Ефектът на Форер и вярата ни в нелогични неща

Прочетете следващия цитат и помислете дали импонира на личността ви, такава каквато я виждате.

"Вие силно се нуждаете от това хората да ви харесват и да ви се възхищават. Имате потенциал, който все още не сте впрегнали за развитието си. Вярно е, че имате недостатъци, но обикновено успявате да ги компенсирате. Въшно демонстрирате добър самоконтрол и увереност, сте склонни на несигурност и притеснения отвътре. Случва се да ви преследват сериозни съмнения дали решенията и действията ви са правилни. Предпочитате разнообразието пред скучната рутина и недоволството кипва, когато се усещате ограничени.

Гордеете се, че с независимостта си при вземане на решения и не приемате чуждото мнение без задоволителни доводи. Вече знаете, че не е особено разумно да сте болезнено откровени, докато общувате с околните. Случва се да сте екстровертни, разговорливи и приветливи, или интровертни, резервирани и изолирани. Част от плановете ви за бъдещето не са особено реалистични.“

Това е текст, предоставен от Бертрам Форер на студентите му, като вид анализ на личността. Всеки от тях е мислил, че написаното се отнася конкретно до него и приема този изключително общ текст за истинен, вярвайки сляпо на сбора нефокусирани съждения.

Защо хората вярват на гадателките, хороскопите и личностовите тестове в женски списания 

Една от версиите е, че „тълкованията са верни“ и просто няма как да не им повярваме. Но специалистите уточняват, че „те са верни“, защото са неясни положителни обобщения с висока валидност на база ставка, за които се предполага, че са извлечени специално и конкретно за личността.

Десетилетия наред психолозите изследват „ефекта на Форер“ (познат още като „ефект на Барнум“) – влиянието, възникващо, когато хората приемат обратна връзка за себе си, предполагайки, че е извлечена от процедури за оценка на личността (изпълнени от човек или организация, приемана за капацитет в областта).

Примери за този ефект има и в сайтове, предлагащи „алтернативните науки“, с които да изчислят индекса на съвместимост между вас и партньора ви. Когато „съберете“ резултатите си според инструкцията на нумеролозите, получавате "личния си анализ", напомнящ на този: „На първо място приятели и едва тогава интимни партньори, вие трябва да поддържате внимателно тези черти на отношенията си. Първоначалните тръпки от връзката няма да ви съпровождат вечно. Може да опитвате нови неща в интимен план, разнообразявайки сексуалния си живот, но бурните страсти няма да са вечно на преден план. Има хора, за които подобен развой не е проблем. Те са привлечени от здравия, спокоен съюз, вместо от бурни страсти на романтични романси. Вие и вашият партньор сте от тях, няма какво да ви притеснява — имате връзка като от мечтите. Но в случай, че сте от феновете на тръпката, то това взаимоотношение не е за вас.“ 

Подобен текст може да задоволи във висок процент почти всички, които направят теста, без значение, че всъщност е сбор от неточни твърдения, които изтъкват само положителни черти (с които личността иска да се идентифицира).

Изследванията върху „ефекта Барнум/Ферер“ показват, че вярата във фалшива обратна връзка (каквато представляват подобни оценки на личността ни) е повлияна от няколко фактора.
Те са свързани с получателя на обратна връзка (с нас), с консултанта (лице с висок авторитет, което приемаме сериозно) и естеството на теста, който сме направили. Една от важните променливи е възприеманата специфичност на изискваната информация. Колкото по-подробни са въпросите, толкова по-вероятно е човекът да е убеден, че резултатът се отнася само за него.

Приемането, че информацията е лична, което представлява "ефектът на Форър" е просто част от нашата чувствителност. Човешките същества са склонни да приемат твърдения за себе си, пропорционално на желанието да потвърдят високата си самооценка, вместо в зависмост от възможността да са верни, според несубективна оценка на обстоятелствата. Това е просто поредното потвърждение на друг психологически принцип, който гласи, че сме по-предразположени да приемаме положителни, отколкото отрицателни оценки и коментари относно личността си.

Ако не сме правили тест, от който да получим обратна връзка, то няма как да му повярваме на подобни твърдения, нали? А щом сме склонни да го направим, то най-вероятно имаме някакво влечение към материята, от която произлиза. Тези, за които астрологичната теория предлага по-привлекателен авторитет, са по-склонни да повярват във валидността на астрологичния анализ.

Като цяло има значителна подкрепа на общото твърдение, че подобни анализи на личността се възприемат като точни от участниците в изследванията. Както споменахме, положителните оценки се приемат по-лесно, отколкото отрицателните. Обратното се случва, само ако те се отнасят до трети лица с високо заемано положение, за което считаме, че е незаслужено. Съществуват и няколко доказателства, че променливите на личността като невротизъм, необходимост от одобрение и авторитаризъм са положително свързани с вярата в профили, подобни на гореописаните. Това обяснява популярността на „науките“, изискващи точна информация от клиентите си (но даващи общи и неточни резултати), защото те очакват точни отговори, основаващи се на нея, като дори получават положителни такива.