6 жени споделят какво всъщност е да пиеш антидепресанти

Постоянно се правят проучвания, които следят ефективността на антидепресантите. Едно от тях е публикувано в "The Lancet" и анализира над 500 изследвания, включващи данни за повече от 116 477 души. Основният извод, до който стигат изследователите, е че всички антидепресанти са по-ефективни при лечението на психично страдание в сравнение с плацебо медикаментите. Подобни проучвания се правят доста често, за да са сигурни лекарите в терапиите, които предписват. Проучването също установява и че някои антидепресанти са по-ефективни от други.

От много време в обществото съществува стигма относно приема на антидепресанти, която върви ръка за ръка с непрекъснати въпроси за това дали действително работят или не. Изглежда, че когато човек отиде при медицинско лице в добро физическо здраве, не му се иска да си тръгне с рецепта за лекарство, защото присъстват съмнения дали то наистина ще е полезно за емоционалното му състояние. Според Кралския колеж по психиатрия това изследване е „поставило края на противоречията, свързани с антидепресантите“.

Какво трябва да очаквате, когато започнете да приемате антидепресанти

Методите за поддържане на психичното здраве не могат да бъдат поставени в рамка - това, което е ефективно при едни, е напълно безполезно при други. Много антидепресанти имат и странични ефекти, които могат да варират както по вид, така и по сила.

Можем да цитираме британската организация за психично здраве “Mind”: "Важно е да се каже, че антидепресантите могат да бъдат ефективни за някои, но не са решение за всички и не се препоръчват като първа линия за лечение на лека депресия. Пациентите трябва да бъдат информирани за възможните нежелани реакции, които биха могли да получат, и лечението им да се преразглежда редовно."

Но какво мислят всъщност хората, които приемат лекарствата? Британската редакция на Cosmopolitan разговаря с шест дами, които са приемали или към момента приемат някакъв вид антидепресанти.

"Лекарствата ми позволиха отново да усещам."

Кейт Лийвър е журналист на 32 години и разказва за своя опит с медикаментите.

"Аз приемах антидепресанти, тъй като бях диагностицирана с депресия на 13-годишна възраст. На 17 години специалистите откриха, че имам биполярно разстройство, така че добавихме към лечението и антипсихотични медикаменти.

Трудно ми е - не се чувствам идеално, реагирам различно на всеки вид и имах проблеми с част от тях, но продължих да търся най-подходящия за мен вариант, така че може да се каже, че съм твърд техен поддръжник.

Те ми позволиха да работя, да се чувствам достатъчно добре, за да стана от леглото и да изляза от дома си. Те ми позволиха да общувам, да работя и най-важното, да чувствам отново неща като любов и ентусиазъм за живот. Депресията може да ви направи болезнено вцепенени, може да ви лиши от всички прекрасни чувства. Само, докато приемах медикаментите си, имах възможност да изпитам отново тези емоции.

В момента приемам моноаминооксидазен инхибитор (който освен на мозъка, влияе и на някакъв ензим в храносмилателната ми система). Тези медикаменти водят до ниско кръвно налягане, така че често се замайвам и трябва много да внимавам как се изправям от седнало положение. Те ми донесоха и няколко килограма повече, което наистина е доста неприятно. Въпреки това мисля, че си струва, защото мога да функционирам като човешко същество, да усещам и да общувам с хората, да пиша, да обичам истински половинката си и да получавам всички прекрасни емоции, които химически балансираните хора могат да имат през цялото време.“

"Без тях не знам къде щях да бъда днес."

Хан е на 29 години, блогър. Ето какво споделя: "Като цяло, моят опит с антидепресантите е положителен. Сега мога да се справя с ежедневните задачи, дори когато се появи тревожността, докато преди се опитвах да се скрия от света. Все още мога да се занимавам с ежедневния си живот, дори когато тревожността се появи, а преди в подобни мигове се опитвах да се скрия от света.

На 17 години, ме диагностицираха с повишени нива на тревожност, борех се с ежедневието и не исках да напускам дома си - нямах надежда. На 18-годишна възраст личният ми лекар ме насочи към детски терапевт, като за съжаление се оказа, че дамата, на която попаднах, нямаше уменията да ми помогне за проблемите, с които живеех, затова взех решение да търся помощ под формата на лекарства.

Съществуват някои нежелани реакции, като по-чести главоболия, но напоследък намалих дозата на медикаментите и те изчезнаха.

Зная, че антидепресантите имат лоша слава, само защото хората не разбират колко много могат да им помогнат. Лекарствата могат да ви превърнат в емоционално зомби, но могат и да ви открият съкровището на позитивните емоции. Етикети от типа „хапченца на щастието“ не помагат особено да се борим със стигмата. Ако антидепресантите не ме бяха изкарали от ужаса на най-мрачните ми години, не зная къде щях да бъда днес.

"Склонна съм към самоубийство, когато съм в депресия, ето защо лекарствата са толкова важни за мен."

31-годишната Елинор Сегал пише за психичното здраве в собствен блог. "Започнах да приемам антидепресанти, когато бях на 15 години след остър депресивен епизод. Година по-късно бях диагностицирана с биполярно разстройство и бях хоспитализирана, така че ми беше предписано и лекарство, стабилизиращо настроението.

Бях загрижена за някои от страничните ефекти, но позитивите за съзнанието ми и мозъчната химия надвиха останалите негативи. През годините съм била на различни антидепресанти и продължавам терапевтичните си сеанси със специалист.

