Траурът на ежедневието: Изборът винаги означава и загуба

Всеки ден сме изправени пред избори. Някои са малки: „Какво да поръчам за вечеря?“ или „Трябва ли да си купя нова чанта?“. Други пък са големи: „Трябва ли да сменя работата?“, „Трябва ли да напусна партньора си?“ и „Трябва ли да имам бебе?“.

Много неща оказват влияние на начина, по който взимаме решения, включително темперамент, чувства и съвети от другите. Понякога избираме едно нещо, а понякога – друго. Но ако искаме да сме спокойни след решението си, трябва да осъзнаем, че изборът означава и загуба. Ако няма загуба, няма истински избор. Така че трябва да се научим да скърбим за изгубените възможности вследствие на нашето решение. Ако сме способни да спазваме това, можем да избираме по-лесно и да бъдем в мир с решенията си.

Ежедневните избори

Дебора Кабанис, професор по клинична психиатрия в Колумбийския университет, коментира своя избор: „По време на пандемията много организации, с които работя, преминаха към вечерни срещи. Когато работите от разстояние, тази практика внезапно се оказа удобна, включвайки комфорта на дома. Но след като се върнахме в офиса, вечерните срещи направиха работния ден болезнено дълъг.

Има толкова много неща, които харесвам в тези срещи. Наслаждавам се на моите колеги, някои от които са сред най-добрите ми приятели. Съдържанието е значимо за мен и ми харесва да съм част от нови инициативи. Ако посещавам срещите, мога да се видя с колегите си и евентуално да помогна за осъществяване на промяна. Ако не го направя, мога да се отпуска след работа.

И преди съм се сблъсквала с този избор. Тази година обаче реших да кажа не на всички вечерни срещи. Това беше моят избор. След като го направих, почувствах облекчение. Но също така скърбях за загубата.“

Какво е траур?

Траурът най-често се отнася до чувствата, които изпитваме след смъртта, но е много повече от това – примиряване с всяка загуба, не само с тази на любим човек. Това включва да оставим нещо да си отиде и ако сме способни да приемем траура в ежедневието си, можем да бъдем по-щастливи.

Това е съвсем различно от рационализирането. Рационализацията звучи като: „Всъщност не исках да правя това, така или иначе“ или „Никога всъщност не съм искал това“.

Всички ние използваме този подход през цялото време. Проблемът с рационализацията е, че използвайки я, ние казваме, че никога не сме искали другата опция. И, честно казано, това рядко е вярно. Когато избираме, винаги има част от нас, която желае алтернативни възможности. Това го прави избор. Голяма или малка, тази част е налице и вероятно ще трябва да вземем решението.

Истинският траур изисква да признаем, че наистина сме искали алтернативата, но че съзнателно сме избрали да не я получим. Това е сила. Това е избор.

Такова решение се взима трудно. Трудно е да оставиш желания чифт дънки в магазина или да не се възползваш от възможността да започнеш нова работа. Дори ако оставите дънките, защото искате да спестите пари за пътуване, или ако откажете работата, защото семейството ви не иска да се мести, част от вас все пак е желаела тези възможности.

Така че, вместо да кажете „Тези дънки са скъпи“ или „Знаеш ли, тази работа наистина не беше толкова добра“, опитайте се да кажете „Това бяха страхотни дънки. Исках ги. Но искам пътуването повече.“ или „Това наистина е страхотна работа. Но избрах да дам приоритет на комфорта и щастието на моето семейство“.

Траурът е практика за цял живот

Опитайте гореспоменатия подход, следващият път, когато трябва да направите избор. Ето няколко насоки:

• Изложете избора си на хартия. Какви са възможностите?
• Помислете кое искате повече. Ако трябва да изберете само едната възможност, коя ще е тя?
• След като направите своя избор, отбележете загубите.
• Позволете си да изпитвате чувства относно отказа от алтернативната възможност.

Не можем да имаме всичко в живота. Но често имаме силата да направим избор. Изборът означава и загуба на възможности. Това е траурът на ежедневието.