Спирането на антидепресантите може да доведе до нови депресивни епизоди – как да се справим

Повече от половината хора с хронична депресия, опитали да прекратят лечението с антидепресанти, отново са били сполетени от депресивни епизоди до 12 месеца след това.

Резултатите от рандомизираното клинично изследване, в което нито участниците, нито организаторите знаят кой приема медикамент и кой – плацебо, са публикувани в списание „New England Journal of Medicine“ на 22.09.2021 г. То разкрива, че „качеството на живот и симптомите на депресия и тревожност се влошават при пациенти, които решават да прекратят лечението с антидепресанти.“

Учените отбелязват друг интересен факт и той е, че малък процент от доброволците успешно преустановяват приема на лекарства, без това да се отрази на начина им на живот и здравословното им състояние.

Професорът по психиатрична епидемиология от Лондонския „University College“ Гема Луис разказва: „При някои хора забелязваме, че прекратяването на терапията наистина не се отразява негативно, но все още не знаем защо.“

Д-р Тони Кендрик от университета в Саутхемптън е обнадежден от наблюденията на екипа и заявява: „Става ясно, че пациентът носи отговорност за решенията си, разбира се след консултация с лекар. От него зависи дали ще продължи да приема антидепресанти или не, като има разумни доводи в подкрепа и на двата сценария. Всеки от тях може да завърши с щастлив край.“

Антидепресанти до живот?

Когато човек изпадне в депресия за първи път, обикновено започва лечение с антидепресанти, което продължава между 4 и 9 месеца след отшумяването на депресивния епизод, уточнява д-р Джонатан Алпърт, председател на Комисията за изследвания към Американската психиатрична асоциация.

Ремисия, или отшумяване, е двумесечен период, през който човекът не проявява признаци на депресия като тъга, апатия или липса на чувство за удовлетворение.

Д-р Джефри Джаксън, професор в областта на депресивните състояния от медицинския колеж в Уисконсин, споделя: „Моята практика е следната: ако пациентът изпада в депресия за първи път, особено отключена в резултат на травмиращо житейско събитие като смърт на близък човек или фалит, се опитвам по всички възможни начини да му помогна да излезе от това състояние, след което му назначавам лечение с продължителност 6 месеца.

Ако през тези 6 месеца той не преживее нов депресивен епизод, започваме да обмисляме плавното спиране на медикаментите, като разбира се той трябва да следи стриктно за поява на симптоми.“

За съжаление, вероятността от нов пристъп в даден момент е голяма, признава още Алпърт. „Ако един човек вече веднъж е изпадал в депресивно състояние, вероятността това да се случи отново до края на живота му е 50%. Ако е изпадал в депресия два пъти, процентът скача до 75. Колкото повече са били случаите, толкова по-уязвим е пациентът за в бъдеще“, завършва експертът.

За учените не е новост фактът, че хората с често повтарящи се депресивни състояния много по-трудно могат да живеят без антидепресанти и все по-лесно изпадат в депресия.

Д-р Джаксън допълва: „Обикновено лекувам до живот пациентите, преживели три или повече депресивни епизода.“

Липса на нови проучвания върху дългосрочния ефект от антидепресантите

Голяма част от изследванията, свързани с дългосрочния ефект от приема на антидепресанти, са стари или твърде ограничени. Това кара екипът да проведе ново, с което да запълни липсващите данни през последните години.

Луис разкрива: „Много хора приемат лекарства срещу депресия дълго време, а нямаме научни доказателства, с които да им кажем дали трябва да продължават или не.“

В клиничното изпитване са включени 478 души от 150 центъра за първична медицинска помощ във Великобритания. Всеки от тях е изпадал поне 2 пъти в депресия или е бил на лечение с антидепресанти в продължение на две или повече години. След като са се почувствали добре, всички са спрели приема им.

Според д-р Алпърт това е най-мащабното проучване, провеждано в реалните условия на центровете за първична медицинска помощ.

Проф. Джаксън уточнява, че неслучайно екипът е избрал тези центрове, тъй като повечето пациенти с депресия се лекуват от личния си лекар. Те търсят помощ от психиатър само в случаите, когато състоянието им ги кара да мислят за убийство или самоубийство, ако имат психотично или биполярно разстройство или не се повлияват от терапията.

Как протича проучването?