Като цяло, приемам антидепресанти почти 14 години и те помагат. Аз съм склонна към депресия, химичните процеси в мозъка ми са такива и антидепресантите ми помогат, като поддържат мозъка ми на стабилно функционално ниво. Без тях аз съм сълзлива, негативна, емоционална и намирам живота за много по-труден. Склонна съм към самоубийство, когато съм в депресия, така че от жизненоважно значение е да приемам медикаментите.

"Не разбирам, защо трябва да ги спирам."

Дейзи Барнс е 30-годишна, съоснователка на организация, занимаваща се с изкуства, и разказва: "Имам хронична депресия, откакто навърших 16 години. Смятах, че лошото ми настроение е нормално, успоредно с постоянната тревога, но усещах и че вече не можех да се справям сама въпреки най-добрите си намерения, затова потърсих помощта на антидепресантите.

В продължение на три години опитах всичко, освен лекарства, включително когнитивна поведенческа терапия. Когато взех първия антидепресант — циталопрам, нямаше никакъв ефект, което наистина беше разочароващо и се почувствах  безнадеждно. Открих, че общопрактикуващите лекари са безполезни, с изключение на този, който ме насочи към сегашния ми антидепресант флуоксетин, по-известен като прозак.

Специалистката каза, нещо, което ме накара да опитам тези лекарства: "Дейзи, ако имаш диабет и ти кажа да приемаш инсулин, би ли отказала? Имаш нисък серотонин, затова взимаш хапчета!“

Медикаментите носеха своите странични ефекти. В началото бях по-тревожна, страдах и от безсъние, но продължих да ги вземам, като накрая ми донесоха известно облекчение. Прозакът ми помогна да дишам и да се успокоя.

Депресията прави всичко толкова трудно - от изпращането на съобщение до приятел, до това да си измиете зъбите. Моите лекарства просто направиха всичко много по-лесно. В момента не мисля защо и кога да спра да ги приемам. Антидепресантите не правят живота ми лесен и не отмиват стреса, но го правят поносим и чувствам, че мога да се справя с него.

Мисля си, че името на лекарствата трябва да се промени, антидепресанти звучи толкова негативно. Бих искала да кажа, че приемам "серотонинови добавки" и мисля, че това е по-лесно за разбиране от хора, които нямат опит с депресията, така че да разберат причините ми да приемам медикаментите.

"В рамките на шест месеца психичното ми здраве се преобърна."

Брит Бул е на 21 години и е моден влогър. Тя разказва: "Аз приемам флуоксетин в продължение на почти три години. От 11-годишна възраст се боря с тревожност и панически атаки, но никога не бях говорила с никого, защото бях твърде малка. Започнах да търся варианти, бях разстроена, ядосана и непрестанно спорех със семейството и приятелите си, не бях приятна компания, защото не исках хора край себе си.

Спомням си колко се изненадах от начина, по който протече посещението ми при лекаря. Той ми предложи консултиране, но ме предупреди, че списъкът с чакащите е запълнен за 6 месеца напред, не исках да чакам още 6 месеца, след като в продължение на пет години живеех с всичко това, така че се съгласих на антидепресантите.

Бях щастлива, че започвам лечение, но приятелите ми имаха възражения: „Ще се пристрастиш“, „Хормоните ти ще правят лупинги“. Радвам се, че не се повлиях от мнението им. Хората около вас може да си мислят, че знаят кое е най-добро за вас, но не са експерти по психично здраве и е добре да помните това. Отне около шест седмици, за да започнат да действат, в началото промените бяха малки и мисля, че хората около мен ги забелязваха, още преди да ги осъзная аз, но в рамките на шест месеца психичното ми здраве буквално се преобърна. Сега съм най-добрата версия на себе си, вземам правилните решения и дори стартирам собствен бизнес.

Взимам хапчетата всеки ден и планирам бавно да ги намаля и спра, когато дойде времето за това. В момента те вършат страхотна работа и изключително много се радвам, че ми бяха изписани от лекаря.

"Не се тревожа за нещата толкова много."

Имоджин е 26-годишна продуцентка, която представя личната си история: "Започнах с антидепресанти през май 2017 г., след като стигнах до мига, в който ударих дъното на дъното, всяка вечер плачех и чувствах, че няма изход, не се колебаех да опитам лекарства, защото отчаяно търсих изход от състоянието си.

Когато имате депресия, нямате никакво желание да говорите с някого за това чувство, а щом съберете смелост да говорите със специалист, разбирате, че при него през цялото време ходят хора като вас. Моят лекар е страхотен, следи състоянието ми, увеличава и намалява дозировката, когато това е необходимо, като винаги предлага добри решения за състоянието ми.

Първоначално ми беше предписан циталопрам, но преди два месеца го смених с флуоксетин, тъй като предходният медикамент не постигна очакваните резултати. Новото лекарство определено ми помогна с високите нива на тревожност. Най-малкото нещо можеше да ме бутне по спиралата на отчаянието, но сега се чувствам много по-спокойна. Все още имам усещане, че мога да се върна към старото си аз, но се надявам, че с времето и терапията нещата ще се подобрят.

Когато ме попитат, неохотно съобщавам на хората, че съм на антидепресанти, защото ме е страх да не ме преценят като неспособна или нестабилна. Околните са склонни да ме съжаляват, когато разберат, че взимам такива лекарства. Мисля, че ако знаехме колко много хора всъщност имат проблеми с психичното здраве, това би нормализирало общественото мнение. Ние не сме различни, а просто се борим с различни предизвикателства.“