8 характеристики на авторитарното родителство

Авторитарното родителство се характеризира с високи изисквания и ниска отзивчивост. Родителите с авторитарен стил имат големи очаквания от децата си, но им предоставят малко внимание, грижа и разбиране на нуждите и проблемите им. Обикновено наказват грубо грешките им – с викане и наказания.

През 60-те години на XX в. психологът Диана Баумринд описва три различни вида родителски стилове, основаващи се на изследванията й с деца в предучилищна възраст. Един от основните стилове на родителство, идентифициран от Баумринд, е именно авторитарният.

Авторитарните родители имат големи очаквания от децата си, налагат строги правила и очакват те да бъдат следвани безусловно. Според Баумринд тези родители са твърдо убедени, че техните заповеди трябва да бъдат спазвани без пояснения от тяхна страна и без право на възражение от страната на децата.

Характеристики на авторитарните родители

Баумринд вярва, че една от основните роли, които родителите изпълняват в живота на децата си, е да ги възпитат според ценностите и очакванията на обществото. Как родителите постигат това обаче може да варира драматично според контрола, който се опитват да упражняват върху децата си.

Авторитарният подход е най-контролиращият стил. Вместо да насърчава самоконтрола и да учи децата да управляват собственото си поведение, авторитарният родител се фокусира върху придържането им към установените норми. Вместо да възнаграждава позитивното поведение, авторитарният родител осигурява обратна връзка само под формата на наказания за лошо поведение.

Вижте осем от най-често срещаните характеристики на авторитарното родителство:

• Авторитарните родители са склонни да бъдат много взискателни, но не и отзивчиви. Те поставят много правила и се опитват да управляват почти всеки аспект от живота и поведението на децата си.

• Авторитарните родители често изглеждат студени, отчуждени и сурови. Те не са склонни да се отнасят към децата си с грижа, любов и топлина, напротив, по-често им крещят и критикуват, вместо да ги насърчават и хвалят.

• Авторитарните родители използват наказанието като основен инструмент за възпитание. Родителите с този стил обикновено нямат никакъв проблем да прибягват и до телесни наказания. Вместо да разчитат на положително укрепване, те реагират бързо и строго, когато правилата са нарушени.

• Авторитарните родители не дават на децата си възможност за избор или самостоятелни решения. Те винаги ясно подчертават кой определя посоката и рядко дават възможност за преговори и дискусии.

• Авторитарните родители не са склонни да проявяват търпимост към типичните за детската възраст лудории, шумни игри и т.н. 

• Авторитарните родители нямат нито желание, нито търпение да разговарят и обясняват на децата си защо дадено поведение или постъпка са неправилни, те просто очакват от тях да знаят това. 

• Авторитарните родители не вярват, че децата им са способни да правят правилни избори. Вместо да позволяват на децата си да вземат самостоятелни решения и да се изправят пред естествените последици от своите избори, те държат всяка област от живот им под контрол, за да сигурни, че няма да сгрешат. За авторитарните родители всички ситуации са черно-бели и няма кой знае какво място за компромис или преговори.

• Авторитарните родители не се притесняват да засрамват децата си както вкъщи, така и на публични места в стремежа си да ги принудят да се държат според установените правила. Вместо да търсят начини за изграждане на устойчиво самочувствие на децата си, тези родители често вярват, че критичните и предизвикващи срам и неудобство забележки ще ги мотивират да се държат по-добре и да изпълняват задълженията си по-стриктно.

Последствия от авторитарното възпитание

Стиловете на възпитание са свързани с различни резултати на детето, включително социални умения и академични постижения.

При децата на авторитарни родители се наблюдават следните последствия:

• Те вярват, че за да бъдат обичани, трябва да са послушни и успешни.

• Някои деца проявяват по-агресивно поведение извън дома си.

• Някои деца могат да се държат агресивно или прекалено срамежливо около другите.

• Често имат по-ниско самочувствие.

• Срещат затруднения в социални ситуации поради липса на социална компетентност.

• Рискът от депресия и тревожност е повишен.

• Трудно вземат самостоятелни решения и не са готови да се изправят срещу естествените последици от изборите си.

Тъй като авторитарните родители очакват абсолютно покорство, децата, отглеждани в такива условия, обикновено са много добри в спазването на правилата, но въпреки това може да им липсва самодисциплина. За разлика от малчуганите, отгледани от авторитетни родители, децата, възпитавани от авторитарни родители, не се насърчават да изследват и действат независимо, което е причината те да не могат да определят собствените си граници и лични стандарти.

Въпреки че експертите в областта на развитието се съгласяват, че правилата и границите са важни за децата, повечето вярват, че в авторитарното родителство липсват топлината и безусловната любов, които са толкова нужни на децата.

В заключение, авторитарният стил се характеризира с много правила и изисквания, но с малка родителска отзивчивост и топлина. Докато авторитарният подход може да бъде ефективен в определени ситуации, които изискват стриктно спазване на правилата, той може да има отрицателни последици, когато се използва като основен родителски подход.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: verywellmind.com
Снимка: time.com