Как да се справим с грубото поведение на тийнейджърите

Грубостта определено не е сред най-големите проблеми, пред които са изправени родителите на юноши, имайки предвид много по-сериозните изпитания (в някои случаи) по пътя към израстването - бягство от дома, ранен секс, използване на наркотични вещества…

Независимо от това, грубото отношение на тийнейджърите е в състояние да причини буря от родителски емоции, вариращи от безпомощност и пълно отчаяние до страх и ярост, а това от своя страна да доведе до сериозни и трайни конфликти.

Можем ли да го избегнем?

Нека сме наясно, всички тийнейджъри преминават през период на грубо отношение, викане, неприятен тон, заяждане, обиди към родители и близки членове на семейството... Това поведение на вашето дете обаче по никакъв начин не определя какви родители сте – дали сте твърде отстъпчиви, недостатъчно строги и т.н... Да мислите за себе си по този начин е не само погрешно, но и вредно в дългосрочен план. Най-доброто, което можете да направите, е да запазите спокойствие и да не позволявате да ви обсеби чувство за вина или обреченост.

И така, как да постъпваме в напрегнати ситуации?

Уви, родителите на тийнейджъри често са принудени да преживяват моменти, в които им се струва, че са на стъпка от пълния нервен срив. И не си мислете, че децата не разбират колко много ви вбесяват - напротив! Важното в случая е, че говорим за изблик на емоции, които детето ви не може да контролира и неусетно ви забърква в една съвсем банална манипулация на принципа „дразнител – реакция“. Тоест, детето казва някаква грубост, родителят се ядосва, тропва с крак и ето, скандалът се развихря.

Предлагаме ви разумно решение и то е да си напомните, колкото е възможно по-навреме, че това е просто манипулация. Не допускайте да бъдете въвлечени в нея.

Не приемайте всичко, което тийнейджърите казват, толкова сериозно и не се поддавайте на провокация! В противен случай само ще ги насърчите да продължат със словесната атака. В подобни моменти се опитвайте да разговаряте с тях като с малки деца - не приемайте изявленията им като нещо, което може да извади от равновесие дори най-спокойния възрастен, а подходете мъдро и посрещнете „нападението” с усмивка. Не забравяйте, смехът е най-добрият отговор на словесната агресия на подрастващите.

Психолозите съветват в подобни ситуации да се убедите, че не вие сте причината за този тип юношеско поведение. Попитайте се: „Какво трябва да направя, за да накарам детето си да ме обижда и да ми крещи по този начин?", „Аз ли започнах скандала?”, „Дразня ли го с твърде много излишни наставления?”, „Обвиних ли го за нещо?”, „Зададох ли му неуместен въпрос?”, „Обидих ли го!”… Всичко изброено може да доведе до раздразнението и избухването на неспокойния тийнейджър. Отговорите на тези въпроси ще ви покажат какво не бива да правите, ако искате да не провокирате подобно държание. Когато се научите да контролирате поведението и изказванията си, ще ви е много по-лесно да се справяте със словесната агресия на подрастващия.

За да овладеете и да устоите на грубото отношение на детето си, трябва да бъдете категорични и твърди. Най-уместните фрази в тези моменти са така наречените „АЗ-съобщения“. Спокойно и твърдо прекъснете словесната атака с репликата: „Не ми е приятно да ми говориш с този тон!“, „Това, което казваш, ме обижда“, „ Няма да ти позволя да ми говориш с този тон!“, „Ще изслушам всичко, което имаш да ми кажеш, ако промениш тона си“ или с „Хайде да си дадем почивка и да продължим, след като се успокоим“.

Старайте се да не персонализирате: „Ти се държиш ужасно" или „Твоето поведение ме обижда..” - в противен случай има опасност да прзвучите нападателно и обвиняващо, а това ще бъде възприето от вашия юноша като покана за скандал. Спестете си го.

Затова приемайте извиненията им, ако се налага, но не забравяйте да се извинявате и вие, когато допускате грешки. Така ще дадете правилния пример на детето си и ще го научите на това колко е важно да умее да прощава, но и да иска прошка.

Не спирайте да вярвате в своето дете и бъдете уверени, че когато порасне, то ще се научи да говори вежливо и, да, то ще стане добър човек!

Най-важното в този наистина труден за него период, е да запазите доверието, уважението и сърдечните си отношения.