Основни уроци от "Митът за пещерата" на Платон, които можем да приложим в живота си

Алегорията за пещерата на гръцкия мислител Платон е един от най-големите символи на идеалистическата философия. Тя не само е повлияла на развитието на философията и психологията, но е белязала и начина на мислене на западното общество.

Въпреки че на някои може да изглежда като остаряла идея, истината е, че този мит е перфектна метафора, която се опитва да отрази двойствената реалност, в която всички живеем, и от която е трудно да избягаме.

Тези, които живеят в невежество, се съпротивляват на просветлението

Филип К. Дик пише, че „реалността е това, което не изчезва, дори ако спрете да вярвате в нея“. Но как да сме сигурни, че това, което наблюдаваме, е истинско? В крайна сметка голяма част от това, което преживяваме, е продукт на нашето възприятие и е пречупено през призмата на нашите вътрешни преживявания.

Преди около 2400 години Платон предлага същата дилема и се опитва да я обясни чрез алегорията за пещерата, която се превръща в много интересна притча за смисъла на живота в обществото и естеството на реалността.

Платон използва алегорията в съчинението „Държавата“. Във въображаем диалог между учителя на Платон – Сократ, и брата на Платон – Главкон, Сократ описва затворници, които живеят оковани в дълбините на пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Те никога не успяват да се измъкнат от нея, нямат поглед и към миналото, следователно нямат никаква представа за живота отвъд стените й.

Затворниците наблюдават сенките на стената от хора и животни, минаващи пред входа на пещерата, и възприемат тези сенки като реални обекти, без да са наясно, че те всъщност са само проекции на реалността.

Но дори да се случи така че някой от окованите успее да се измъкне от пещерата, успее да види слънчевата светлина и да прозре истината, дори да успее да разбере, че сенките са само отражение на действителните обекти, той трудно би накарал останалите затворници да повярват на фантастичното му откритие. Те по-скоро биха се изсмели на твърденията му и дори – ако настоява да ги освободи и изведе отвъд стените на пещерата, биха го убили…

Основни уроци от "Митът за пещерата", които можем да приложим в живота си

Не мислете, че сте имунизирани срещу измамата и лъжите

Много хора могат да се възползват от това да държат другите в ситуация на неведение, на измама и лъжи, подобно на затворниците, оковани в пещерата. И не става въпрос само за политическата класа или финансов интерес, но и за обикновени хора, които чрез манипулация се опитват да постигнат целите си.

Въпреки че повечето хора са убедени, че са имунизирани срещу измамата и лъжите заради интелигентността и опита си, нека помним, че е полезно от време на време да поставяме под въпрос нещата, които ни се казват, или тези, които възприемаме за даденост. Понякога съмнението е плодотворно и може да ни помогне да открием по-добър, удобен или просто различен начин на правене и разбиране на нещата.

Не пропускайте лъчите на светлината

В известен смисъл много хора живеят като затворници, оковани в пещера. Те се чувстват комфортно с познати стереотипи и вярвания, с традиции, които ги карат да се чувстват в безопасност. Когато видят лъч светлина, който ги принуждава да анализират нещата от друга гледна точка, те се страхуват и се държат като затворниците, отричайки новата реалност.

Вярно е, че промените в парадигмата могат да генерират страх, защото те отнемат важни критерии, като ни карат да поставяме под въпрос някои от вярванията, които винаги сме считали за абсолютни истини, но ако искаме да се развиваме, не трябва да възприемаме никакъв абсолютен начин да виждаме света, ние трябва да се отворим към потока от нови идеи и перспективи.

Да се освободиш от оковите е трудно

Да се освободим от оковите обикновено е емоционално сложен процес. Революциите, както социални, така и лични, винаги включват противоречиви емоции и изискват компромиси. По време на процеса на освобождение не само ще трябва да спорим с важни за нас хора, останали „оковани в пещерата“, но и ще трябва да се освободим от вярванията, които до този момент са били част от сърцевината на нашата личност. А това може да генерира стрес и тревожност. Някои смятат, че жертвите не си заслужават и предпочитат да останат „оковани“ в метафоричен смисъл.

Невежеството е удобно

Алън Уотс каза, че „повечето хора не само се чувстват комфортно от своето невежество, но са враждебни към всеки, който го посочи“. Това е същата идея, която Платон се опита да предаде с мита си. Всъщност не трябва да забравяме, че някои от идеите му са смятани за твърде опасни за статуквото по онова време и са му създали доста проблеми.

Понякога пренебрегваме този детайл, затова се опитваме да просветлим хората с нашите знания, но много често тези хора не са готови да асимилират новата перспектива. Логично, вратите на ума не могат да бъдат отворени широко, след като дълго време са били залостени, което означава, че с дръзкото обявяване на нашите нови знания и идеи рискуваме да се изложим на бурна реакция. Решението е да не се отказваме, а да предаваме наученото стъпка по стъпка.