Защо имаме желание да изядем милите неща и други странни явления с изненадващи обяснения

Понякога се поглеждаме отстрани и осъзнаваме, че се държим странно и дори абсурдно, но нямаме никаква представа какво стои зад това наше поведение. Е, психолозите имат отговор на повечето от въпросите ни.

Вижте ги:

Желание да "изядем" нещо мило

Подобни желания ни връхлитат най-вече, когато наоколо има деца: „Толкова си сладка, че ще те изям!” или пък кученца и котенца: „Колко е миличко, идва ми да го схрускам!”… Откъде обаче идва желанието ни на шега да „изядем” милите и сладки неща? Психолозите са разработили две теории по въпроса.

Според първата теория в моменти на умиление мозъчният център, който отговаря за удоволствието, се „затваря“. Когато човек (в повечето случаи от женски пол) види бебе, той получава прилив на допамин, възникващ и когато човек е изял нещо вкусно. Това наслагване на смисли един върху друг предизвиква подсъзнателно желание да вземем милото нещо и да го изядем!

Според втората теория подобна форма на игра се наблюдава при много бозайници и това е проява на животинската ни страна. Много от животните се хапят и борят помежду си по време на игра, но все още не е напълно ясно защо го правят. Учените предполагат, че така може би тренират бойните си умения, подобряват двигателната си координация или просто си играят.

Нежелание да сменим свършилата ролка тоалетна хартия

Тази задача дори не присъства в списъка с трудни неща, които трябва да правим ежедневно, но по някаква причина някои хора не искат и отказват да го правят… Защо? Психолозите смятат, че това далеч не се дължи на мързела, а на факта, че сменянето на свършилата ролка не ни носи никакво вътрешно удовлетворение за усилията, които ще положим...

Повечето домашни задължения - като измиване на чиниите и изхвърляне на боклука, са също толкова скучни и досадни, но те ни носят някакво вътрешно удовлетворение. Когато приключим с тях, се чувстваме доволни, защото сме допринесли за чистотата на дома си.

Мнението на специалистите е, че истински мотивиращата задача включва три елемента: компетентност, самостоятелност и семейни връзки. Тоест, задачата трябва да е достатъчно сложна, за се почувстваме компетентни, когато я изпълним. Но също така е необходимо и да чувстваме, че се справяме сами и имаме контрол над това, което правим. И за финал, задачата трябва да ни дава усещането, че когато я изпълним, ние ще укрепим връзката си с нашите близки.

Смях в неподходящи моменти

Голяма част от хората имат склонност към неуместен смях, например, когато някой падне, сгреши или пък ние самите предаваме лоши новини – да, ние сме наясно, че няма нищо забавно в нечия смърт, но въпреки това неуместният смях напира в нас… Защо?

Неуместният смях в тържествена или тъжна атмосфера съвсем не означава, че не проявяваме съчувствие или че не уважаваме околните. Това по-скоро е признак, че тялото ни е под влияние на голям емоционален стрес и използва смеха за намаляване на напрежението.

А смехът ни, когато някой падне или по друг начин си причини болка, е вид еволюционна функция, чиято цел е да покаже на племето, че това е лек инцидент и няма основания за тревога.

Според невробиолога Софи Скот най-често смехът се използва като метод за социално обединение, смехът е начин да кажем на хората, че ги харесваме и че споделяме мнението им.

Компетентност по всеки въпрос

Случвало ли ви се е някой да попита: „Знаете ли, че…”, и вие механично да отговорите: ”Разбира се”? Всичко се развива толкова бързо, че понякога, едва след като сме отговорили, осъзнаваме, че всъщност дори не разбираме за какво ни питат. Нередки са и случаите, в които някои хора демонстрират информираност, въпреки че изобщо не са наясно с темата, която се обсъжда. На какво обаче се дължи това наше поведение?

При изследване на този психологически феномен учени са установили, че много от хората реагират така, защото нямат ясна представа какво знаят и какво не, именно за това са склонни несъзнателно да фалшифицират знанията си.

По-вероятното обяснение на този феномен обаче е, че хората симулират информираност, защото им харесва усещането да бъдат приемани като всезнаещи. Тъй като обществото прославя знанието, хората съвсем логично се стремят да блеснат със своята осведоменост.

Клюки и интриги

Свикнали ли сме да мислим, че по-склонни към интриги и клюки са жените, но и мъжете носят своята вина за това социално прегрешение. Изследвания показват, че 32 процента от мъжете създават сплетни много по-често от жените. На какво обаче се дължи склонността към интригантстване? Психолозите обясняват и това. 

По-голямата част от хората имат вродено желание да се сближат с околните незабавно и това желание може да премине моралните граници. В стремежа си да изградим социални връзки ние използваме клюките като тема на разговор, но също и за да създадем чувство на доверие. Клюките ни дават и чувство за превъзходство, те разчупват скучните разговори и развеселяват събеседниците ни.

Повечето хора обичат тъжни филми

Животът е достатъчно труден и тъжен на моменти, за да прекарваме допълнителни часове в печал заради тъжен филм. И все пак го правим. Според психолозите, колкото странно и парадоксално да звучи, гледането на тъжни филми ни кара да се чувстваме щастливи. Мелодрамите подтикват хората да анализират собствения си живот и да търсят хубавите неща в него. От друга страна тъжните филми и истории събуждат съчувствието ни и стимулират производството на хормона окситоцин, наричан още „моралната молекула“, защото ни прави по-състрадателни и щедри.

Неловка тишина

Понякога имаме огромно желание да нарушим моментите на тишина в даден разговор, без значение дали имаме какво да кажем или нямаме. Защо обаче тишината е толкова неловка?

Подобно на други неща в човешкото поведение, и това е свързано с желанието ни да се впишем в съответната социална група. Когато разговорът не протича равномерно, ние сме убедени, че нещо не е както трябва. Започваме да си мислим, че не сме достатъчно атрактивни и интересни, или пък, че това, което казваме, не е актуално, и може да загубим мястото си в групата.

Не във всички култури обаче тишината в разговора се приема като неловка. В Япония например дългите паузи може да са знак за уважение, особено в случаите, в които се обсъждат важни теми.