Алалия – дефиниция, симптоми и диагностика

Алалията е нарушение на речевата функция, при която в различна степен се проявяват нарушения на висшите психични функции и процеси. При много от децата, които забавят говорното си развитие, се наблюдават и други нарушения като възприемане и съотнасяне на цветовете, трудно ориентиране в пространството и други.

Състоянието се подобрява, и дори превъзмогва, с помощта на професионалист.

Алалията е рядко срещано състояние, но статистически е по-често срещана при момчетата, отколкото при момичетата. Има различни степени на тежест, като при по-тежките е възможно появата на речта да се отложи до десетата година на детето. Най-важното в терапевтичния процес при децата с алалия е тя да се диагностицира правилно и навреме.

Понякога състоянието се бърка от неспециалистите с умствена изостаналост. Като цяло децата с алалия не страдат от забавяне на развитието си. При закъсняло лечение може да се окаже, че се появяват проблеми със социалната адаптация на детето, а впоследствие и на възрастния, като това е въпросът, засягащ силно областта на психологията.

Етиология на алалията

Това състояние може да е предизвикано още по време на пренаталното развитие на детето или през първите му месеци живот, ето защо специалистите делят причините на вътреутробни и външни влияния.

Вътреутробни причинители

• неуспешни опити за аборт на плода;
• заплаха от спонтанен аборт;
• неконтролиран или несъобразен прием на лекарствени продукти от майката по време на бременността;
• недостатъчен приток на кислород към плода;
• нездравословен живот на майката по време на бременността;
• преки наранявания в зоната на корема по време на бременността;
• заболявания на майката по време на бременност (включително хипертония);
• преждевременно или усложнено раждане на детето.

Външни фактори, които могат да доведат до развитие на състоянието при деца под 3-годишна възраст

• енцефалит;
• менингит;
• черепно-мозъчни травми;
• нарушения във функционирането на централната нервна система;
• двустранна пневмония;
• рахит;
• недостатъчно внимание от страна на родителите към изграждането на здрава реч;
• анестезия при хирургия.

Лекарите твърдят, че алалия не възниква под влияние само на един фактор. Според тях е нужна комбинация от няколко, която да доведе детето до състояние с липсваща реч. В медицината има множество квалификации на болестните състояния, но може да се каже, че алалията не е болест, а говорно разстройство.

Основни форми на състоянието

Сензорна алалия

Тя се характеризира с липса на разбиране на това, което е казано на детето. То просто не разбира думите на другите, въпреки че чува звуци и може да произнася прости думи. Потокът на речта му просто е неразбираем и несъвместим.

Моторна алалия

При нея детето произнася думите тихо и неясно, а в повечето случаи въобще не говори. Разбирането на насочени към него реплики не е нарушено и той може да покаже значението на думите с жестове.

Сензорно-моторна алалия

Най-тежката форма на разстройството, съчетаваща неспособността да се разбере речта и да се възпроизведе.

Симптоми на алалия

Признаците за поява на състоянието зависят от формата му.

Те могат да включват:

• нарушаване на фините моторни умения (детето не успява да закопчее копче или да държи мънисто);
• чести промени в настроението;
• разсеяност;
• завишени нива на умора;
• пълна липса на реч или неясно възпроизвеждане на звуци;
• силно изразени лицева мимика и жестове.

Симптоми на сензорна алалия

• повишена чувствителност към звуци (защото детето не разбира думите);
• безсмислен и разединен набор от звуци и думи, които детето възпроизвежда;
• широко използване на изрази на лицето и жестове в комуникацията, с цел да се заместят думи;
• увреждане на речта под формата на липсващи звуци в думи, неправилно завършване или свързване на две думи в една;
• малки увреждания на паметта (детето много трудно или въобще не запомня думи);
• рязка смяна на импулсивното поведение със затваряне и пасивност.

Диагностициране на алалията

Алалията е проблем при функционирането на мозъка, които може да доведе до много социални усложнения, срам, изолация и болезнени емоционални мигове. За да се разграничи от други заболявания, свързани с правилното функциониране на човешкия ум, детето, което страда от нея, трябва да премине през множество медицински изследвания, които да проучат дали нервните пътища и работата на мозъка са в норма.

Необходима е консултация с логопед, провеждащ диагностика и оценка на слуховата памет и речта. Често са нужни консултации с психолог, за да се компенсират вредите, нанесени на детската психика, които са причинени от невъзможността за пълноценно изразяване и общуване.

Редактор: Станислава Тонева