Начало Психология Психология на развитието Развитие на юношите Ужасните тийнейджъри – какво прави юношеството толкова трудно

Ужасните тийнейджъри – какво прави юношеството толкова трудно

Ужасните тийнейджъри – какво прави юношеството толкова трудно - изображение

Всеки родител на тийнейджър е минал през период, в който мисълта, че собственото му дете ще му докара посещение в психиатрията е кръжала из ума му. Вярно е, че това носи своите забавни моменти, за които някой красив ден ще разказваме на внуците, но рано или късно всеки се пита, защо годините между розовото детство и работните отговорности трябва да са толкова трудни.

През последните десетилетия неврологията е дала изключително много на науката и за това повечето обяснения, отнесени до тийнейджърите се формират върху начина, по който се развива мозъкът. Един от примерите е така нареченият „модел на дисбаланс", както е посочено в скорошна статия на психолога Валери Рейна и нейните колеги от Университета Корнел.

Според модела на дисбаланса "по-ниските нива" на мозъка се развиват преди "по-високите нива". По-ниските нива са отговорни за емоционалната обработка, включително и наградите. Тъй като центърът за възнаграждения узрява в ранна юношеска възраст, тийнейджърите стават особено чувствителни към силните възнаграждения, осигурени от социалното взаимодействие с връстници. Освен това, тръпката от рискови поведения, като наркотици, бързо шофиране и небезопасен секс, става особено привлекателна поради начина, по който стимулира мозъчния център за награди. Това, което липсва в мозъка на съзряващия тийнейджър, е добре развит център за контрол на импулсите във "висшите нива на мозъка". Просто липсва нещото, което да им напомня, че рисковете са реални и потенциално животозастрашаващи. Така че, дори когато тийнейджърите знаят вероятността от усложнения, те я омаловажават. Според тях тръпката от момента си заслужава риска.

Знаем, че в ранното детство се развиват редица важни етапи, които са приблизително сходни по възрастова структура и последователност за всички деца. Има малко неща, които можете да направите, за да ускорите процеса на съзряване, въпреки всички книги със съвети, които се продават. Може би същото важи и за тийнейджърските години. Моделът на дисбаланса е утешителен. Тийнейджърите могат да избегнат поемането на лична отговорност за лошите си решения и рисковото поведение, като обвиняват тези недостъпни им мозъчни механизми, буйните хормони и недоразвития мозъчен капацитет. По същия начин родителите могат поне да се успокоят, знаейки, че техните объркани тийнейджъри в крайна сметка ще израснат рисковото поведение от пубертета.

 

Защитени ли са половите контакти

 

Колкото и привлекателен да емоделът на дисбаланс“, доказателствата със сигурност не го подкрепят. Въпреки че нервното развитие се ръководи от генетични фактори в утробата, преди раждането, след това мозъкът е оформен най-вече от средата, в която детето расте. Всъщност причината да имаш голям мозък е да дадеш възможност на организма да се адаптира към конкретните обстоятелства, за разлика от поведението, което бихме имали, водени само от негъвкавите инстинкти. Валери Рейна и колегите й представят модела на дисбаланса в статията си като контрапункт на предпочитаното им обяснение за подрастващите. Според тях тийнейджърите се заемат с рискови дейности и поведение не поради липса на контрол на импулсите, а поради начина, по който те обикновено съхраняват информация в паметта си.

По време на прехода от детство към зрялост има промяна в начина, по който хората използват дългосрочната си памет. Децата са склонни да съхраняват и припомнят информация в "дословен" формат. Това означава, че те се съсредоточават върху повърхностните детайли на картината, без да анализират. Например, първокласникът може да рецитира правилата, които са му казани, без да разбере какво означава това, за което говори. Възрастните, от друга страна, са склонни да съхраняват и припомнят информация в "смислов" формат. Това означава, че те се съсредоточават върху основния смисъл на информацията, а не върху детайлите на повърхността. Например, начинаещите шахматисти се съсредоточават върху специфичните позиции на фигурите, докато експертът вижда определена конфигурация като част от по-голяма игра.

Рейна и колегите й пишат за проучването си, в което се разглежда ефективността на програмите за сексуално образование. В това проучване всички тийнейджъри преминават през същата учебна програма. В края на сесията една група получава учебно ръководство, съдържащо дословно изявления от програмата, като например: "Има 1/12 вероятност от за забременяване при незащитен полов контакт". Другата група също получава учебно ръководство, представящо същата информация, но във формат тип "смислов", като например "Незащитеният полов контакт води до бременност".

Може би мислите, че повече информация се равнява на по-добра? Всъщност, много изследвания показват, че претоварването с информация води до по-лошо вземане на решения. Вместо това, хората са склонни да вземат по-добри решения, когато информацията е опростена. В проучване година след като на учениците е предоставена информацията се изследват резултатите. Тази, който са получили „смисловия формат“, посочват, че не считат, че рискът от бременност си струва незащитеното преживяване. Другата група с конкретната информация за „1/12 шанс“ показва по-висока склонност да извърши рискови действия.

Прием на алкохол в юношеска възраст

 

Психолозите, работещи с подрастващи, са стигнали до съответстващи заключения. Например Уибки Блейдорн в Калифорнийския университет "Дейвис“ проучва как личността се развива по време на юношеството. Известно е, че хората стават по-съвестни, когато остаряват. Те се превръщат в по-надеждни и по-отговорни, съответно по-добре се грижат за личните си дела. В едно междукултурно изследване Блейдорн установява, че повратната точка на съзнанието не е възрастта, а началото кариерата. С други думи, юношите започват да се държат като възрастни, когато се очаква от тях да са такива. Юношеството е фантазия създадена от модерния социум и съвременната цивилизация. Преди индустриалната ера, децата са се считали за зрели още след пубертета, като са получавали роля и отговорности на възрастни. Днес влизането в зряла възраст се забавя с десетилетие или повече. Може би тогава коренът на размирния тийнейджър не е недоразвитият мозък, а по-скоро понижените социални очаквания.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: thebubble.com; straightupvc.org;news.com.au

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЛайфстайлЗдравни съветиСнимкиНовиниАлт. медицинаСпортСоциални грижиИнтервютаИсторияФизиология