Можем да познаем страдащите от депресия по това как се изразяват

от 08 фев 2018г.

Депресията променя целия живот, от това как се движите, до начина, по който спите или се храните. Тя е забележима дори в начина, по който говорите и изразявате себе си в писмена форма.

Понякога „езикът на депресията“ оказва силен ефект върху околните. Просто се замислете за влиянието на стихове и песни, изразяващи тъгата на депресираните си автори. Сещате се поне за един?

Учените отдавна са се опитвали да установят точната връзка между депресия и словесен израз, а технологиите им помагат да се доближат до пълната картина. Ново проучване, което е публикувано в "Clinical Psychological Science", ни разкрива кои думи могат точно да подскажат дали човек страда от депресивно състояние. Обикновено лингвистичните анализи в тази област се извършват от изследователи, опитващи се да четат да си водят бележки. Паралелно в изследователската работа се включват компютърни методи за анализ на текстове, позволяващи обработка на огромна база данни.

Това може да помогне за откриване на езикови характеристики, които обикновеният човек може да пропусне, като се сумира процентовото използване на думи и видовете думи, лексикалното разнообразие, средностатистическата дължина на изреченията, граматически модели и още много показатели. Досега личните есета и дневници на депресираните хора са били полезни, също както и работата на известни художници, които са страдали от депресия. Оказва се, че фрагменти от естествения език на хората и депресията се свързват доста ефективно при внимателно разглеждане. Взети заедно, резултатите от подобни изследвания разкриват ясни и последователни разлики между езика на хората с и без симптоми на депресия.

Езикът може да бъде разделен на две части: съдържание и стил

Съдържанието

То се отнася до нещата, които изразявате – значението или предметът на изявленията ви. Никой не би се изненадал , че се използват изключително много думи, изразяващи отрицателни емоции, по-специално отрицателни описания – като "самотен", "тъжен" или "нещастен".
По-интересна е ипотребата на местоимения. Онези, които имат симптоматика, издаваща депресия, използват значително по-голямо количество лични местоимения обозначаващи тях самите (например "аз" и "мен") и осезаемо по-малко второ и трето лице (като "ти", "той" или "тя").

Подобен модел на употреба на местоименията предполага, че депресираните хора са по-фокусирани върху себе си и по-слабо свързани с околните. Учените мислят, че местоименията всъщност се възприемат като по-надеждни при идентифициране на депресия, отколкото думите, които са с отрицателен емоционален заряд. Всички знаят, че преживяването (втренчването) в личните тегоби и социалната изолация са черти, общи за депресивните състояния. Въпреки това, изследователите все още не могат да са категорични дали тези открития са следствие от различни механизми при оформянето на стила на внимание или такива в индивидуалния начин, по който протичат мисловните процеси.

Дали депресивните епизоди карат хората да се съсредоточават върху собствената си личност, или пък тези, които се фокусират върху себе си, в някакъв момент добиват симптоми на депресивни епизоди?

Стилът

Стилът на словесен израз се отнася до това как казвате нещата, а не до конкретното съдържание на казаното. Една лаборатория провежда доста обемен анализ на информацията, извлечена от 64 онлайн форума, в които се обсъжда психичното и емоционално здраве на индивида. В изследването участват над 6,400 членове.
"Абсолютизирането"- думи, които говорят за абсолютни величини или изразяват вероятности от типа на "винаги", "никога", „всичко“, „нищо“ или "напълно" – са открити като изключително добри маркери, сравнени с местоимения или отрицателно заредени емоционални думи. Още от самото начало учените изказват предположението, че депресираните личности ще имат засилен черно-бял поглед към света и това ще се прояви в техния език. За да се направи сравнение, са анализирани други 19 форума (използвани като контролна група). Разпространението на генерализиращите изрази е приблизително с 50% по-голямо във форумите, насочени към потребители с по-съществени нива на тревожност и депресивност и с около 80% повече във форумите за хора с мисли за самоубийство.

Намеренията произвеждат подобен модел на разпространение като абсолютните думи във форумите, но ефектът е по-малък. За разлика от това, негативните емоционални думи парадоксално са по-малко разпространени във форуми за самоубийства, отколкото във форумите за тревожните и депресивните потребители.

Изследванията включват форуми за възстановяване, за хора, които смятат, че са се възстановили от депресивен епизод и пишат положителни и окуражаващи мнения за своето възстановяване. В тях се открива, че негативните емоционални думи са използвани на нива сравними с форумите, използвани за контролни данни, докато позитивно заредените емоционални думи са повишени с приблизително 70%. Независимо от това, честотата на абсолютните думи остава значително по-голяма от тази на контролните и малко по-ниска, отколкото във форумите за тревожни и депресивни потребители.

Съществено е, че тези, които преди това са живели със симптоми на депресия, има по-висока вероятност да ги добият отново. Следователно, тяхната тенденция към абсолютизиране, дори когато към конкретния момент липсва симптоматика на депресия, е знак, че може би това играе роля при предизвикването на депресивни епизоди. Този важен ефект се наблюдава при използване на местоимения, но не и за негативни емоционално заредени думи.

Разбирайки езика на депресията, може би учените ще открият как мислят хората, които страдат от нея, но се оказва, че всичко това има и практически последствия. Изследователите съчетават автоматизиран анализ на текстове с компютри, които са способни да се научат от опита си, без да се налага да бъдат програмирани, за да систематизират разнородни състояния на психичното здраве от текстови проби, като лични послания в блогове и форуми. Подобна класификация надминава постиженията на квалифицирани психолози. Важно е, че разпределението на такива „умни компютри“ може да се подобри, само ако се набавят по-големи количества данни и благодарение на това се разработят по-сложни алгоритми.

Подобен план излиза извън границите на разглеждане на общите модели на абсолютизъм, негативизъм и местоимения, вече обсъждани от учените. Работата започва с използването на компютърни системи, за да се идентифицират с нарастваща точност все по-специфични категории от отклоненията от психичната стабилност – като компулсивност, проблеми със самооценката и социална тревожност.

Според СЗО над 300 милиона човека на планетата Земя живеят с някаква форма на депресия, това е нарастване с повече от 18% от 2005 г. насам. Използването на по-голямо разнообразие от инструменти за откриване на състоянието, е много важно за подобряване на здравето и предотвратяването на трагичните самоубийства, които се ширят сред категорията на хорато с продължителни депресивни състояния.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: sciencealert.com
Снимка: infjramblings.com

Още по темата: