Сексуално образование в детска възраст

Сексуалното възпитание започва с отношението на родителите към собствените им тела и личности. Харесва ли им как изглеждат, миришат, какво е на допир собственото им тяло, мислят ли, че в тях има нещо отблъскващо. Дали се чувстват добре в присъствието на другия, когато са голи, или срамежливо бързат да се облекат. Дали има нещо, което ги отблъсква в собствения им пол или в пола на партньора им, или го харесват?

Колкото и да са далеч от детето усещанията на родителя, те стигат до него, няма място за илюзии - семейството е система, в която нищо не е изолирано. Родителите трябва да признаят и овладеят първо собствените си объркани чувства, тревоги и смущение и едва тогава да говорят с децата си за пола, интимните отношения и техните вариации.

Неудобните въпроси

Още в предучилищна възраст два основни въпроса измъчват малчуганите. "Откъде идват бебетата?" и "Как се раждат?". Специалистите винаги препоръчват първо да се чуе версията на детето, преди да се представи някаква друга. Обикновено неговите обяснения са свързани с хранене и екскременти. Едно дете коментира: "Добрите бебета са от хубавата храна. Те порастват в корема на майката и излизат през пъпчето отпред. Лошите бебета са от лошата храна и излизат от онова място".

В подобни моменти възрастният, който не трябва да лъже, но не е необходимо да дава подробни описания на сексуалния акт. "Щом мама и татко решат да имат бебе, течност, наречена сперма, с мънички семенца от тялото на таткото се смесва с яйцеклетката в тялото на майката. Когато се размесят двете клетки, се образува бебе, което расте в мама. Щом порасне, излиза през вагината на майката.“

Често децата искат да видят мястото, от което са излезли. Подобни стъпки в чуждото лично пространство не са препоръчителни. Вместо това е вариант да се нарисува човешка фигура, да се използва кукла или да се покаже книжка с илюстрации, подходящи за целта.

Като цяло отговорите задоволяват любопитството временно и рано, или късно възниква въпросът "Как спермата се оказва на едно място с яйцеклетката на майката?“, като най-добрият вариант (макар и рядко срещан) е детето да попита родителите си. Отново е разумно да се чуе неговата версия. Най-честите теории са свързани със садене на семена, изяждане, опрашване или операция. Един от приемливите според специалистите отговори е: "Спермата излиза от пениса на бащата и влиза във вагината на майката". Разумно е да се поясни, че спермата и урината не са едно и също.

Следващите въпроси в тази възраст са вариации за техниката за правене на бебетата. Въпросът не е никак безобиден и трябва внимателно да се упомене, че това се прави насаме и по желание на родителите. Важно е по време на разговорите от този вид възрастните да са спокойни и да не изпитват срам, дори е възможно хуморът да им помогне да преминат по-лесно през това.

Възникването на сексуалност при децата

Още от раждането си бебетата изпитват физическо удоволствие, а в комплект с половата принадлежност, човешкото същество носи и характеристика на сексуално същество. Щом мъничетата пораснат достатъчно, че да го правят, започват да изследват собствените си тела. Докосват себе си и знаят, че им харесва докосването на близките, гъделичкането и гушкането. Според специалистите ранните милувки са начало на сексуалното възпитание. Те полагат основите на идеята за получаване на любов, която човек носи със себе си цял живот.

Когато децата открият, че устата носи удоволствие, започват да пъхат всичко, което намерят в нея. Смукането, дъвкането, хапането пък умножават насладата, дори ако в устата са поставени неща, които не са за ядене. Подобни орални удоволствия не трябва да се спират, а само да се ограничават, чистотата и безопасността трябва да са първи на дневен ред.

Защо да не изкореняваме този навик?

Защото част от децата успяват да получат цялостно орално удоволствие от храненето, но други се нуждаят от допълнително смукане, което трябва да им бъде позволено.

След навършване на годинка, когато стартира появата на волевото задържане на тазови резервоари, мъничетата започват да забелязват удоволствието от изхождането. Без намесата на родителите с вменяване и даване на пример, те не са способни да открият нищо неприятно в миризмата, гледката или потапянето на ръцете във фекалиите. Важно е, докато детето расте да се предприемат правилни мерки за възпитаване на хигиенни навици, за да не се окаже, че в комплект с добрата хигиена е развито и отвращение към собственото тяло.

Детето трябва да получи усещането за лични постижения и да му е пределно ясно какво искат възрастните от него — не е сложно, необходими са само прости думи. Всичко това има пряка връзка с усещането за собствено тяло, а следователно и със сексуалността на личността.

Информация и ценности за сексуално възпитание

Този вид възпитание се състои от две основни части – информация и ценности.

• Информацията може да бъде получена в детска градина и учебно заведение, но ценностите трябва да се усвоят в дома. Малчуганите придобиват представа за емоциите, чувствата и отношенията между двата пола като наблюдават значимите възрастни. Виждайки целувка, прегръдка и нежност, те сами си отговарят на голямо количество въпроси за секса и любовта. Всичко това ги насърчава да са открити и да говорят свободно за нежност и емоции.

Отглеждащите възрастни могат да направят множество грешки, като най-усилено трябва да се пазят от това да откажат да отговарят на въпроси или да залеят малчугана с твърде много информация.

Добре е да се отговаря на детските въпроси, но това не трябва да прераства в лекционен курс, най-добре е информацията да се поднася на малки части от 1-2 изречения, които не съдържат излишни подробности. Правилната възраст да се започне някакво обяснение от този тип е, когато детето зададе първите си въпроси относно наименованието на гениталиите. Важно е да се помни, че името на половите органи трябва да е вярно, точно поставено, без каквато и да е следа от неудобство.

