7 начина, по които емоциите оказват влияние на нашето здраве

Много изследвания през годините са показали, че както ежедневният стрес, така и потиснатият гняв или страх могат да ни разболеят. Отрицателните мисли и емоции ни потискат и по този начин нанасят трайни щети на имунната ни система.

Можем да използваме болестта, за да се мобилизираме – физически и психически, и да подобрим здравето си, но можем и напълно да потънем в мрака на заболяването си и така да усложним своето състояние. Така болката и болестта могат да бъдат разглеждани като проява на вътрешен емоционален конфликт.

Проблемите със здравето често са показател за необходима промяна в начина, по който се чувстваме със себе си и в живота си. Болестта може да бъде физическото проявление на нашите емоционални рани, които разрушават целостта ни, спират развитието ни и ни правят безсилни.

Например гениталният херпес може да бъде проява на вътрешното убеждение, че сме дефектни, отблъскващи и нежелани (според теория на психотерапевта Сандра Майкълсън). Това заболяване често е израз на несъзнателни сексуални конфликти и чувство на срам и самоотхвърляне, когато става въпрос за сексуално поведение и сексуална идентичност.

Всички ние в различна степен несъзнателно се съпротивляваме на растежа. От емоционална гледна точка растежът може дори да се чувства като загуба на нашето старо „аз“, а не като придобиване на ново чувство за себе си и стъпка напред в личното ни развитие. Можем дори да почувстваме, че ако оздравеем, вече няма да има нищо, за което да се борим – тоест, ще изгубим смисъла на съществуването си. Много хора са пристрастени към борбата и тя е единственото, което ги кара да се чувстват живи, но други се чувстват изтощени, потиснати или претоварени, което ги кара да избягват ситуации, в които трябва да се преборят за нещо.

Болестта може да е външният израз на чувството ни за вина, срам или горчивина, която изпитваме към другите.

Причината за проблемите с физическото ни здраве може да се дължат и на дълбокото ни убеждение, че просто не заслужаваме да бъдем щастливи и успешни. Това убеждение определя и очакванията ни за бъдещето – ние просто нямаме такива. Живеем, вкопчени в мисълта, че и занапред ще продължим да страдаме – психически и физически, и дори не поглеждаме към други възможни варианти – като оздравяване, щастие и просперитет, защото те са ни чужди и не отговарят на нашата същност, натрупан опит и реалност. Дори доброто, което ни се случва, ни причинява безпокойство, защото то винаги идва с очакването, че ще го изгубим или ще ни бъде отнето. Идва момент, в който дори не смеем да се зарадваме на хубавите неща, защото сме убедени, че само така ще избегнем болезнената им загуба.

Болестта може да бъде вторичен продукт от дълбочината и степента на самоотричането и ненавистта, които изпитваме към себе си. Но може да бъде и външният израз на чувството ни за вина, съжаление, срам или горчивина, която изпитваме към другите.

Вижте 7 начина, по които нашите неразрешени негативни емоции могат да окажат влияние върху здравето ни:

Болестта като начин да се свържете с другите

Ето какво споделя по темата психотерапевтът Сандра Майкълсън:

„Най-голямото внимание, което съм получавала от майка си, идваше под формата на дълги разговори за моите здравословни проблеми. Разбрах, че като дете болестите за мен са били възможност да привлека вниманието на родителите си. Това продължи, дори когато пораснах…”

Нормално е да се чувстваме по-обичани и по-близо до другите, когато сме болни – заради вниманието, грижите и обичта, които получаваме. В определени случаи обаче доброто здравословно състояние причинява емоционални асоциации за самота и изоставеност.

Болестта като наказание, но и като застраховка

Пример за това е човек със сериозно заболяване вследствие на стрес, преумора и болезнен стремеж към постижения. В ежедневието си той е раздразнителен, с гневно и грубо отношение към своята майка, като основното подхранващо чувство на това поведение звучи така: "Настояваше да работя упорито, за да успея. Ето, виж ме, майко, аз правя точно това! Ако трябва, ще се самоубия, но ще ти покажа какво в действителност поиска от мен"…

С болестта си този мъж се опитва да накаже майка си за контрола, който е упражнявала върху него през целия му живот. В действителност обаче заболяването се превръща в негово убежище, в застраховка от промяна – болестта му дава увереността, че той ще продължи да живее с усещането, че е жертва.

Болестта като отмъщение

Ако се чувствате пренебрегнати или наранени от съпруг или партньор, може да му отмъстите, като се разболеете – така ще предизвикате чувството му за вина и ще получите така жадуваните грижи. Все едно казвате: „Видя ли какво ми причини?“.

Болестта като начин да се противопоставим на контрола на другите

Понякога заболяването може да бъде единственият начин, който да ни помогне да променим ситуация, в която се чувстваме контролирани или зависими. Тази съвсем несъзнателна маневра поставя другите в услуга и помощ на болния. Пример за това са хранителните разстройства.

Болестта като нужда от зависимост

Тук става въпрос за нуждата да прехвърлим отговорността си на другите. Постепенно развиваме хронична зависимост и трайно убеждение, че не можем да се справим сами (а понякога и не желаем да поемаме отговорност) дори с най-обикновени задачи от ежедневието. Болестта ни дава добър повод да се възползваме от чувството за вина на околните, за да ги накараме да правят нещата вместо нас.

Болестта като черта на самоличността

Някои хора влагат толкова много емоции в своето заболяване, че в даден момент то се превръща в основна черта на тяхната самоличност: „Не искам да се забавлявам, защото съм болен“, „Не мога да успея, защото съм болен“, „Не съм подходящ партньор за семейство, защото съм болен“. В някакъв момент от живота заболяването се превръща в идеално оправдание да бъдеш раздразнителен, недоволен, неполагащ грижи за себе си и семейството си, неамбициозен и нещастен – просто защото си болен.

Болестта като начин да се избегне ангажираността

Колко от нас са използвали болестта като оправдание да се измъкнат от нещо, което наистина не искат да правят? Ако ние сме болни и неспособни по някакъв начин, то другите няма да очакват много от нас. Някои хора дори смятат, че ако са здрави или успешни, другите ще имат по-големи изисквания към тях, а така ангажиментите им ще се увеличат. Така че болестта може да бъде пасивен и удобен начин да кажеш "не" или да се изолираш. 

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: whywesuffer.com
Снимки: elconfidencial.com, emaze.com