Начало Психология Психология на развитието Развитие на децата Сексуално образование в детска възраст

Сексуално образование в детска възраст

Сексуално образование в детска възраст - изображение

Възпитанието и семейната обстановка в дома са основни за сексуалното и полово осъзнаване на предходните етапи в детското развитие.

От предучилищна възраст

В този период два основни въпроса измъчват малчуганите. „Как се зачеват бебетата?“ и „Как се раждат?“. Специалистите винаги препоръчват първо да се чуе версията на детето, преди да се представи някаква друга. Обикновено неговите обяснения са свързани с хранене и екскременти. Едно дете коментира: „Добрите бебета са от хубавата храна. Те порастват в корема на майката и излизат през пъпчето отпред. Лошите бебета са от лошата храна и излизат от онова място".
В подобни моменти възрастният, който обяснява, не трябва да лъже, но не е необходимо да дава подробни описания на сексуалния акт. „Щом мама и татко решат да имат бебе, течност, наречена сперма, с мънички семенца от тялото на таткото се смесва с яйцеклетката в тялото на майката. Когато се размесят двете клетки, се образува бебе, което расте в мама. Щом порасне, излиза през вагината на майката.

Често децата искат да видят мястото, от което са излезли. Подобни стъпки в чуждото лично пространство не са препоръчителни. Вместо това е вариант да се нарисува човешка фигура, да се използва кукла или да се покаже книжка с илюстрации, подходящи за целта. Като цяло отговорите задоволяват любопитството временно и рано, или късно възниква въпросът „Как спермата се оказва на едно място с яйцеклетката на майката?“, като най-добрият вариант (макар и рядко срещан) е детето да попита родителите си. Отново е разумно да се чуе неговата версия. Най-честите теории са свързани със садене на семена, изяждане, опрашване или операция. Един от приемливите според специалистите отговори е „Спермата излиза от пениса на бащата и влиза във вагината на майката". Разумно е да се поясни, че спермата и урината не са едно и също.

Следващите въпроси в тази възраст са вариации за техниката за правене на бебетата. Въпросът не е никак безобиден и трябва внимателно да се упомене, че това се прави насаме и по желание на родителите. Важно е по време на разговорите от този вид възрастните да са спокойни и да не изпитват срам, дори е възможно хуморът да им помогне да преминат по-лесно през това.

Понякога родителските истории, свързани със сексуалното образование, са по-интересни от очакваното. „Синът ми Пол, който е на две години и половина, ме попита дали имам пенис. Когато отговорих, че нямам, ме пита какво имам вместо пенис. Аз отвърнах, че майките имат нещо различно. Пол ме попита как се нарича това различно нещо. Казах му думата, като си мислех, че е твърде малък, за да я запомни. Седмици по-късно влизаме заедно в претъпкан асансьор. Една гръмогласна възрастна дама реши да заговори Пол „Как се казваш? Можеш ли да кажеш здрасти?". А моят мъник си мълчи. Аз реших да се наведа и да му подскажа: „Кажи здрасти". „Здрасти!", изкрещява той с най-силния си глас. Жената подскача. „О, поне знае да казва здрасти". Тогава Пол се втренчва в нея с абсолютно неподвижен поглед и произнася ясно: „Мога да казвам и вагина". Асансьорът се разтресе от смях, аз едва успях да запазя самообладание. Когато се прибрахме вкъщи, той каза: „Това е най-дългата дума, която зная".

Децата ще продължават да проявяват любопитство относно секса и любовта, важно е родителите да се опитат да са възможно най-отзивчиви и разумни при обучаването им в тази посока, защото ако информацията не бъде подадена правилно от учителите и семейството, то малчуганите ще я потърсят другаде. Това може да доведе както до гледане на неподходящи снимки, видеоклипове и списания, така и до изключително плашещата възможност да поискат информация от недобронамерен възрастен, който да злоупотреби с наивността им.

Децата и голотата

В детска възраст голотата на родителите може да предизвика сексуални емоции и това е напълно естествено. Това значи, че възрастните наоколо разумно трябва да пазят личното си пространство. Не е проблем детето да види голотата на родител, но подобно поведение не трябва да се насърчава и в никакъв случай не трябва малчугана да остава с впечатление, че възрастните искат от него да ги наблюдава в подобни моменти. Любопитството може да бъде ограничено до думи, а не да стига до гледане и пипане.

Табуто мастурбация

Това е съвсем нормална дейност, като родителите, учителите и възпитателите не трябва да изпадат в потрес и да се възмущават от съществуването й, дори в тази възраст. Детската мастурбация носи физическо удоволствие на детето и го успокоява.
Изключително важно е да се помни, че децата прекаляват с тази дейност, когато са нещастни, не им достига внимание и обич, самотни са, или не намират утеха в нищо. Много често това е сигнал, че малчуганът се чувства отхвърлен и тъжен. Повечето родители изпитват висока тревожност по тази тема и бързо превръщат дейността в табу, без дори да се замислят за причините й. Рационалната гледна точка е пряко свързана с това, че мастурбацията е дейност по самоопознаване и докопване до поне малко удоволствие в най-нещастните мигове на децата.

