Сексуално образование в детска възраст

Възпитанието и семейната обстановка в дома са основни за сексуалното и полово осъзнаване на предходните етапи в детското развитие.

От предучилищна възраст

В този период два основни въпроса измъчват малчуганите. „Как се зачеват бебетата?“ и „Как се раждат?“. Специалистите винаги препоръчват първо да се чуе версията на детето, преди да се представи някаква друга. Обикновено неговите обяснения са свързани с хранене и екскременти. Едно дете коментира: „Добрите бебета са от хубавата храна. Те порастват в корема на майката и излизат през пъпчето отпред. Лошите бебета са от лошата храна и излизат от онова място".
В подобни моменти възрастният, който обяснява, не трябва да лъже, но не е необходимо да дава подробни описания на сексуалния акт. „Щом мама и татко решат да имат бебе, течност, наречена сперма, с мънички семенца от тялото на таткото се смесва с яйцеклетката в тялото на майката. Когато се размесят двете клетки, се образува бебе, което расте в мама. Щом порасне, излиза през вагината на майката.“

Често децата искат да видят мястото, от което са излезли. Подобни стъпки в чуждото лично пространство не са препоръчителни. Вместо това е вариант да се нарисува човешка фигура, да се използва кукла или да се покаже книжка с илюстрации, подходящи за целта. Като цяло отговорите задоволяват любопитството временно и рано, или късно възниква въпросът „Как спермата се оказва на едно място с яйцеклетката на майката?“, като най-добрият вариант (макар и рядко срещан) е детето да попита родителите си. Отново е разумно да се чуе неговата версия. Най-честите теории са свързани със садене на семена, изяждане, опрашване или операция. Един от приемливите според специалистите отговори е „Спермата излиза от пениса на бащата и влиза във вагината на майката". Разумно е да се поясни, че спермата и урината не са едно и също.

Следващите въпроси в тази възраст са вариации за техниката за правене на бебетата. Въпросът не е никак безобиден и трябва внимателно да се упомене, че това се прави насаме и по желание на родителите. Важно е по време на разговорите от този вид възрастните да са спокойни и да не изпитват срам, дори е възможно хуморът да им помогне да преминат по-лесно през това.

Децата ще продължават да проявяват любопитство относно секса и любовта, важно е родителите да се опитат да са възможно най-отзивчиви и разумни при обучаването им в тази посока, защото ако информацията не бъде подадена правилно от учителите и семейството, то малчуганите ще я потърсят другаде. Това може да доведе както до гледане на неподходящи снимки, видеоклипове и списания, така и до изключително плашещата възможност да поискат информация от недобронамерен възрастен, който да злоупотреби с наивността им.

Децата и голотата

В детска възраст голотата на родителите може да предизвика сексуални емоции и това е напълно естествено. Това значи, че възрастните наоколо разумно трябва да пазят личното си пространство. Не е проблем детето да види голотата на родител, но подобно поведение не трябва да се насърчава и в никакъв случай не трябва малчугана да остава с впечатление, че възрастните искат от него да ги наблюдава в подобни моменти. Любопитството може да бъде ограничено до думи, а не да стига до гледане и пипане.

Табуто мастурбация

Това е съвсем нормална дейност, като родителите, учителите и възпитателите не трябва да изпадат в потрес и да се възмущават от съществуването й, дори в тази възраст. Детската мастурбация носи физическо удоволствие на детето и го успокоява.
Изключително важно е да се помни, че децата прекаляват с тази дейност, когато са нещастни, не им достига внимание и обич, самотни са, или не намират утеха в нищо. Много често това е сигнал, че малчуганът се чувства отхвърлен и тъжен. Повечето родители изпитват висока тревожност по тази тема и бързо превръщат дейността в табу, без дори да се замислят за причините й. Рационалната гледна точка е пряко свързана с това, че мастурбацията е дейност по самоопознаване и докопване до поне малко удоволствие в най-нещастните мигове на децата.

Независимо каква е ролята на възрастните около детето, те трябва да се постараят възможно най-спокойно да му обяснят, че това е нещо много лично и интимно и не трябва да се извършва често, с висока активност или на публично място. Необходимо е да се избягват бурните реакции, за да не се нанесе емоционална травма на подрастващия.