• Призивът на психолозите е лъжата за „щъркела, носещ бебета“ и нейните сродни да бъдат изкоренени. Не е трудно и страшно да се каже, че бебето расте в тялото на майката, преди да се роди. В общи линии, в детските години съществената част от развитието е да учат имената и функциите на своите органи, както и биологичната разлика между половете.

Много е важно да се помни, че ранните години от човешкия живот са определящи както за навиците на детето в областта на контрола и самоконтрола, така и що се отнася до създаване на представа за редно и нередно в интимните отношения. Половото и сексуално развитие е огромна и важна част, изискваща истинско внимание от родители, възпитатели и учители.

Децата и голотата

В детска възраст голотата на родителите може да предизвика сексуални емоции и това е напълно естествено. Това значи, че възрастните наоколо разумно трябва да пазят личното си пространство. Не е проблем детето да види голотата на родител, но подобно поведение не трябва да се насърчава и в никакъв случай не трябва малчугана да остава с впечатление, че възрастните искат от него да ги наблюдава в подобни моменти. Любопитството може да бъде ограничено до думи, а не да стига до гледане и пипане.

Табуто мастурбация

Това е съвсем нормална дейност, като родителите, учителите и възпитателите не трябва да изпадат в потрес и да се възмущават от съществуването й, дори в тази възраст. Детската мастурбация носи физическо удоволствие на детето и го успокоява.

Независимо каква е ролята на възрастните около детето, те трябва да се постараят възможно най-спокойно да му обяснят, че това е нещо много лично и интимно и не трябва да се извършва често, с висока активност или на публично място. Необходимо е да се избягват бурните реакции, за да не се нанесе емоционална травма на подрастващия.

Игрите, които са забранени

Съвсем естествено и нормално е всеки да познава тялото си. Как мислите, че се е стигнало до това знание? Чрез изследване на собственото и чуждите фигури. Децата са любопитни и им харесва да наблюдават и изследват телата на другите, включително и да се изучават взаимно. Анатомичните разлики ги смайват и те се нуждаят от уверения, че не са „повредени“. Дори да е предоставена цялата възможна информация, децата ще продължат да се изучават взаимно, разигравайки това действие в игра на „доктор“ или „семейство“.

Игрите с наблюдение на трети лица са практика, въпреки опитите на родителите да ги ограничат. Важно е да се поставят разумни граници на подобни действия, за да не се стигне до нанасяне на трайни вреди на психиката (под форма на засрамване и вменяване на силна вина, след като децата бъдат „хванати да правят нещо нередно“).

Децата не бива да бъдат засрамвани или унижавани със забележки от рода на: „Как е възможно такова нещо? Засрамете се от себе си!", когато ги хванем да се показват едно на друго. Но е изключително важно и да не им предлагаме фалшиви извинения, като „Не мислите ли, че е прекалено студено да ходите голи?". На децата трябва да се каже: "И двамата трябва веднага да се облечете и да си измислите някаква друга игра". Спокойното отношение може да постави граници, без да нанесе вреди.

Неприемливи думи

Като цяло, „мръсните думи“ карат подрастващите да се чувстват специални, големи и важни. Нецензурните думи си имат място, което трябва да бъде определено и посочено на детето. Възрастните трябва ясно, точно и кратко да изразят отношението си към тях. Лесно е да се заяви: "Не ми харесва да чувам такива думи. Запазете подобни изрази за сред приятелите си" — така едновременно ограничавате използването им и в същото време не ограничавате свободата на израза, а уважавате желанията и избора на детето.

Различна от стандартната сексуалност и полова принадлежност

В практиката на психолозите не един родител е показвал притеснение, че детето му има прекалено близки отношения с приятелче от същия пол. Част от тях имат подозрения, а други буквално се ужасяват от евентуална хомосексуалност на детето си. Тези родители можем да успокоим с твърдението, че дори детето да не живее с обичайна ориентация, това е съвсем нормално. А що се отнася до приятелства с дете от същия пол — това е необходим момент в изграждането на добри социални отношения.

Експериментите с изучаване на деца от същия пол могат просто да доведат детето до избор на това, което само предпочита, а не на това какво се налага от околните. Все пак, Институтът за сексуални изследвания „Кисни“ е доказал, че множество хора имат хомосексуални преживявания, но това не ги прави хомосексуалисти. При навлизане и преминаване през пубертета не е необичайно децата да преживеят объркване на сексуалната ориентация. Преди години младежите хомосексуалисти са били „лекувани“ от психотерапевти, но дори и Фройд не е бил оптимистично настроен относно промяната на сексуалната ориентация. Днес ние знаем, че хомосексуалността е до голяма степен физиологически предпоставена и затова толерантността е много по-голяма, а опитите за корекции много по-редки. Когато говорят със своите деца относно хомосексуалността, родителите не бива да дават и оценки.

Сексуално образование

Сексуалните табута падат и обществото ни го осъзнава. Лайтмотивът на нашето време е искреност и свобода. Сексът далеч не е забранена тема — той е навсякъде. Важно е семействата и учебните заведения да дадат основните знания за него, за да не се случват злополуки. Домът дава основи на ценностната система, които включват основата на сексуалното образование, а училището трябва да запознае подрастващите с научните факти, които имат отношение към темата.

За да се получи градивна и полезна за децата симбиоза, не трябва да се разчита само на учебните заведения, защото голите факти няма да нормират поведението, нито само на семейството, защото то не може да е източник на академично точни и издържани данни.