6 съвета за позитивно родителство

Всички ние мечтаем и се опитваме да изградим здравословни отношения с децата си. Връзки, които да се крепят на честност, доверие и безусловна любов.

Много от традиционните възпитателни техники пречат да постигнем това, като създават нестабилна основа, вместо да ни помогнат да заздравим връзката с детето. Методи като заплахи, наказания, таймаути или предлагане на награда, за да го накараме да направи нещо, вероятно биха дали резултат в краткосрочен план, но те няма да ни отведат до поставената цел.

Подобни дисциплиниращи способи раждат страх, тревожност и недоверие. Още по-лошо, използват любовта ни като средство за постигане на резултат и изпращат послание до детето, че тя се определя от неговото поведение. Детето започва да вярва, че го обичаме, когато се държи добре, и обратното. Позитивното родителство има друг подход. То има за задача постоянно да заздравява отношенията родител-дете.

Свързаността ни с детето е положителна суперсила на всеки родител, която всъщност се оказва единствената причина то доброволно да спре да прави това, което е искало, и да се вслуша в напътствията ни. Заздравявайки тази връзка, родителството се случва с лекота, дните минават по-приятно и най-вече, ние и детето ставаме съюзници, а не врагове.

По-долу ще ви запознаем с 6 основни техники за подсилване на връзката с детето.

1. Да бъдем себе си

Нека бъдем такива каквито сме, общувайки с него. Не бива да се крием зад илюзията, че сме перфектната майка или баща – такива няма. Трябва да позволим на децата да ни видят какви сме в действителност, а именно – човек с положителните и отрицателните му качества, притеснения и тревоги. Когато се роди бебе, то ни изглежда перфектно и ние неусетно започваме да изискваме същото от себе си. Но да сме перфектни е скучно и не позволява сближаване. Нека позволим на децата ни да видят какви недостатъци имаме, за да изградим помежду си наистина здрава и честна връзка.

„Не съществува понятие като перфектен родител. Затова просто бъдете истински.“ Сю Аткинс

2. Да се извиняваме

Алфи Кон (Alfie Kohn) дава страхотно предложение в книгата си „Безусловно родителство“. Да се извиняваме. Просто това. Защо ли? Първо, така даваме прекрасен пример. Второ, помага ни да слезем от пиедестала на перфектния родител. Показва на детето, че допускането на грешка не е страшно. Да я признаем, да се извиним, да засвидетелстваме уважение и да продължим напред. Така изглеждаме раними и обогатяваме връзката си с детето. 

Алфи препоръчва поне веднъж седмично да се извиняваме. А защо не и по-често, когато видим, че нашето поведение радва детето и го прави щастливо.

3. Да казваме „Да“ вместо „Не“ по подразбиране

Не можем да казваме „Да“ през цялото време. Но нека не отказваме по навик. Понякога не позволяваме на децата си да направят нещо, не защото е опасно или невъзможно, а защото е неподходящо. Вместо да валидираме само собствените си нужди, е добре да намерим баланса между тях и тези на децата. Те трябва да усетят, че техните нужди също са от значение за нас. Трябва да намираме начин да превърнем поредното „Не“ в „Да“, дори то да е условно. 

4. Да отделяме Специално време

Д-р Лаура Маркъм (Dr Laura Markham) смята, че времето, посветено на детето може коренно да промени неговото поведение. Специалното време още повече заздравява връзката, защото родителят не разпокъсва вниманието си, а го насочва изцяло към него. А децата отчаяно се нуждаят от нашата отдаденост и посветеност, за малко, но всеки ден. 

Как да планираме Специалното време, което да прекараме с детето?

• Съобщете, че оттук нататък бихте искали поне 15 минути на ден да прекарате с всяко от децата;
• Дайте име на това време – например „времето на Мария“;
• Редувайте се в предлагане какво точно да правите заедно – един ден решавате вие, на другия – детето;
• Отдайте се изцяло на детето – без разсейване, без прекъсване. Без телефони и графици.
• Оставете се на магията.

5. Колко прегръдки са нужни?

Семейният терапевт Вирджиния Сатир (Virginia Satir) казва: „Нужни са ни 4 прегръдки на ден, за да оцелеем. Осем – за да се съхраним. 12 – за да израстваме.“

Нека прегръщаме децата си сутрин, както и когато се разделяме или срещаме. Да се гушкаме, когато то ляга, или пък на дивана, докато гледаме филм. Правилото за 12-те прегръдки не е в сила само за нас, възрастните. Да не забравяме, че това, от което децата имат нужда са двама щастливи родители, така че нека бъдем любящи и открити: не само брачните ни отношения имат нужда от това. До края на деня ще сме получили десетки прегръдки от партньора и децата. Какво по-хубаво от това?

6. Нека фокусът остане върху дългосрочните ни цели

Какви са дългосрочните ни цели, свързани с децата? Да бъдат щастливи. Независими. Здрави. Уверени. Мили. Любящи. Любопитни. Отговорни и балансирани?
Сега нека си представим, че сме в училището на детето или пък в парка. Има няколко майки, които го познават. Дочувате част от техния разговор. Те говорят за нашето дете.

Момент. Как бихме искали те да опишат нашето дете? Едва ли искаме да чуем следното: „Той е толкова добро дете, никога не се държи лошо. Никога не притеснява възрастните. Не противоречи.“ Фундаменталният въпрос е дали понякога не се държим така, сякаш именно тези реплики искаме да чуем.

В трудни моменти може да се окаже полезно за нас да си припомним какви са дългосрочните ни цели по отношение на децата ни, което пък ще ни улесни при взимане на някои решения. Трябва да ги оставим да бъдат деца, да играят на воля и да развиват докрай потенциала, който имат. Да изразяват емоционално своето мнение е повод за радост и не бива да ги потискаме. Едно от по-новите проучвания разкрива, че децата, които често нарушават правилата в много случаи след години се превръщат в преуспели зрели хора с високи доходи. Терапевтите също така заявяват, че децата със силна воля е по-вероятно да се доверяват на инстинктите си и да правят онова, което те смятат за морално, отколкото да следват сляпо тълпата.

Да се осмелим да бъдем позитивни родители

Авторитарното родителство е широкоразпространено, защото болшинството сред нас вярват, че децата трябва да бъдат контролирани. Става въпрос за поука и прагматичен въпрос едновременно: Дали е редно да контролираме децата си под предлог, че искаме да са в безопасност? По-скоро отговорът е „Не“. А дори и да беше правилно, то просто не е възможно. Поне не е в дългосрочен план.

Позитивното родителство е като антидот. Като прилагаме простички принципи, с които още повече да се сближим с децата си, за да ги накараме да се почувстват в безопасност, ние посяваме семенцето, което ще ги превърне в независими и уверени възрастни.

„Едно поколение от дълбоко любящи родители ще промени съзнанието на цялото следващо. А оттам ще промени и света.“ Чарлз Рейзън