Поетична терапия: Същност и история

Още в най-ранната история на човечеството поезията е средство, чрез което хората изразяват най-дълбоките си емоции и търсят изцеление с различни ритуали и церемонии. През 4000 г. пр.н.е. ранните египтяни пишели различни текстове на папируси и ги давали на болните като лекарство. В по-новата история експресивното писане и четенето са използвани като помощна терапия при хора с емоционални или психически проблеми. Болница "Пенсилвания", първата болница в Съединените щати, използва лечебната мощ на поезията още през 1751 г. През 1928 г. поетът и фармацевт Ели Грифер започва да предлага стихотворения, написани на рецепти, на пациентите, а в две болници се сформират групи за поетична терапия, които впоследствие поставят началото и на Асоциацията за поетична терапия (1969 г.).

Корените на поетичната терапия в САЩ могат да се открият първо в психиатрията, където лечебните опции включват четене и експресивно писане още през 1751 г. в Пенсилванската болница, и второ при библиотекарите, които откриват, че четенето и говоренето за книги има силен терапевтичен ефект върху пациентите.

>>> Библиотерапията: Лечебната сила на книгите

Днес поетичната терапия се практикува в целия свят от психолози, психиатри, съветници, социални работници, преподаватели и библиотекари. Подходът се използва успешно при деца, тийнейджъри и възрастни в училища, библиотеки, болници, рехабилитационни центрове и възпитателни институции.

Същност на поетичната терапия

Поетичната терапия използва стихове и песни, за да насърчи здравето и благополучието. Сесиите включват четене на глас, писане, споделяне и обсъждане на различни строфи и прозрения.
Едно стихотворение може да отвори пред нас въображаемо пространство, в което да открием нови начини за разглеждане на света. Като част от терапията някои хора могат да пожелаят да изследват чувствата и спомените, заровени в подсъзнанието, и да определят как те могат да се свържат с настоящите обстоятелства.

Поезията се използва като средство за:

• Изразяване на емоции.
• Повишаване на самочувствието и подпомагане на хората да намерят смисъл в живота си.
• Откриване на нови перспективи и начини за възприемане на реалността.
• Потвърждаване на емоционалните преживявания и подобряване на социалната кохезия.

Терапевтите, използващи поезия в работата си, са свободни да избират произведения, които според тях имат терапевтична стойност, но най-често те спазват общите насоки. Препоръчва се избраните стихотворения да бъдат кратки, да обръщат внимание на универсалните емоции или преживявания, да предлагат известна степен на надежда и да бъдат написани на ясен език.

Някои от стихотворенията, които обикновено се използват в терапията, са:

• "Пътят, по който не поех" от Робърт Фрост;
• "Говорейки за скръб" от Дениз Левертов;
• "Аз се скитах самотно като облак" от Уилям Уърдзуърд;
• "Пътуването" на Мери Оливър:

Еблематичен пример за терапевтична поезия са и стиховете на Емили Дикинсън, в които тя представя страданието от позитивната му и овластяваща страна:

Въпреки че изборът на материал обикновено се извършва от терапевта, пациентите могат да предоставят стихотворение или друга литературна форма, с която се идентифицират, тъй като това може да даде ценна представа за техните чувства и емоции.

Поетичната терапия се използва успешно при пациенти със суицидни мисли, проблеми с идентичността, скръб и загуба. Изследванията показват, че методът е полезна част от лечението на депресия, тъй като многократно е доказвано, че облекчава депресивните симптоми, подобрява самочувствието и самоосъзнатостта и насърчава изразяването на чувствата. Поетичната терапия се използва с успех и за намаляване на тревожността и стреса при хора, диагностицирани с терминално заболяване.

За подобрено психическо и емоционално благополучие съобщават и хора, които преживяват:

• посттравматичен стрес;
• емоционална травма;
• психически тормоз;
• алкохолна или наркотична зависимост.

Някои проучвания показват, че поезията може да бъде от полза за хората с шизофрения, въпреки езиковите и емоционалните дефицити, свързани със състоянието. Поезията може също така да подобри социалните умения на хората с шизофрения и да насърчи по-организирани мисловни процеси.
Важно е да се отбележи, че в повечето случаи, особено в случаите на умерени до тежки проблеми с психичното здраве, поезията се използва в комбинация с друг тип терапия, а не като единствен подход.