Причините за агресията при малките деца и как да реагираме

Рано или късно, колкото и да е добро възпитанието и сплотено семейството, всеки малчуган, реагира с агресивно действие на определен стимул. Подрастващите деца имат потребности и желания, както и ние самите. И те като нас ревнуват, гневят се, радват се на получените облаги и изискват. Но за разлика от възрастните, мъниците нямат волеви процеси, тренирани с години, за да отлагат, или разумно да се откажат от желаното. Липсват им моделите на поведение, нужни, за да реагират оптимално на разочарованието, което преживяват. Те недоволстват, защото това могат да направят. Изразяват потребностите си и изискват вниманието ни, защото щом нещо не е в тяхна власт, очакват, че е в наша.

В най-ранна детска възраст изискването се изразява в плач при дискомфорт, глад или страх. И родителят, като добър благодетел, се грижи недоволството да бъде потушено, а изискуемото да бъде получено. Плачът е власт. Недоволството е власт. Особено ако те винаги биват забравяни с изпълнение на всяка детска прищявка, в продължение на години, въпреки факта, че бебето се е превърнало в дете.

Съществува и втори вариант, разбира се - възрастните да съумяват да отказват желаното, щом то не е разумно, и да поставят правилно границите, нужни за израстването на стабилни психически деца. Но недоволство при отказ съществува, а работещо решение от позицията на детето - не, което води до вътрешни (и не само) конфликти.

Причини за детската агресия

Факт е, че възрастният човек е натрупал много опит и знания, даващи му възможност да избира от широк набор поведения, които използва. Детето обаче няма налични тези така ценни ресурси. То трябва да открие пътя, но не е тренирало достатъчно “мускула, наречен воля". И така малчуганът търси сред инстинктите си адекватно изглеждащ отговор на стимула, предизвикващ недоволство.

Как се проявява агресията при децата?

Правилно се досетихте, когато няма тренирани волеви процеси, и липсва еталон за печелившо поведение, най-лесният начин да се получи желаното (или поне предизвикващият недоволство да бъде наказан) е агресията.

Дали е шамар, захапване, или друго агресивно (и неприемливо) поведение зависи колкото от ситуацията, толкова и от самото дете, но е важно да се знае, че веднъж открита като възможно решение на вътрешен или външен конфликт, не бъде ли стопирана навреме, тя лавинообразно ще расте. А в един момент ще се окаже, че заученото поведение е решение за всичко.

Колкото и безобидно да е в началото, прераства в поведенчески проблеми, изискващи външна намеса. А могат да бъдат преодолени навреме, като просто обясним как се чувстваме от действието на детето.
Когато мъникът ни захапе или удари, се налага да му кажем, че това не ни е приятно. Самото маркиране на неприемливото поведение, премерено и овладяна, ще даде сигнал на детето, че извършва действие, което му носи санкции, а не ползи.

Имайте предвид, че забраната на едно действие, без заместването му с алтернатива, няма големи шансове за успех. Наложително е да дадете примерно приемливо поведение, с което да реагира на стимула, предизвикал агресията. Помислете внимателно над това какво предизвиква неприемливи отклици у детето, постарайте се да давате алтернативи при подаване на стимула, които да му се сторят по-печеливши стратегии.

Важно е, ако ситуацията не заплашва сериозно здравето или живота на околните, да не правите сцени, свързани с агресивния отклик, защото освен евентуалните стрес, срам и неудобство, може да се окаже, че сте носител и на награда (под формата на търсено внимание) за невръстното дете, и така неволно да го насърчите да се държи по същия начин занапред.

Накратко, големите скандали, касаещи детските провинения, никога не водят до добър резултат, защото се стига или до фрустрация, или до засилване на поведението, довело до разправията.

Снимка: pxfuel.com