Една сериозна приказка за алчността

Алчността е изградена на изключително силна биологична основа и още по-силна социална такава. Това я прави много сходна на инстинктите за самосъхранение и възпроизвеждане. За да разучим алчността и как тя се вписва в човешкото съществуване, трябва да започнем от самото начало.

Определението за алчност се състои в описание на крайно или прекомерно желание за добиване на ресурси, особено за имоти, пари или други символи на богатство. Тук се появяват два големи въпроса — какво значи „прекомерно“ и какво визираме с думата „богатство“, особено по отношение на човешката психология.

Основно в смисъла на „прекалено“ най-вероятно стои нещо толкова натрупано, че се е превърнало във вредно. Пример е прекомерната употреба на алкохол, водеща до махмурлук или прекаленото хранене, причиняващо затлъстяване. Всички ние бихме се съгласили, че това е вредно. Но тези обстоятелства и действия са такива само за личността. Как би било вредно желанието за богатство и добиване на още ресурси?

Всеки се нуждае от ресурси, за да оцелее — трябва да си купим храна, да си платим сметките, да имаме дрехи и още куп неща, изискващи средства. Без пари (символ на богатство и основен ресурс за съвременния социум), животът е изключително труден и опасен за здравето — следователно вреден. А колкото повече приходи имате, толкова по-добро количество (или качество) на желаните вещи и услуги ще си набавите. Как това може да е вредно?

Отговорът на този въпрос е скрит във факта, че хората са социални и културни същества, а не просто индивиди.

В древни времена

Някога много отдавна живял един мъничък едноклетъчен организъм. Нека го наречем Херман. Той прекарвал живота си безцелно във водата, бленувайки малките си едноклетъчни мечти и търсейки още по-малка едноклетъчна храна. Един ден Херман, който доста надебелял, изведнъж се почувствал разкъсан и станал двама Херман (т.е. "малки Хермани"). Херманите смятат, че това е добра идея и усещат, че дебелеенето ще доведе до още повече Хермановци. По този начин Хермановците се стремят да получат повече храна и да се превърнат в дебели Хермани и да създадат нов Херман, който също се стреми да получи повече храна, да стане дебел Херман и т.н. и т.н. и т.н.

Скоро всяка капчица вода на планетата се пълни с Хермани, поглъщащи всичката храна, която могат да намерят, за да се размножат и оцелеят като индивиди. С други думи - малки, алчни Хермановци вземат всичко, което им попадне, само за да „просперират“. Те и техните потомци запазват тази тактика в продължение на няколко милиарда години, грабейки ресурсите, които са им осигурили лично и генетично оцеляване.

В крайна сметка някои от потомците на Херман открили, че могат да се справят с условията по-добре, ако намерят начин да се развият по-бързо и да премахнат мутациите, които пречат на оцеляването, като така се появява особеността, която днес наричаме пол. Най-накрая, потомците на Херман безумно поглъщат плодове, ядки и всичко друго, което докопат с лапа, която с времето (и еволюцията) се превръща в ръка.

Големият проблем с еволюцията е, че е наложила на вече добилите умения хуманоиди да живеят в общества, за да се размножават и пазят от хищници. Но, когато си алчен (ламтиш за все повече и повече ресурси), рано или късно ощетяваш някой друг от групичката, в която живееш.

Междуличностният конфликт бавно набира скорост, докато не се събере цялата общност и не въздаде правосъдие. Накрая на всяка такава история има поука — този път тя е, че останалите не те харесват, ако си алчен. А щом не те харесват, може да те изпъдят и да останеш без възможност за размножаване и без защита.

Човешките същества желаят да се обединяват в общества на взаимно възхищение и съгласие. Ние се събираме за защита, за подкрепа, за споделяне на работата и за да има някой, с когото да говорим.
Ресурсите, които са важни за хората, са се променили. Вече не са просто храната, която ни крепи живи. Сега има и други неща като земя за отглеждане на храна и пари за закупуване на храна, керамика за съхранение на храна, методи като кораби и камиони (за превозването й), както и търговия и военно завоевание за… храна.

Но в крайна сметка храната не е крайният резултат, който желаем, защото фокусът се е изместил.