Игрите, които са забранени

Съвсем естествено и нормално е всеки да познава тялото си. Как мислите, че се е стигнало до това знание? Чрез изследване на собственото и чуждите фигури. Децата са любопитни и им харесва да наблюдават и изследват телата на другите, включително и да се изучават взаимно. Анатомичните разлики смайват мъниците и те се нуждаят от уверения, че не са „повредени“. Дори, да е предоставена всичката възможна информация, децата ще продължат да се изучават взаимно, разигравайки това действие в игра на „доктор“ или „семейство“.

Игрите с наблюдение на трети лица са практика, въпреки опитите на родителите да ги ограничат. Важно е да се поставят разумни граници на подобни действия, за да не се стигне до нанасяне на трайни вреди на психиката (под форма на засрамване и вменяване на силна вина, след като децата бъдат „хванати да правят нещо нередно“). Децата не бива да бъдат засрамвани или унижавани със забележки от рода на: „Как е възможно такова нещо? Засрамете се от себе си!" когато ги хванем да се показват едно на друго. Но е изключително важно и да не им предлагаме фалшиви извинения като „Не мислите ли, че е прекалено студено да ходите голи?" На децата трябва да се каже: „И двамата трябва веднага да се облечете и да си измислите някаква друга игра". Спокойното отношение може да постави граници, без да нанесе вреди.

Неприемливи думи

Като цяло „мръсните думи“ карат подрастващите да се чувстват специални, големи и важни. Нецензурните думи си имат място, което трябва да бъде определено и посочено на детето. Възрастните трябва ясно, точно и кратко да изразят отношението си към тях. Лесно е да се заяви „Не ми харесва да чувам такива думи. Запазете подобни изрази за сред приятелите си“ – така едновременно ограничавате използването им, не низвергвате идеята за свобода на израза, и уважавате желанията и избора на детето.

Различна от стандартната сексуалност и полова принадлежност

В практиката на психолозите не един родител е показвал притеснение, че детето му има прекалено близки отношения с приятелче от същия пол. Част от тях имат подозрения, а други буквално се ужасяват от евентуална хомосексуалност на детето си. Подобни родители можем да успокоим, че дори детето ви да не живее с обичайна ориентация, то е съвсем нормално. А що се отнася до приятелства с дете от същия пол – това е необходим момент в изграждането на добри социални отношения.

Експериментите с изучаване на деца от същия пол могат просто да доведат детето до избор на това, което само предпочита, а не на това какво се налага от околните. Все пак Института за сексуални изследвания „Кисни“ е доказал, че множество хора имат хомосексуални преживявания, но това не ги прави хомосексуалисти. При навлизане и преминаване през пубертета не е необичайно децата да преживеят объркване на сексуалната ориентация. Преди години младежите хомосексуалисти са били „лекувани“ от психотерапевти, но дори и Фройд не е бил оптимистично настроен относно промяната на сексуалната ориентация. Днес ние знаем, че хомосексуалността е до голяма степен физиологически предпоставена и затова толерантността е много по-голяма, а опитите за корекции много по-редки. Когато говорят със своите деца относно хомосексуалността, родителите не бива да дават и оценки. 

Сексуално образование

Сексуалните табута падат и обществото ни го осъзнава. Лайтмотивът на нашето време е искреност и свобода. Сексът далеч не е забранена тема - той е навсякъде. Важно е семействата и учебните заведения да дадат основните знания за него, за да не се случват злополуки. Домът дава основи на ценностната система, които включват основата на сексуалното образование, а училището трябва да запознае подрастващите с научните факти, които имат отношение към темата.

За да се получи градивна и полезна за децата симбиоза, не трябва да се разчита само на учебните заведения, защото голите факти няма да нормират поведението, нито само на семейството, защото то не може да е източник на академично точни и издържани данни.
Както обикновено достигаме до момента, в които две различни части от обществото трябва да се кооперират – въпросът е колко  успешно ще е това?

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: „Детето и ние“ д-р Хаилл Гинът „Изток и запад“
Снимка: shorelinedentalstudio.com

Още по темата:

• Съществува ли наистина синдром на единственото дете в семейството
• 7 начина, по които тревожността при децата се проявява като нещо друго
• Интелектуалното развитие на децата според Жан Пиаже
• Социално и емоционално развитие в ранното детство