Причините за агресията при малките деца и как да реагираме

Рано или късно, колкото и да е добро възпитанието и примерно семейството, всеки малчуган, реагира с агресивно действие на определен стимул. Подрастващите деца имат потребности и желания, както и ние самите. И те като нас ревнуват, гневят се, радват се на получените облаги и изискват. Но за разлика от възрастните, мъниците нямат волеви процеси, тренирани с години, за да отлагат, или разумно да се откажат от желаното. Липсват им моделите на поведение, нужни, за да реагират оптимално на разочарованието, което преживяват. Те недоволстват, защото това е в капацитета им, те изразяват потребностите си, и изискват вниманието ни, защото щом нещо не е в тяхна власт, очакват, че е в наша.

В най-ранна детска възраст изискването се изразява в плач при дискомфорт, глад или страх. И родителят, като добър благодетел, се грижи недоволството да бъде потушено, а изискуемото да бъде получено. Плачът е власт. Недоволството е власт. Особено, ако те винаги биват забравяни, с изпълнение на всяка детска прищявка, в продължение на години, въпреки факта, че бебето се е превърнало в дете.

Съществува и втори вариант, разбира се, възрастните да съумяват да отказват желаното, щом то не е разумно, и да поставят правилно границите, нужни за израстването на стабилни психически деца. Но недоволство при отказ съществува, а работещо решение в детската глава - не, което води до вътрешни (и не само) конфликти.

Защо?

Факт е, че възрастната личност се ползва от много опит и знания, даващи възможност да избира от широк набор поведения, които използва. Детето, обаче няма налични тези, така ценни ресурси. Малката главица трябва да открие пътя, но не е тренирала “мускула, наречен воля". И така една невръстна личност търси сред инстинктите си адекватно изглеждащ отговор на стимула, предизвикващ недоволство.

И какво правят?

Правилно се досетихте, когато няма тренирани волеви процеси, и липсва еталон за печелившо поведение, най-лесния начин да се получи желаното (или поне предизвикващият недоволство да бъде наказан) е агресията.

Дали е шамар, захапване, или друго агресивно (и неприемливо) поведение зависи, колкото от ситуацията, толкова и от самото дете, но е важно да се знае, че веднъж открита като възможно решение на вътрешен или външен конфликт, не бъде ли стопирана навреме, тя лавинообразно ще расте. А в един момент ще се окаже, че заученото поведение е решение за всичко.

Колкото и безобидно да е в началото, прераства в поведенчески проблеми, изискващи външна намеса. А могат да бъдат преодолени навреме, като просто обясним как се чувстваме от действието на детето.
Когато мъникът ни захапе или удари, се налага да му кажем, че това не ни е приятно. Самото маркиране на неприемливото поведение по кратък и обран начин ще даде сигнал на детето, че извършва действие, което му носи санкции, а не дивиденти.

Имайте предвид, че забраната на едно действие без заместването му с алтернатива няма големи шансове за успех. Наложително е да дадете примерно приемливо поведение, с което да реагира на стимула предизвикал агресията. Помислете внимателно над това какво предизвиква неприемливи отклици у детето, постарайте се да давате алтернативи при подаване на стимула, които да му се сторят по-печеливши стратегии.

Важно е, ако ситуацията не заплашва сериозно здравето или живота на околните, да не създавате голям скандал около агресивния отклик, защото освен евентуалните стрес, срам и неудобство, може да се окаже, че сте носител и на награда (под формата на търсено внимание) за невръстната личност, и да е насърчаване на следващи прояви.

В общи линии, големите скандали край детската грешка никога не водят до хубави последствия, защото се стига или до фрустрация, или до засилване на поведението, довело до кавгата.

Автор: Станислава Тонева

Снимка:item.btime.com