Истинският проблем възниква, когато населението се увеличава и възможните придобивки стават ограничено количество. Земята, изчерпаемите ресурси и чистата вода (от които произлизат другите желани неща) са ограничени. Самите богатства, към които се стреми всяко човешко същество, също не нарастват с темпа, с който желанието на личностите да ги придобият. Така се оказва, че, за да може някой двукрак, говорещ Херман да придобие нещо, той трябва да ощети друг, който също го желае (а може би дори заслужава). Това създава конфликт между успяващите да добият богатство и неуспяващите да се домогнат до такова.

Целта на обществото е да намалява и ако е възможно напълно да избягва евентуалните конфликти между членовете си. То създава закони, религии, правителство - все неща, които ще позволят на хората да се съберат, без да се бият помежду си. Съществуват норми и религиозни забрани за убийство, за да не се убиват хората и по този начин да се намали рискът от загуби на членове (и евентуално изчезване на самото общество); закони и религиозни забрани срещу изневярата, за да могат мъжете да бъдат сигурни в бащинството си (биологичен императив — мъжът не иска да губи своите ресурси и да се грижи за гени, които не са неговите). За да се намали конфликтът, който алчността може да създаде, обществата заявяват, че крайното желание за богатство е вредно за всички, тъй като концентрира твърде много ресурси в твърде малко хора. По този начин алчността е обявена за прекалена, вредна и забранена част от психиката ни, като това се прокламира с изключителна енергичност.

В древността е било по-лесно да се избягват обществените конфликти. В номадското общество не може да натрупаш много вещи от алчност, защото не можеш да ги пренесеш, когато социумът ти се премести - това обезсърчава желанието за трупане на предмети.

Желанието за богатство е особено очевидно в онези култури, произхождащи или придържащи се към западноевропейската традиция на "прогрес" и "растеж", наследство от епохите на научните открития и изследване на света. Откритията са заблудили хората, че могат да знаят всичко, защото увеличават знанията си и отварят света за търговия. Продажбите се превръщат в основен фактор за европейския живот след „черната смърт“ (чумата), която убива една четвърт от европейското население през 14 век.
Това масово намаляване на работната сила води до три резултата. Първо, краят на феодалната система - броят на работещите е по-нисък и трудът им е по-ценен, като те могат да изискват заплащане за положения труд. Второ, води до излишък от стоки и храни, тъй като броят на потребителите е бил снижен. И трето, внезапно нарастване на личното богатство, тъй като хората наследяват вещите на всичките си близки, които са починали. Тези три фактора водят до по-голямо чувство за индивидуализъм и намаляване на духовните и интелектуални интереси в полза на материалните такива.

С новите продукти, имащи високо търсене (подправки, чай и коприна), предоставени от световните открития, търговията и експлоатацията на пазарите, стават цели на европейските общества и индивидите в тях. Това продължава и до днес. Стандартът на живот за членовете на обществата, практикуващи такъв материализъм, дава голямо предимство пред тези хора и общества, които не го правят. Те могат да съберат повече ресурси, да живеят по-дълго, да отглеждат повече деца в по-добри условия и могат да изпреварват всяка конкуренция, която не се храни от алчността си.

Алчността става приемлива

Така рязко се оказва, че качествата на човека задължително му печелят богатство (за което всички знаем, е грешно схващане) и старите устои, че алчността е неприемлива отпадат, забравени под обществения натиск.

Но защо? Защо обществото насърчава подобни неща?

Не забравяйте, че алчността е ценна черта за психиката на индивида. Тя е двигателя на борбата за по-голямо парче пай, нали е добра от биологична гледна точка. Онова, което трябва да имаме предвид е, че "алчността е добра" за обичащия първо себе си хуманоид. Добра е за индивида, но може би не е за обществото, в което живее той. Неосъзната алчност може да доведе до безразсъдство, арогантност и дори до мегаломания. Човек, воден от алчност, често игнорира вредата, която неговите действия могат да причинят на другите. Защото главната мотивация (алчността) е по-важна за индивида, от общите препоръки или чуждото благополучие.

Независимо, че смятаме чистата алчност за ощетяваща околните, негативна и вредна страна на характера, хората се опитват да намерят баланс между биологичното влечение към нея (което всеки изпитва) и социалната необходимост да уважаваме околните и техните нужди.