Актуална ли е все още психоанализата

Наскоро говорих с колега психолог, който също пише за нашата секция и заедно се дивяхме на това, че повечето хора първосигнално свързват думата психология с Фройд и неговата психоанализа. Трябва да признаем, че психоанализата като терапевтичен подход и теоретична перспектива е оставила огромна и незаличима следа в развитието на науката за човешката душевност, но и да разгледаме нейното място в съвременното общество.

Въпреки, че все още има специалисти, работещи въз основа на този подход повечето психолози не залагат само на него. Всъщност много съвременни терапевти разглеждат психоанализата с известна доза скептицизъм. Част от тях дори се шегуват с теорията на Фройд.

Нека поставим въпросът сериозно — има ли място за психоанализа в наука, която вече акцентира на когнитивните процеси, неврологията и биопсихологията? Психоанализата все още ли е от значение в днешния свят?

Няколко научни доклада говорят за общ спад в използването на традиционната психоанализа. 
В такъв, публикуван от Американската психоаналитична асоциация, се установява, че психологическите отдели в университетите обикновено третират психоанализата като исторически артефакт, а дисциплини като изкуства, литература, история и други хуманитарни науки, са по-склонни да преподават психоанализата като текуща и релевантна тема. Интересна статия от 2007 г. в "Ню Йорк Таймс" също отбелязва спада в популярността на психоанализата.

Подкрепа и критика на психоаналитичните методи

Част от причините, поради които мнозина са толкова скептични към психоанализата днес, са, че доказателствата, подкрепящи нейната ефективност, са сравнително слаби. Някои проучвания за ефективността на психоанализата обаче са довели до ограничена подкрепа за тези терапевтични техники. Един мета анализ установява, че психоанализата може да бъде толкова ефективна, колкото и други подходи към терапията. Други проучвания пък предполагат, че тя може да бъде най-ефективна при лечението на депресия, наркотична зависимост и паническо разстройство.

Друг въпрос, който е важен за третирането на пациентите, е, че психоанализата определено е дългосрочна терапия. В наше време хората се нуждаят от бързи резултати и подходи, даващи осезаемо подобрение буквално за дни, седмици или месеци — психоаналитичният подход предполага, че терапевтичния процес ще продължи години.

Сюзън Краус Уитбърн е психолог и обобщава изключително точно проблема — според нея психоанализата в класическия си вариант, с традиционните похвати и терапия не е достатъчно високоефективно средство за повлияване на мнозинството психични разстройства в кратък срок. Но въпреки това не е нито разумно, нито възможно да се отхвърли приноса на Фройд за развитието на науката и терапията.

Психоанализа – тогава и сега

Много от идеите на Фройд са отпаднали от съвременната психология, но това със сигурност не значи, че работата му е безсмислена.

Подходът му към терапията — предположението, че психичното заболяване може да се лекува, чрез разговори за проблемите и че това може да донесе облекчение е революционна концепция за своето време, благодарение, на която в наши дни се провежда адекватно лечение на хората в спихично страдание.

Изследванията подкрепят някои от идеите на Фройд — „Много от оригиналните наблюдения на Фройд, например повсеместното влияние на несъзнателните процеси и организационната функция на емоциите за мислене, намират потвърждение в лабораторните изследвания", обяснява Питър Фонги в статия, озаглавена "Психоанализа Днес", публикувана в изданието „Световната психиатрия“ .

Важно е да си спомним, че Зигмунд Фройд е продукт на своето време. Той се е прославил със смелостта на теориите си (смятани за особено шокиращи по време на викторианския период), неговият поглед към света е оцветен от времето, в което той е живял. Каква ли би била психоанализата днес, ако Фройд беше жив?
"Ако Фройд беше жив днес", пише Фонги, "той би се заинтересувал от новите познания за функционирането на мозъка, като например как се развиват нервните мрежи във връзка с качеството на ранните взаимоотношения, местоположението на специфични компетенции с функционални сканирания, откритията на молекулярната генетика и поведенческа геномика.“

Едно важно нещо, което трябва да се отбележи, обяснява Краус Уитбърн, е, че докато психоанализата може да е в упадък, това не означава, че психодинамичната перспектива е мъртва. "Психолозите днес говорят за психодинамичната, а не психоаналитичната перспектива", пише тя. "Тази перспектива се отнася до динамичните сили в нашите личности, чиито движения стоят в основата на нашето наблюдавано поведение." 

"Психоанализата е много по-тесен термин позоваваш се на фройдистката представа, че за да разберем и да се отнасяме адекватно към необичайното поведение, трябва да се работи през нашите несъзнателни конфликти".
Класическата психоанализа може и да не е на върха на вълната, но психодинамичната перспектива е нейният популярен наследник, който можем да съзрем навсякъде.

Психоанализата в бъдеще

Какво всъщност може да гарантира мястото на психоанализата в развиващата се наука за човешката психика?
Според Фонги акцентът върху науката е ключът въпроса. Трябва да се проучат по-задълбочено емпиричните изследвания и лечението, основано на доказателства. Фонги предлага подобрени методи за събиране на данни, разглеждане на други възможни обяснения за поведение и активно сътрудничество с множество специалисти по-психично здраве, които могат да подобрят легитимността и уместността на психоаналитичните методи.

Ясно е, че следата на Фройд е съвсем осезаема и в наши дни. Терапевтичните беседи са особено свързани с психоанализата, но са се влели и в другите подходи за лечение, включително терапията, ориентирана към клиента и груповата терапия. Психоанализата може да не е в силата си, както през 1910 г., но теориите на Фройд имат трайно влияние както върху популярната култура, така и върху психологията.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: verywellmind.com
Сниимка: redbubble.com