Изневярата – какво става с жертвите й

Малко хора наистина обмислят нещата преди да изневерят на половинките си. В обществото се носи убеждението, че поне при първия случай "нещата просто се случват" и едва тогава идва мисленето. Проблемът, както на всяко необмислено действие, са последствията. А те, за съжаление, не са особено добри за никого. Не само защото нараняваме някой, който е очаквал да сме му верни, а и защото предизвикваме когнитивен дисонанс в самите себе си. Усещаме обърканост, вина, срам, вътрешен конфликт и дори готовност за висока саможертвеност (с цел да компенсираме прегрешенията си към партньора).

Част от нас са склонни да се оставят на емоционалните проблеми, които възникват при поява на конфликт между вътрешните им убеждения и действията им. Нерядко хората избират да говорят с партньора си за изневярата и да прекъснат връзката, започнала с обещание, че не биха се наранили взаимно. Други оставят обстоятелствата да разкрият истината, трети просто се надяват действията им да не излязат наяве.

Изневярата можем да разделим на два основни вида – сексуална и емоционална. Сексуалната, както всички знаем, се състои в осъществяване на полов контакт с някого извън моногамните ни любовни взаимоотношения. Емоционалната изневяра е малко по-сложна за обяснение, защото част от хората не я считат за такава, а друга приемат, че е дори по-сериозна, поради наличие на дълбоко чувство към лице, което не е част от връзката.

Професор Оливия Лейкър от щатския Университет в Оклахома, е открила, че емоционалният отговор при дамите, когато разберат за изневяра на партньора им, е съществено по-силен в краткосрочен план.

Изневярата е отхвърляне на партньора

Когато изневярата е факт и партньорът ни разбере, е напълно нормално отговорът да е емоционален. Плач, ступор, гняв, апатичност, депресивни епизоди – това са повечето последствия от подобни новини. Всички тези емоционални състояния не се отнасят само до усещането за измама, а (по-същественото) до това за отхвърляне. Подобни чувства водят до активиране на районите, отговарящи за болка в мозъка, и тялото реагира като при наличие на такава. В измамения партньор неизбежно се явяват мисли относно честността на взаимоотношенията, защото психиката се опитва да задейства защитните си механизми (невинаги успешно). Но дори и защитите, криещи отхвърлянето от съзнанието, да работят, се появяват самообвинения в глупост, слепота и недостойност, както и за всички тези последствия върху партньора, вследствие на нашите действия…

Неизбежно възниква въпросът "защо". Отговорите, които измаменият търси, всъщност няма да са му особено полезни. Дори да получи всяка подробност, дълго обяснение или самоанализ и признания, това няма да го освободи от нуждата сам да се справи с емоционалния хаос, в който сме го бутнали ние.

Защитните механизми на човека го предпазват от истината, която би била твърде болезнена, но колкото и ефективни да са те, обвинявайки изневерилия в демоничност и злоба, рано или късно допускат усещането за личен провал до съзнанието. И ето, че освен емоционална буря и много болезнени въпроси, в главата на измамения партньор се появява усещане за провал. „Колко съм глупав!“ се превръща в основен лозунг на мислите, свързани с връзката. Вътрешните конфликти нерядко стават и междуличностни, но все пак има хора, които решават да не прекратяват отношението, което ги е предизвикало. Не може да се каже дали това е разумно или не. Може би, изневерявайки, сме унищожили възможности за продължаване на отношенията или пък това е било грешка, която само ще заздрави любовта ни. Не се знае, защото зависи не само от това как ние се справяме със себе си, а и от това как партньорът понася състоянието, което действията ни са му донесли.

Междуличностният конфликт носи последствия – качеството на живот във връзката може да се влоши осезателно, защото емоционалните състояния почти винаги водят до действия. Част от хората, които са отхвърлени така, развиват депресивни състояния, интензивна тревожност и високи стресови нива. Някои, макар рядко, посягат към алкохол и опиати. Всичко това е плод на процесите, характерни за човека, когато се опитва да се справи с голямо психическо натоварване. А всеки се пригодява към обстоятелствата по различен начин - дали ще се напие или ще спортува с цел да преодолее шока от новината, че е бил измамен, е личен избор, в който рядко друг има думата.

След като най-тежкият период премине и вече няма въпроси, самообвинения и гняв, остават "само" още няколко усложнения. При голям процент от хората, разбрали, че им е изневерявано, остават проблеми с доверяването, самооценката и търсенето на мотивация у другите (подозрителност). Ако те са все още във връзката, съществува шанс за реваншизъм или конфликтност, свързани косвено с изневярата. И всичко това е плод на един-единствен факт, че ние не сме помислили предварително дали можем да се справим с последствията.

Има много начини човек да получи каквото желае в интимен план, но за да опазим околните, а и себе си (от вътрешния конфликт, който ще си създадем), е разумно да не оставяме нещата "просто да се случват". Съзнателността на действията ни при ясна представа какви ще са последствията, може би ще е добра отправна точка за разумен развой на събитията.