В изследването участват единствено хора на поддържащо лечение с някой от следните препарати: циталопрам (Celexa), флуоксетин (Prozac), сертралин (Zoloft), и миртазапин (Remeron). Други популярни лекарства от тази група, като например есциталопрам (Lexapro), не са включени заради вероятността от сериозни странични ефекти, свързани с преустановяването на приема им, поясняват авторите.

Всички лекарства и плацебо (под формата на лактоза) по време на експеримента са опаковани идентично, без етикет, така че никоя от двете страни – доброволци и организатори, не знаят кой какво приема.

Половината от участниците получават по-малка доза от антидепресантите, с които са се лекували, за период от два месеца. През третия месец те приемат само плацебо. Другата половина продължават да се лекуват с нормални дози от назначените им по-рано лекарства.

Състоянието им се проследява 52 седмици. Резултатите показват, че 56% от хората с намалена доза от лекарството отново са станали жертва на депресивен епизод, в сравнение с 39% при тези, които са продължили лечението си по обичайния начин. В допълнение това се случва по-рано, отколкото при контролната група, а симптомите на депресия и тревожност са по-тежки.

Кендрик споделя: „Не е лесно да кажем дали засилената тревожност, нарушенията на съня и чувството за тъга и меланхолия се дължат на поредния депресивен епизод или са странични ефекти заради преустановения прием на медикаменти.“

Част от хората се отказват от експеримента, макар да не знаят дали са приемали лекарство или плацебо. Алпърт добавя: „Решението им бе съзнателно. Виждайки, че състоянието им се влошава, повечето избраха да се откажат и да подновят терапията си.“

Дългосрочен прием на медикаменти за лечение на депресия

Заключенията на експертите са, че продължителната терапия носи своите ползи за пациентите.

Д-р Алпърт признава, че много от лекарствата имат и странични ефекти като покачване на тегло и сексуална дисфункция. Затова целта на всеки специалист е да избере най-щадящия антидепресант в доза, която едновременно ще се понесе добре от организма и ще причини минимален дискомфорт.

Най-важното е, че не се наблюдават дълготрайни негативни последици като увеличен риск от рак, сърдечно заболяване или проблеми с черния дроб.

Ако предстои прекратяване на лечението, е добре то да се случи плавно и да бъде съпроводено от консултации с психолог, които допълнително ще помогнат на пациента да се предпази от последващ депресивен епизод.

Преходът отнема няколко седмици, а ако пациентът изпитва тежки симптоми, свързани със спирането на лекарствата, може да са нужни и месеци, смятат експертите.

Как можем да облекчим симптомите на депресия или състоянието след прекратяване на терапията?

Антидепресантите не са единственият начин за справяне с депресията. Д-р Алпърт споделя, че има и други помощни средства, които могат да облекчат признаците на депресия или да помогнат на пациенти да не изпадне в нов депресивен епизод след спиране на лечението.

Редовна физическа активност

Достатъчно е човек да отделя време за разходки няколко пъти седмично, за да се почувства по-добре.

Социални взаимодействия

Пациентите, които се лекуват с антидепресанти, или са преустановили лечението, трябва да избягват изолацията и да контактуват с други хора. „Общуването придава смисъл и носи удовлетворение на човека“, допълва Алпърт.

Участието в групови дейности и доброволчеството са много ефективни средства за справяне с депресията. Поставянето на важни за тях цели и и преследването им има благотворен ефект.

Психотерапия

Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческата терапия (КТП) е една от формите на психотерапия, която е доказала своята ефективност при пациенти, преживели депресия. Тя е особено полезна при преустановяване на лечението. КТП се фокусира върху мисловния процес и има за цел да замести погрешните или негативни мисли с положителни. По време на КТП терапевтът възлага на пациента домашни задания и му помага да придобие специфични умения.

Терапия по приемане

ACT терапията е терапия на приемане и обвързване. Тя помага на пациента да приеме негативните си мисли и след това да ги отхвърли.
Вместо да променят мислите си, хората, подложени на ACT терапия, осъзнават, че те не са отражение на действителността.

Междуличностна психотерапия

Фокусът при нея пада върху промените в живота на пациента, които са обвързани с междуличностните отношения. Анализират се взаимоотношенията с останалите, загубата на близки хора и промяната в ролята на пациента. Терапевтът му помага да продължи живота си, като се адаптира към случващото се по най-добрия възможен начин.

Изборът на терапия е строго индивидуален и зависи от етапа на живота, в който се намира човекът, както и от проблемите, с които се сблъсква.