Три мита за мозъка на тийнейджъра

Преди да се фокусираме върху митовете, свързани с развитието на мозъка при юношите, нека споменем едно от най-задълбочените и стойностни проучвания по въпроса: „Мозъкът на тийнейджъра: самоконтрол“, проведено от Б. Дж. Кейси (B. J. Casey) и Кристина Кодъл (Kristina Caudle). Самоконтролът е изключително важен при взимането на решения, и то правилни такива.

Проучването е съсредоточено върху изследване на причините защо тийнейджърите са изложени на 200% по-висок риск от вреди през този период от живота си, в сравнение с детството, макар да имат много по-добре развит капацитет за обосноваване и са по-бързи, по-силни и по-устойчиви на разболяване.

Според Кейси и Кодъл много от нас смятат, че знаят отговора. Проблемът се крие в това, че всъщност повечето хора си набавят информация от твърде опростени медийни доклади или книги за популярна психология.

Вижте някои от най-популярните митове за мозъка на тийнейджъра:

Мит #1: По природа подрастващите се държат ирационално или девиантно

Сигурно сте чували метафората за мисленето на тийнейджъра: „Мозъкът на тийнейджъра е като състезателна кола без спирачки или волан“.

Кейси и Кодъл обръщат внимание и на причините, довели до това така популярно обобщаване. Те заявяват: „Да квалифицираме този период от живота и развитието на човека като период без спирачки или волан би било твърде лесно и снизходително.“ Всъщност при определени обстоятелства, подрастващите могат да се справят дори по-добре с овладяването на някои импулси, отколкото възрастните. Кои са тези обстоятелства? Тези, при които няма емоционален аспект.

Юношеството е период, през който ние се учим да бъдем независими, преди да навлезем в света на възрастните. Може би донякъде, за да ни тласне към тази самостоятелност, ние ставаме много чувствителни към забележки и намеци от хора. Понякога те могат да предизвикат емоционален изблик. Кейси и Кодъл обясняват, че по този начин, „когато трябва да се вземе решение на момента, при това под влияние на емоции, процесът се затруднява“.

С други думи, „състезателната кола без спирачки или волан“ е подходящо сравнение само в някои „критични ситуации“. Когато емоциите не взимат превес и ситуацията е по-спокойна, тийнейджърите са напълно способни да реагират рационално.

Заключението е, че типичната тийнейджърска „емоционална реакция“ не се дължи на хиперактивна амигдала, както понякога се твърди в популярните медии. Спонтанната и твърде емоционална реакция в определени ситуации е съвсем реален феномен, разглеждан от психолога Даниел Голман (Daniel Goleman), който се наблюдава и при децата, и възрастните. Причината подрастващите да взимат неправилни решения под влияние на емоциите си не се крие и в „неправилно функциониращата“ префронтална кора.

Мит #2: Тийнейджърите не могат да взимат правилни решения заради недоразвитата все още префронтална мозъчна кора

Вярно е, че префронталната кора продължава да се развива в тийнейджърска възраст, но това не означава, че тя не функционира правилно. Тийнейджърите могат да взимат разумни решения. Според изследване точно в периода преди пубертета в мозъка се наблюдава много ускорен растеж на неврони, който да компенсира фазата преди съзряването. Точно през тийнейджърските години на развитие, префронталните връзки са много добре развити и със сигурност не отсъстват. Както изтъкват Кейси и Кодъл, те съществуват още от самото раждане и биват подсилвани през целия период на съзряване, с помощта на преживяванията на тийнейджърите.

Според учените „това, което се променя през тази възраст е силата на връзките в префронталната мрежа, тъй като хората се научават да се адаптират към променящата се заобикаляща среда“. Те наблюдават повишена активност във вентро-латералната префронтална кора, когато подрастващите успяват да потиснат емоционалния си импулс, а това умение се усъвършенства с възрастта. В случаите, когато те не успяват да потиснат този емоционален импулс, учените забелязват повишена активност във вентралния стриатум, „зона от изключително значение за улавянето и изучаването на нови и възнаграждаващи знаци в заобикалящата среда“. Фактът, че мрежата, която контролира емоциите и тази, която търси възнаграждаващите знаци и изкарва емоциите на показ, са в конфликт, не означава, че мозъкът на тийнейджъра е ирационален или девиантен. По-скоро е стъпка напред по пътя към постигането на контрол и независимост, необходими за навлизането в света на зрелите хора.

>>> Пет популярни мита за юношеството

Мит #3: Всички подрастващи преминават през период на „буря и натиск“ (или така наречения "емоционален бунт")

Изследване, продължение на прочутия Станфордски експеримент "Маршмелоу", показва, че хората, които са демонстрирали затруднение при отлагането на удоволствието като деца, все още се затрудняват със самоконтрола, дори и в зряла възраст. Става ясно, че способността за самоконтрол е различно развита при всеки човек. Също така обаче, тя може да се усъвършенства с различни практики и упражнения.

Юношеството е време, когато мозъкът е много по-способен от когато и да било преди това и има много фини настройки. През този период родителите имат прекрасната възможност да допринесат за развитието му, без да упражняват пълен контрол върху тийнейджъра. Юношата се нуждае от възможности за учене, което включва и възможности да се проваля, а не само да успява. Както Кейди и Кодъл пишат: „Ако целта на преминаването през юношеството е детето да извоюва своята самостоятелност, извън семейната среда, то да му се възлагат нови отговорности е от съществено значение.“ Без тези възможности и без нови преживявания, които да му помогнат да моделира поведението си, целите на тийнейджърския период не могат да бъдат постигнати.“