Кажи ми как упражняваш авторитета си и ще ти кажа какво ще бъде детето ти

от 12 ное 2018г., обновено на 12 дек 2018г.

Как да отгледаме дете: Това се превърна в труден въпрос, тъй като изглежда да има все повече и повече хора, които искат да участват в процеса. От друга страна, въпреки че никога не е имало ръководство, което да обяснява как да бъдем добри родители, съществуват валидни общи критерии за отглеждането на дете. Един от тях е авторитетът, който родителите трябва да упражняват. Въпреки че тази концепция се е променила много с времето, тя не е изчезнала.

В миналото родителите упражняват своя авторитет по определен начин и обикновено детето се подчинява — то просто знае, че трябва да го прави. Това подчинение е свързано със страха от последствията. За да го накарат да слуша, родителите използват стратегии, вариращи от заплахи до напляскване. Наказанието е в основата на този тип отглеждане на деца.

Днес изглежда, че се случва обратното. Оплакванията за осезаема липса на авторитет от страна на родителите се увеличават все повече. Тяхната власт вече не се признава от много деца и не се упражнява от родителите, поради страх. Дори се стига до точката, в която те да бъдат малтретирани от детето си, което да действа диктаторски.

Авторитетът в отглеждането на дете

Правилата са важни за поддържането на авторитета и ограничаването на произвола. Границите са онова, което дава стабилност на човека. Родителите или възрастните, които отговарят за детето, трябва да го накарат да се подчинява на правилата. Много от тях не го правят поради небрежност. Задаването на ограничения изисква много усилия.

Децата понякога са капризни. Ето защо е важно да ги накараме да разберат, че не могат да правят или да имат всичко, което искат; че нещата трябва да бъдат заслужени с усилия и често пъти, въпреки усилията, все пак може да не получат това, което желаят. Ако детето е малко, то трябва да бъде научено да се подчинява, просто защото е дете, а възрастният е онзи, който отговаря за него; то трябва да се подчинява на онова, което му е казано, без да е необходимо обяснение.

Възможно е да си имате работа с по-голямо дете. В такъв случай анализирайте заедно причината за правилата, но и го накарайте да разбере, че те не са подлежащи на договаряне. Семейството трябва да действа в ритъма, поставен от родителите, защото те са онези, които отговарят за всичко; защото те са възрастните — ако детето иска да прави нещата по различен начин, първо трябва да стане възрастен и да може да се грижи за себе си.

Създаването и поддържането на авторитет може всъщност да създаде много конфликти. Децата са хора, които все още не са развили уменията си за преценка. Ето защо ограниченията ги фрустрират и често водят до добре познатите гневни изблици. Някои родители, изтощени от битките, които водят в други области на живота си, се поддават на тези избухвания — т.е. тъкмо онова, което не бива да правят, защото да се възстанови авторитет, който е бил изгубен, е много по-трудно, отколкото да бъде задържан.

Екстремното задоволяване и неговите вредни ефекти

Липсата на последователна авторитетна фигура може да остави отрицателни отпечатъци в живота на всяко човешко същество. Първо, това може да доведе до тревожност и несигурност. Когато родителите не определят граници или не се спазват ограниченията, детето може да се почувства сякаш стъпва върху нестабилна почва. То няма отправна точка, към която да се придържа — дори просто, за да я критикува.

Въпреки че някои родители го правят с най-добри намерения, няма никакво съмнение, че прекалената задоволеност е погрешна. Детето получава всички удоволствия, така че да не му се налага да минава през трудностите на своите родители. Не му се дават отговорности; позволено му е да прави онова, което иска, въз основа на погрешна концепция за свобода. С подобна липса на авторитет се възпитават деца, които са своеволни, лениви и изпълнени с предразсъдъци.

Най-лошото от всичко това е, че когато стане възрастен, подобно дете няма да разполага с необходимите инструменти, за да се справя с реалността, която е пълна с ограничения и невъзможности; то няма да има силата, необходима за големите проблеми на живота; то често ще се чувства фрустрирано, когато нещата не се окажат такива, каквито би искало да бъдат, и няма да знае как да управлява това чувство на неудовлетвореност.

Привързаността и близостта са храна за авторитета

Упражняването на авторитет без привързаност и близост е по-скоро тирания, отколкото обучение. Бащата или майката, които участват в живота на детето си, само за да дават заповеди или изискват нещо, предизвикват много смесени чувства. В този случай това е просто упражняване на власт, която да го накара да се подчинява, а не власт, която служи за обучителни цели.

Много е важно родителите да прекарват време с детето си — да говорят, да играят с него, да го опознаят и да се оставят те да бъдат опознати. Накратко, да изградят силна връзка. Когато детето може да почувства, че родителите го обичат, то също ще бъде по-склонно да приема техния авторитет. Детето ще разбира, че властта не се упражнява произволно, а е вид обучение за неговия живот.

Детето, което расте без родители и без авторитет, ще действат съобразно това. То ще мисли, че винаги е право. То няма да поема отговорност, нито ще се сблъсква с проблемите; то няма да има самочувствие и ще мисли, че парите могат да купят всичко. В най-лошите случаи то ще флиртува с всичко онова, което е незаконно или ще го пусне напълно в живота си.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: intellectualtakeout.org