Независимо каква е ролята на възрастните около детето, те трябва да се постараят възможно най-спокойно да му обяснят, че това е нещо много лично и интимно и не трябва да се извършва често, с висока активност или на публично място. Необходимо е да се избягват бурните реакции, за да не се нанесе емоционална травма на подрастващия.

Игрите, които са забранени

Съвсем естествено и нормално е всеки да познава тялото си. Как мислите, че се е стигнало до това знание? Чрез изследване на собственото и чуждите фигури. Децата са любопитни и им харесва да наблюдават и изследват телата на другите, включително и да се изучават взаимно. Анатомичните разлики смайват мъниците и те се нуждаят от уверения, че не са „повредени“. Дори, да е предоставена всичката възможна информация, децата ще продължат да се изучават взаимно, разигравайки това действие в игра на „доктор“ или „семейство“.

Игрите с наблюдение на трети лица са практика, въпреки опитите на родителите да ги ограничат. Важно е да се поставят разумни граници на подобни действия, за да не се стигне до нанасяне на трайни вреди на психиката (под форма на засрамване и вменяване на силна вина, след като децата бъдат „хванати да правят нещо нередно“). Децата не бива да бъдат засрамвани или унижавани със забележки от рода на: „Как е възможно такова нещо? Засрамете се от себе си!" когато ги хванем да се показват едно на друго. Но е изключително важно и да не им предлагаме фалшиви извинения като „Не мислите ли, че е прекалено студено да ходите голи?" На децата трябва да се каже: „И двамата трябва веднага да се облечете и да си измислите някаква друга игра". Спокойното отношение може да постави граници, без да нанесе вреди.

Неприемливи думи

Като цяло „мръсните думи“ карат подрастващите да се чувстват специални, големи и важни. Нецензурните думи си имат място, което трябва да бъде определено и посочено на детето. Възрастните трябва ясно, точно и кратко да изразят отношението си към тях. Лесно е да се заяви „Не ми харесва да чувам такива думи. Запазете подобни изрази за сред приятелите си“ – така едновременно ограничавате използването им, не низвергвате идеята за свобода на израза, и уважавате желанията и избора на детето.

Различна от стандартната сексуалност и полова принадлежност

В практиката на психолозите не един родител е показвал притеснение, че детето му има прекалено близки отношения с приятелче от същия пол. Част от тях имат подозрения, а други буквално се ужасяват от евентуална хомосексуалност на детето си. Подобни родители можем да успокоим, че дори детето ви да не живее с обичайна ориентация, то е съвсем нормално. А що се отнася до приятелства с дете от същия пол – това е необходим момент в изграждането на добри социални отношения.

Експериментите с изучаване на деца от същия пол могат просто да доведат детето до избор на това, което само предпочита, а не на това какво се налага от околните. Все пак Института за сексуални изследвания „Кисни“ е доказал, че множество хора имат хомосексуални преживявания, но това не ги прави хомосексуалисти. При навлизане и преминаване през пубертета не е необичайно децата да преживеят объркване на сексуалната ориентация. Преди години младежите хомосексуалисти са били „лекувани“ от психотерапевти, но дори и Фройд не е бил оптимистично настроен относно промяната на сексуалната ориентация. Днес ние знаем, че хомосексуалността е до голяма степен физиологически предпоставена и затова толерантността е много по-голяма, а опитите за корекции много по-редки. Когато говорят със своите деца относно хомосексуалността, родителите не бива да дават и оценки. 

Сексуално образование

Сексуалните табута падат и обществото ни го осъзнава. Лайтмотивът на нашето време е искреност и свобода. Сексът далеч не е забранена тема - той е навсякъде. Важно е семействата и учебните заведения да дадат основните знания за него, за да не се случват злополуки. Домът дава основи на ценностната система, които включват основата на сексуалното образование, а училището трябва да запознае подрастващите с научните факти, които имат отношение към темата.

За да се получи градивна и полезна за децата симбиоза, не трябва да се разчита само на учебните заведения, защото голите факти няма да нормират поведението, нито само на семейството, защото то не може да е източник на академично точни и издържани данни.
Както обикновено достигаме до момента, в които две различни части от обществото трябва да се кооперират – въпросът е колко  успешно ще е това?

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: „Детето и ние“ д-р Хаилл Гинът „Изток и запад“
Снимка: shorelinedentalstudio.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЛайфстайлАнкетиСнимкиИсторияЗдравни проблемиНовиниЗдравни съветиФизиологияНаправления в медицинатаОрганизацииТестовеРецептиСоциални грижиАлтернативна медицинаХранене при...СпециалистиЛеченияБотаникаСпортИнтервютаОбразованиеНормативни актовеЗаведенияКлинични пътекиМедицински изследвания