На какво се дължи манията да купуваме още и още

На какво се дължи манията да купуваме още и още? Струва ви се малко фриволен и маловажен въпрос, нали? Спокойно, не е такъв. Причините са много, а всяка от тях има пряка връзка с духовното състояние на личността.

Зависимост

Първата причина, поради която трябва да се говори по темата “мания да се купува“ е възможността да се развие зависимост към вече свръхмодерния шопинг. Цялостно, зависимостите не са тема за шеги, а и доколкото съм наясно, не вървят в комплект с полова принадлежност. Така че с ужас очаквам да се популяризира историята на мъж, страдащ от подобна зависимост, поради безспорния факт, че такъв няма как да не съществува.

Подсъзнателна манипулация

Считам за редно да посоча, че пазаруването без мярка, съсипало не един или два бюджета, всъщност е вид масова манипулация. Икономиката ни зависи от това да купувате, така че рекламата се старае да ви насърчава максимално да го правите. И докато съзнанието ви приема билборда на края на града като досадно загрозяване на пейзажа, подсъзнанието го забелязва, анализира, картотекира като престижно (или просто атрактивно) и изчаква мига, в който при приемане на стимул, извикващ подобна логическа връзка, ще светне неонова табела с марката, рекламирана на въпросния билборд. Дори да се пазим внимателно от влиянията, които ни облъчват от рекламата, трябва да сме на ясно, че те проникват през защитите. Ето защо трябва внимателно да изследваме личните си мотиви, когато пазаруваме.

Щастието не се равнява на притежание

В учебниците, които сме използвали като деца, имаше описана ценностна система, основана на лични качества. Доброта, морал, смелост, гордост, мъдрост са били най-важното за обществото, драпащо към научен и социален прогрес. Сега обаче научният прогрес е факт, а социалният може да видите и сами.  Ценностите бавно са се претопили в: красота, заможност, популярност, сексапил… Ако нямаш лични качества, трябва да си закупиш материални ценности, та дано, те компенсират (и ако си обкръжен от хора, които нямат особено добре формирана ценностна система, това работи).

Бавно, компенсирайки липсата на лични качества, човечеството е наложило идеята, че притежанията могат да ги заместят. Това, разбира се, довежда до объркване при комуникирането, себеоценката и категоризирането на емоциите, но е наложен стандарт, от който личността трудно се отказва.

Консуматорското общество насърчава индивида да мечтае за вещи и притежания, и храни заблудата, че последните ще го направят щастлив. Не е лъжа, че новите придобивки носят радост, но тя е временна емоция (а щастието е комплексно и дълготрайно).

Мотивирането на личното желание

Колко често купувате неща, от които всъщност не се нуждаете? А знаете ли защо?
Всъщност, освен наложените от средата мотиви се оказва, че има и лични такива, които са универсални за повечето хора.

Всеки човек обича да е подготвен. В планината отиваме с яке, носим си чадър, въпреки че в момента не вали, обичаме шанса да не ни изненадва и адски се радваме, ако ние изненадаме него. Закупуването на напълно ненужни вещи дава на човека усещане за сигурност, че е подготвен за бъдещи неочаквани ситуации. Успокоява го. Сваля напрежението.

Купуването, особено на продукти, които касаят основно нашата личност или интереси, много често се използва като подсъзнателна награда. „Днес имах напрегнат ден, ще си купя червило.“ Нормално е, но трябва да знаете къде е границата. Ако често купувате вещи по този начин, под често имам предвид повече от два пъти седмично, трябва да започнете да мислите за мотивацията си, преди да пазарувате. Необходимо е и да се замислите над причините, които ви напрягат толкова, че ви подтикват към градене на този разточителен навик.

Показваме заможност. Дори да сте прекрасни хора, демонстрирането на заможност ще повиши самочувствието ви. Не казвам, че това ще ви изтъкне, а че подобни действия ще затвърдят самооценката ви. Когато закупувате нещо скъпо, съзнавате, че изборът е ваш — самооценката се покачва поради това, че личния ви избор е по-широкообхватен от този на околните.

Нормално е придобиването на вещи да носи усещане за доволство и ако съзнаваме временното му действие над себе си, не би трябвало да позволяваме на шопинга да завладява ума ни и съсипва бюджета ни. Просто трябва всеки път щом ни хрумне да придобиваме стоки, да се питаме дали те са ни нужни и какви са мотивите ни да ги добием.

Снимка: pixabay.com