Психолози твърдят: Противоположностите не се привличат

Според учени теорията, че противоположностите се привличат, е просто мит. Изследване доказва, че хората биват привличани само и единствено от себеподобни, които споделят техните ценности и възгледи.

Новите данни се приемат като значителна промяна в разбиранията за връзките. Според тях хората със сходен мироглед се привличат и определено странят от тези, които не споделят техните ценности и вярвания. А препоръката на експертите към непознатите, които се надяват да се сближат и да поставят начало на дълбока връзка, е да се придържат изцяло върху общите неща, върху това, с което си приличат с другия, а не да акцентират върху своите уникални качества.

„Опитайте се да си представите непознати, които подхващат разговор, или пък двойка на сляпа среща. Още в първите моменти изключителна роля за бъдещите отношения ще бъде отредена на това колко тези двама души си приличат. Ще успеят ли да установят контакт или ще се разминат? Именно тези най-ранни разпознавания на приликите между двамата са от съществено значение за подобно решение. По време на изследването си ние стигнахме до заключението, че избирането на хора, които приличат на нас като партньори за връзка, е толкова често срещано и толкова обхващащо различни нива на отношенията, че може да се опише като психологическо условие", обяснява Анджела Банс, професор по психология в Уелизли Колидж.

До каква степен е важна приликата, за да бъде поставено началото на една връзка?

Първи експеримент:

За да отговорят на този въпрос, проф. Банс и нейният екип са помолили 1500 най-различни двойки - романтични партньори, приятели, познати, да попълнят въпросник за ценностите, предразсъдъците, поведението и личните си черти. След анализ на информацията се оказало, че всички двойки споделят едни и същи житейски възгледи, дори тези, които са се срещнали съвсем скоро.

„Всички двойки си приличаха страшно много по почти всички показатели, но най-вече за нещата, които означават много за тях като личности“, коментира проф. Банс.

Втори експеримент:

В рамките на втория експеримент са изследвани двойки, които са се срещнали току-що – първо в мига на първата им среща, а после – след няколко месеца. Оказало се, че нямало никаква промяна в схващанията, а това от своя страна предполагало, че ако двойките започват дадена връзка с надеждата, че ще променят вижданията на другия, шансът това действително да проработи не бил особено голям.

Заключението на изследователите:

„Въпреки че идеята, че партньорите в една връзка си влияят един на друг, е с водещо място в изследванията на романтичните отношения, ние стигнахме до извода, че съществува голяма област, в която приятелите показват съвсем малка промяна в характера, манталитета, ценностите и избор на социално-валидни поведения. Разбира се, нека сме наясно, ние не твърдим, че хората не си влияят, когато са във връзка, но за подобно влияние има съвсем малко място, ако партньорите си приличат в началото на връзката. Вероятността всяко нещо, което нарушава хармонията в дадени отношения (като разминаванията в манталитета, ценностите или предпочитанията, които са важни), да се запази, е наистина голяма. Промяната е както трудна, така и малко вероятна – толкова е по-лесно е да си избереш човек, който отговаря на нуждите и целите ти още от самото начало”, коментира още проф. Банс.

Учените обаче предупреждават, че търсенето на хора, които приличат на нас може да стане причина за липса на срещи с други ценности, идеи и перспективи.

„Всеки един от нас се опитва да си създаде социален свят, в който да се чувства удобно и комфортно, в който е успял, в който е заобиколен от хора, на които може да се довери и с които може да си сътрудничи, за да постига целите си. За да се създаде такъв свят, сходството е крайно необходимо и обикновено през по-голямата част от времето са привлечени именно от него. И все пак, да умееш да се разбираш с хора, които не са като теб, е истински важно. Ролята на приятелите е да ни създават комфорт, да осигуряват компания, в която да си почиваме и да не се напрягаме, но това не са нашите единствени нужди. Освен тях човек се нуждае от нови идеи, нови перспективи и от хора, които да го връщат към правилния път, когато изгуби посоката”, допълва Крис Крандал, професор по психология в университета в Канзас.