Как да насърчите комуникацията при малките деца

от 03 апр 2019г.

Всеки родител знае, че думите не представляват единствения начин за комуникация. Пеленачетата посочват с пръст, поддържат зрителен контакт или използват невербалната комуникация, за да предадат посланието си на възрастните в обкръжението им. Идентифицирането, насърчаването и награждаването на тези прекурсори на говора могат да окажат положителен ефект върху следващите етапи на развитие, а именно генерирането на думи и сформирането на изречения. Но още преди децата да разберат как да сочат към нещо, което искат, те комуникират с родителите си по редица други начини.

Говорът идва малко по-късно

Още от много ранна възраст бебетата забелязват, че има връзка между действията им (плач, викане, смях) и поведението на родителите им. Първоначално, когато пеленачетата плачат, те го правят, защото са гладни или им е неудобно – тоест реагират на това, как се чувстват на момента. Когато обаче родителите интерпретират и реагират на викове и звуците на малчуганите, бебетата започват да забелязват важната връзка между вокализацията и задоволяването на техните нужди. Това насърчава пеленачетата съзнателно да комуникират своите желания като посочват предмети или издават повече (и по-силни) звуци.

След време думите се превръщат в най-ефективния метод за общуване с околните, но докато не настъпи този момент родителите не трябва да пренебрегват важността от развиването на невербалната комуникация. Благодарение на невербалната комуникация детето осъзнава огромната полза от успешното общуване с другите и го мотивира да усвоява нови и далеч по-сложни начини за комуникация.

Връзката между символичната игра и говора

Един от най-интересните аспекти от езиково-говорното развитие при децата е, че то е тясно свързано с играта. Периодът, в който децата започват да формулират първите си думи (обикновено около 12-тия до 13-тия месец) е и времето, когато се развива символичната игра. Под символична игра се разбира способността на малчуганите да използват предмети, действия или идеи, за да представят други предмети, действия или идеи, докато си играят. Класически пример е детето, което държи банана до ухото, и се преструва, че плодът всъщност е телефон.

Звучи логично, че тези две умения ще се появят едновременно, тъй като децата първо трябва да се научат да мислят символично, за да използват езика, тъй като самият език е символичен (думата обозначава предмет). Така че когато се присъедините към играта с измислени принцове, замъци и чудовища на вашите малчугани, вие всъщност насърчавате и им помагате да разширят своя капацитет да си представят нещата символично.

Наблюдаването и разбирането на уменията на децата за игра могат да ви подскажат какво може да очаквате. Например, ако детето ви продължава да удря с лъжицата по масата, за да покаже своето недоволство, не трябва да очаквате то да използва думи, за да общува, тъй като намерението за комуникиране все още се появява.

Насърчаване на комуникацията

Има много начини, по които родителите могат да предоставят възможност на децата си да упражняват уменията си за общуване. Любимата стратегия на Рейчъл Кортезе (Rachel Cortese) – специалист по езикова и говорна патология и сертифициран поведенчески анализатор, е да се поставят предмети извън обсега на детето. Например, вместо да подавате на сина или дъщеря си шоколада, който иска, го оставете много близо до малчугана (но не толкова близо, че да може да го вземе) и изчакайте да го поиска по някакъв друг начин.

Поощрете любознателния ум

Подредбата на мебелите и предметите във вашия дом може да създаде редица възможности за говорене. Рейчъл Кортезе съветва родителите да се разходят из къщата и да се опитат да забележат къде се намират книгите и играчките. Едно от предложенията на специалиста по езикова и говорна патология е да поставите любимите играчки на рафт или маса (но все пак там, където детето все още може да ги вижда). Също така може да дадете на малчугана само някои части от пъзел или играчка. Нека те помолят за останалите компоненти, от които се нуждаят. Целта на този метод не е да се ядоса или да се разсърди детето, а да се окаже контрол над околната му среда така, че то да задава повече въпроси, да забелязва случващото се около него и да общува целенасочено.

"Разсеяни" родители

Друг забавен начин да мотивирате момичетата и момчетата да комуникират е да се преструвате, че забравяте лесно. По време на рутинно действие, което е част от всекидневието на вас и на вашето дете – например обличането на дрехите сутрин – може "случайно" да забравите да обуете чорапите му, преди да му сложите обувките. Ако малчуганът вече знае, че чорапите трябва да се обуят пред обувките, той ще забележи промяната в рутината и ще ви напомни.

Също така може да направите пауза по време на някаква предсказуема дейност, като например, докато пеете любимата на вашето дете песен. Ако малчуганът харесва "Патешка история", може да започнете заедно да пеете песента "Всяко мъничко дете знае патета безчет...", но в един момент спрете, насърчавайки малчугана да довърши сам изречението.

Редактор: Нора Маркова
Източник: childmind.org
Снимки: unsplash.com

Още по темата: