъртта;
• рязка промяна в общото настроение и държание, леко и щастливо след период на пълно отчаяние.

Прочетете още:

• Кои са предупредителните знаци на предстоящо самоубийство

Мит # 2: Опитите за самоубийство са просто опити на несериозни хора да привличат внимание

Когато хората започват да говорят за самоубийство, това обикновено е вик за помощ. Те се чувстват отчаяни, за да стигнат до мисли за самонараняване, като рядко някой може да говори с тях за подобна тежка тема. Според Американската фондация за превенция на самоубийствата между 50 и 75% от хората ще обсъдят своите мисли, чувства и планове за самоубийство, преди да се опитат да ги изпълнят. Колко от тях получават адекватна реакция при започване на разговора - не можем да кажем. Подобни разговори най-често са отчаян вик, сигнализиращ, че нещо в душевността е много наранено и травмирано.

Мит # 3: Никога не трябва да разискваме с човек, споменал самоубийство, дали има план, или метод за него, тъй като това ще ги насърчи

Противно на общоприетото схващане, добра идея е да се зададат въпроси, когато хората говорят за самоубийство. Повечето споделящи за самоубийствени мисли вече са направили план или избрали метод. Да ги питаме за намеренията им не повишава вероятността да им дойдат идеи.

Говоренето честно и открито за самоубийствените мисли и чувства на даден човек може да помогне лицата в риск да се почувстват обичани и разбрани, като това да им даде възможност да решават проблемите си говорейки. Един обикновен разговор може да бъде първата стъпка в оздравяването на волята им да живеят.

Мит # 4: „Нормален“ човек никога няма да направи опит за самоубийство

Тези, които извършват самоубийство, обикновено не са психично болни или умствено увредени. Най-често страдат от значителна емоционална болка, скръб, усещане за безсилие, безнадеждност и съзират в самоубийството много практична мярка, за да не разберат останалите какво се случва с тях.

Психично отклонение в класическия смисъл може да липсва, но това не изключва депресивно състояние, а вследствие от него алкохолизъм или друга зависимост, които също повишават шанса за вземане на решения, рискови за здравето и живота.

Мит # 5: Ако някой наистина иска да се самоубие, ще го стори

Хората обикновено не искат да умрат, просто искат да приключат с болката, усещането за безнадеждност и страданията. Дори вече направили един опит и на прага на втори, ако бъдат правилно убедени, че животът им ще се подобри и ще добие смисъл, са склонни да се откажат от смъртоносното си намерение.

Мит # 6. Тези, които веднъж са посегнали на живота си и оцеляват, не го застрашават отново

Ако някога човек е опитвал да се самоубие и е оцелял, това не означава, че няма да направи друг опит.  Според Фондацията за психично здраве на Великобритания приблизително 20% от оцелелите от самоубийство ще се опитат да посегнат на живота си отново в рамките на една година. В по-дълга перспектива са 100 пъти по-склонни да извършат самоубийство, отколкото хора, които никога преди това не са се опитвали.

Мит # 7: По-често посягат на живота си жени, отколкото мъже

През годините статистиката относно самоубийствата говори, че само на едно място в света жените процентово надминават многократно мъжете - мястото е Афганистан, а причините могат да се обяснят с културни и социални особености. Що се отнася до световната статистика, която сравнява процентите - тя говори, че 75% от хората, направили опит за суицид, са от мъжки пол.

Мит # 8: По-вероятно е млад човек да направи опит за самоубийство

Абсолютно невярно! Тийнейджърското самоубийство е голяма трагедия и главна причина за висока смъртност при юношите, но се оказва, че с възрастта успешните опити за самоубийство растат като брой. Основните причини за посягане на живота са социална изолация, бедност, депресия, здравословни проблеми и усещане за провал. За съжаление, с възрастта вероятността няколко от тях да застигнат едно и също лице едновременно се увеличава.

Мит # 9: След като хората вече са направили опит за самоубийство, започват да се чувстват по-добре и вече не са изложени на риск от самоубийство или самонараняване

Най-високите нива вероятност за самоубийствени опити са до три месеца след като вече е преживян такъв. Лицето може да е толкова депресирано, че да събере малко енергия само за да предприеме "избавящи го действия". Усещането, че е "малко по-добре" може да осигури точно ресурс за обмисляне и изпълнение на опасния план. Така, че дори лицето да е направило вече опит да приключи с живота си, не оттегляйте подкрепата, защото борбата му не е свършила, въпреки че изглежда по-добре.

Мит # 10: Най-добре е, ако са ви споделили мисли за самоубийство, да ги оставите за себе си

Ако някой ви е говорил за възможността да посегне на живота си, то е най-разумно да потърсите подкрепа.
Говорете с близки на лицето, членове на семейството и приятели, на които може да се доверите, за да наблюдавате и подкрепяте човека, изпаднал в нужда. Ако рискът от суицид изглежда непосредствен, то е разумно да се свържете със специалист, за да окаже професионална подкрепа на емоционално нестабилното лице.

Повече за причините, потикващи хората към самоубийство може да прочетете ТУК >>>

Редактор: Станислава Тонева
Източник: