Начало Психология Психология на развитието Развитие на бебетата Бебетата и езикът — какво трябва да знаем

Бебетата и езикът — какво трябва да знаем

Бебетата и езикът — какво трябва да знаем - изображение

Всяко бебче се учи да говори с различен темп и това се илюстрира прекрасно от един анекдот за Айнщайн.

Историята разказва, че до четвъртата си година великият физик не говорел. Семейството му вече било загубило надежди, когато по средата на семеен обяд момчето с ясен и отчетлив глас съобщило: „Супата е твърде гореща“. Можете да си представите изненадата на родителите му при внезапното проговаряне, ето защо майката възкликнала „Но ти никога не си говорил!“, а младият Алберт отвърнал „Да, досега всичко беше наред!“.

Историята е измислена и все пак е прекрасна илюстрация на това, което всеки родител, преподавател и психолог трябва да има предвид. А именно, че децата развиват способността си да използват език различно. Забележете, че казвам „използват език“, а не „говорят“, защото не изолираме случаите на малчугани, които по някаква причина нямат възможност да звукоизвличат.

Езикът е естествено свойство на човека

Самият Дарвин размишлява над този въпрос и стига до извода, че за човешките същества в норма използването на реч е съвсем естествена част от това да принадлежат към човешката раса. Важно е да отбележим, че използването на реч и писането/четенето са две тотално различни неща и докато едното е повик на потребност за общуване, развиваща се в естествено умение за говорене, то другото е функция на културата.

Да се върнем на общуването чрез език. Как така то е естествено за човешкото същество? За да започне да говори, човек се нуждае само от 2 неща — желание за общуване и интелигентност. Обикновеното бебе иска да общува (това е едно от малкото неща, които му доставят удоволствие в крепката възраст преди първата година). А интелигентността се развива с всеки изминал ден. Т.е. колкото повече расте бебето, толкова повече то иска (и добива възможност) да използва езика/говора.

Метод на учене

Вече стигнахме до извода, че за да се използва език, са необходими само две неща. Ето защо човешките същества в норма говорят поне един език. Но остава въпросът как бебетата се учат да говорят?

Спомняте ли си времето в училище, когато сте учили чужд език? Аз лично винаги съм се възхищавала на академичния подход на преподавателите си по чужди езици. Те обясняваха с изключителна яснота как трябва да е построено изречението, какви времена се използват в определени случаи и още куп неща, от които към настоящия момент не помня абсолютно нищо. За радост, нещата при бебетата не стоят така, те не учат за езика, както се прави в академична среда, защото нямат нужда от това.

Според Ноам Чомски бебетата учат език така, както изучават възможностите на тялото си. Все пак, да се научиш да се изразяваш е също толкова важно, колкото и това да умееш да ползваш краката си.

Когато се учат да ходят, децата не учат устройство на долен крайник, нали? Въпреки това обаче те се научават да ходят. С езика е същото - в началото думите са налучкване, съставено от звуци, които преди са опитвани с висока успеваемост. Когато възникнат биват използвани по единично, точно както първите крачки. А впоследствие съставят нестройни и дори напълно нелогични изречения, които напомнят на детското потичване из стаята, докато ходенето не е напълно овладяно.

Като цяло е добре да се помни, че ученето на език в най-ранна възраст е свързано с изучаване на личностните възможности, а не на самия език.

Темпо на учене

Обикновените бебета учат средно по 9 нови думи на ден след първата си година, като има дни, в които броят е по-маълк или по-голям, а използването на думите не се появява доста дълго след това, но все пак постепенно те се множат. Чисто статистически има разлика в темпа на учене при момичетата и момчетата, но тя не е силно изявена и не води до по-слабо развития на уменията на момчетата, които просто не са така експедитивни като госпожиците.

Темпа при всяко дете е различен и трябва да се помни, че зависи от множество фактори. Според логопедите дори това каква храна приема бебето (течна, кашеста или твърда) има пряко значение за развитието на мускулите на устната кухина и следователно, за звукоизвличането. Но ние не трябва да се занимаваме с това, нали? Трябва да се занимаем с психичното развитие, което води до говор.

