Близостта във взаимоотношенията е променлива, върху която можем да въздействаме

Добрите взаимоотношения не са даденост. Те се постигат с цената на повече усилия от двете страни. Човешкото поведение е изменчиво и до голяма степен зависи от хората, които ни заобикалят и обстоятелствата, в които попадаме. Възможно е в рамките на два дни да се държим съвсем различно с един и същи човек. Има толкова фактори, които ни влияят. Още по-трудно е, когато трябва да предвидим и прозрем промените в другия.

Какво можем да направим, за да подобрим комуникацията с партньора си, а благодарение на това да повишим и качеството на връзката се с него? Надяваме се, че тази статия ще ви помогне да намерите отговора, от който се нуждаете.

Разгледайте списъка по-долу, отбележете с две отметки всяка от точките, с която смятате, че не бихте направили компромис, а с една – всяко от нещата, които бихте искали да постигнете във връзката си. Останалите оставете без отметка.

Доверие

Всеки човек знае колко важно е умението да опазиш тайната на другия и съответно да оправдаеш доверието му. Колко по-лоялни и предани приятели сме, толкова по-стриктни сме в избора на  личностите в обкръжението си, което означава, че винаги ще се обграждаме с хора, които действат в наша полза, а не в наш ущърб.

Без психологическо или физическо насилие

До известна степен присъствието на насилие е свързано с доверието.

Сърдечност

Човекът до нас мил ли е по принцип? Не само с нас, а и с останалите?

Интелигентност

Това е ключов момент, тъй като способността да разсъждаваме влияе на всяко наше изказване, на дискусиите, които водим, и решенията, които взимаме. Едва ли искаме връзка с човек, който разсъждава коренно различно от самите нас. Разбира се, не пречи да дадем шанс на някой, който се развива в правилната посока.

Съвместими интереси

Много често тази съвместимост се надценява. Има много примери за прекрасни връзки – било то романтични или чисто платонични, при които и двете страни имат коренно различни интереси. Взаимоотношенията им се градят на разговори, вероятно и на секс, а общите хобита и занимания представляват малка част от живота им. Например съпругата може да обича да пътува и танцува, а съпругът – никак. Или пък единият да обича да пише и да работи в градината, а другият – не. Все пак и двамата обичат театъра, филмите и да канят гости на вечеря. Така че е напълно възможно хармонично съжителство или партньорство, при което всеки има свои любими занимания без другия.

Съвместимост по отношение на интимността

Някои хора предпочитат да обръщат по-сериозно внимание на личностните и/или интелектуалните въпроси. Други пък харесват по-повърхностен тип връзки, което означава да обсъждат новото риалити по телевизията, предстоящото им пътуване до Коста Рика, някоя готина музикална група или пък случките, свързани с децата им.

Съвместимост при очакванията за прекарано време заедно

Тук става въпрос за това каква е представата на всеки от партньорите за достатъчно време, прекарано с другия.

Съвместимост по отношение на желанието да се оплакват

Ако сте склонни да се оплаквате за всяко нещо и ви е нужен търпелив слушател, би било справедливо да приемате и неговите оплаквания. Ако обаче имате ниска търпимост към такъв тип поведение, може би ще е добре да поставите една или две отметки.

Точност

Има хора, за които тя не е от такова значение. Други се дразнят и ядосват, ако имат уговорка с някого за 19 часа, а той пристигне 5 минути по-късно.

Злоупотреба с опасни вещества

Малко са нещата, които могат да унищожат докрай една връзка. Злоупотребата с опасни вещества е едно от тях.

Икономическа независимост

Едва ли някой би се радвал, ако партньорът му зависи от неговите доходи.

Сексуална съвместимост

Сексът е свързващият елемент в една романтична връзка, а и носи удоволствие. Сексуални проблеми могат да възникнат заради лоша комуникация, което по принцип е поправимо. По-трудно се намира решение, ако единият партньор има нужда от секс ежедневно, а за другия е достатъчно 1-2 пъти месечно.

Разрешаване на проблемите

В абсолютно всяка връзка има несъгласие и спорове. Много често именно това е причина за раздялата. Всеки от нас е бил изправен пред дилемата дали да говори за проблема, или не. Дали да остави нещата такива, каквито са, или просто да сложи край на връзката. Правилното решение зависи от отговорите на следните два въпроса:

1. Каква е вероятността един или няколко разговора да подобрят ситуацията?

2. Каква цена ще платите, ако прекратите връзката или ако решите да се справите с проблема заедно?

Примерна конфликтна ситуация

Да предположим, че искате да обсъдите проблема. Ясно е, че естеството на разговора зависи от човека и от самия проблем.

Партньор №1: Мисля, че знаеш колко се дразня, когато някой закъснява.

Урок: Вместо обвинителното „Все закъсняваш!“, партньор №1 прави Аз-изявление. Така увеличава вероятността партньор №2 да отговори откровено и спокойно.

Партньор №2: Опитвам се да бъда точен, но явно губя представа за времето или подценявам колко време ще ми е нужно, за да свърша нещо.

Партньор №1: Както знаеш, има безброй много задачи, които могат да те забавят. Не си ли предвиди допълнително време?

Урок: Без дълги, досадни лекции. 1-2 изречения. Без натякване на очевидните факти. Накрая се завършва с въпрос.

Партньор №2: Обикновено си предвиждам. Вероятно проблемът е, че се опитвам да свърша твърде много неща в кратък отрязък от време и се оказва, че отделеното допълнително време пак не е достатъчно, за да не закъснея.

Урок: Лежерният начин, по който партньор №1 повдига въпроса, дава възможност на партньор №2 да разсъждава върху пропуските си.

Партньор №1: Предполагам въпросът е дали според теб си струва да ме накараш да те чакам. Честно казано, така се чувствам недооценен.

Урок: Дилемата се дефинира кратко и ясно. Отново се използва Аз-изявление.

Партньор №2: Но твоето силно желание за точност пречи на мен да се чувствам спокоен във времето. Това просто не е толкова важно.

Партньор №1: Значи трябва да направим компромис: Ти ще положиш повече усилия да бъдеш точен, а аз – да не реагирам така остро, когато закъснееш.

Партньор №2: Струва си поне да опитаме.

Урок: Златната среда е най-доброто решение. Би било нереалистично да очакваме от партньор №2 да обещае, че никога повече няма да закъснява. Съвсем разумно е обаче да си обещаем, че ще положим взаимно усилия.