Изборът, който прави бебето, всъщност не е случаен, твърдят учени

Когато бебето избере една от многото плюшени играчки, родителите сигурно мислят, че изборът е случаен. Всъщност не е така. То е избрало именно тази играчка, защото е открило причини да не предпочете останалите.

При възрастните се наблюдава несъзнателната склонност през целия си живот да правят избори, които се оказват близки помежду си. Новото откритие на университета „Johns Hopkins“ разкрива, че дори бебетата постъпват по същия начин – избират интуитивно и по начин, фундаментален за човека и неговия житейски опит.

Един от авторите на изследването, Алекс Силвър, възпитаник на „Johns Hopkins“, а сега студент по когнитивна психология към университета в Питсбърг, смята, че самият акт на избиране променя начина, по който гледаме на опциите. Според него дори малките деца, които тепърва започват да правят избори в живота си, се раждат с тази склонност.

Трудът на целия екип е публикуван в списание „Psychological Science.“

„Избирам това, следователно го харесвам“

Хората вярват, че избират онова, което им харесва. Учените обаче твърдят обратното: Харесваме дадено нещо, защото избираме именно него. И съответно, не харесваме онова, което не избираме.

Лиза Фейгенсън, когнитивен учен от „Johns Hopkins“, който специализира в областта на детското развитие, доразвива тезата: „Аз избирам това, следователно го харесвам. Не избирам другото, значи то не е достатъчно добро. Ние, възрастните, постоянно разсъждаваме така, макар и подсъзнателно. Оправдаваме избора си, след като го направим.“

Подобни заключения са адекватни за времето, в което живеем. Време на консумация и непрекъснати избори. Ежедневно избираме каква марка паста за зъби да купим, какви дънки да обуем и т.н. Според Фейгенсън и Силвър по-интересен е въпросът кога точно започваме да избираме по този начин. Ето защо учените насочват вниманието си към бебетата, които според Фейгенсън „не правят толкова много избори все още и са по-лесен обект на изследване.“

Как избират бебетата?

Експертите включват в проучването бебета на възраст от 10 до 20 месеца, като им дават възможност да изберат между два предмета за игра: две еднакви по цвят и яркост меки кубчета. Те ги оставят на разстояние от бебетата, така че да могат да ги достигнат само с пълзене. След като изберат някое от двете, психолозите вземат кубчето и го заменят с друга играчка. Изборът сега е между новата и онази, която не са избрали първия път.

Наблюденията на учените са, че бебетата продължават да избират новата играчка, която е заместила предишната, избрана от тях. Те не избират онази, която са пренебрегнали и при първия си избор. Сякаш си казват: „Хм, предния път не избрах тази играчка. Явно не я харесвам достатъчно. Според Фейгенсън тук е ключовият момент, феноменът, за който стана въпрос в началото. Възрастните биха постъпили по същия начин – няма да изберат онова, което не са избрали и предния път. Бебетата не се различават от тях.

При следващите експерименти, когато целта на психолозите е по-скоро да насочат избора на бебето, феноменът отсъства. Ако бебето не е поставено в ситуация да избира, липсва и склонността му да предпочита един и същи предмет.

Силвър признава, че не са очаквали подобен методичен избор при малките деца.

Следващата стъпка за екипа е да изследва ефекта от твърде големия избор, така нареченото бреме на изборите. Възможността за избор е безценна, но не и когато човек е изправен пред твърде много опции. Експертите ще опитат да разберат дали и за бебетата големият избор е по-скоро проблематичен.