Езикът е метод за общуване, възможен само при развиване на интелекта. Освен че правилно функциониращата нервна система рано или късно посяга към желанието за обмен на информация, е необходимо да се развият и способности за управление на собственото тяло, за да се използват звуци и думи — ето защо всеки фактор от развитието на пеленачето може да повлияе на последващото развитие на комуникацията му.

В България, Европа и като цяло в цялата „западна цивилизация“ родителите са склонни да говорят на бебетата си, живеейки с мисълта, че това е полезно за езиковото им развитие. В източните култури обаче тези практики са ограничени до отделни семейни единици, защото невръстните бебоци не разбират какво им се казва — иначе казано, на бебетата не се говори.

Според вас това води ли до разлика в бързината, с което се развива говорът?
Какъвто и да е отговорът ви, учените са анализирали огромно количество статистически данни, които показват, че въпреки тази съществена разлика в културните особености, появата на речта не се забавя при децата, към които не е пряко насочен говор.

Звуци, гукане и думи

Всеки, който някога се е грижил за бебе, ще каже, че е съвсем различно, когато говориш на мъника, и ще бъде прав, защото говоренето (дори да не носи изпратения от възрастния смисъл) е форма на отдадено внимание.
Вниманието е ценна разменна монета при бебетата, то не е само общуване, а удоволствие, самоопознаване и учене за света, въобще е нещо много важно. Вниманието под формата на гукане с бебето, обяснения колко е сладко, издаване на животински звуци и пеене са прекрасен метод за успокояване на детето и комуникация с него на базово ниво, но реално те не дават тласък на речевите умения (въпреки че развиват други важни мозъчни структури). Говорът от родителите бива разпознат според тона, ритъма и характерните особености на гласа, като това носи удоволствие на бебето, но не води до натрупване на знания за езика.

За да изследват как новородените реагират на езика (въпреки, че не го разбират) учените правят изследване с новородени на няколко дни във Франция.
На дечица от френски произход се пуска аудио запис от разговор на руски. Контролно (за сравнение) бебетата чуват и запис от майчиния си език. Съвсем логично те реагират по-позитивно на френската реч, отколкото на руската. Какво значи това?

Може би, просто говори, че децата имат добър вкус към красивото произнасяне на звука „р“ или пък, че чуждестранната реч има различен ритъм и съставни звуци, които предизвикват отрицателната реакция.

За да са сигурни във второто обяснение, учените провеждат еквивалентен експеримент в Русия, където новородените деца също реагират положително на майчиния си език и негативно на чуждия.
Ритъмът на езика е едно от свойствата, които децата изследват чрез слушане, а извличането на звук и оформянето му по желан начин е пряко свързано с гукането.

Хората трябва да имат предвид, че човешките същества са единствените, за които се знае, че използват език, за да изразяват напълно абстрактни идеи. Това значи, че разумният човек може да изрази, освен „вода“, и „чест“ като понятие, идващо от ума му. И докато думата за "куче" може да е съставена от звуците, на лаенето, то тази за "чест" няма как да бъде изразена, освен с дума. Логиката, която седи зад изразяването на абстрактни идеи, поддържа и мисълта, че не е нужно да се използват адаптирани бебешки думи за общуване с детето. Едно пеленаче ще разбере също толкова добре думата „котка“, както и „мяу-мяу“ преди да му бъде показано животното и това, че все още няма умението да се изрази, не значи, че трябва да модифицирате толкова много изказа си.

Развитието на езика е едно от най-важните човешки умения. То е естествено предусловено от еволюцията и е важен показател за развитието на мозъка. Освен това е индивидуално — бебетата не гонят срок и не покриват норма в развитието на речта си.

Автор: Станислава Тонева
Снимка: teachbabytotalk.org

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЛайфстайлИсторияФизиологияСоциални грижиЗдравни съветиСпециалистиКлинични пътекиЛеченияНовиниСнимкиТестовеХранене при...Алт. медицинаНормативни актовеОрганизацииСпортБотаникаПроизводители