Признак на депресия ли са промените в речта и начина на изразяване

Депресията е сериозно психично разстройство, чието лечение изисква поставянето на точна диагноза. За целта специалистите проследяват промените в поведението на индивида, които са характерни за заболяването.

Наскоро проведено проучване, публикувано в списание BMC Psychiatry, разглежда връзката между речевите особености и психичното нарушение при хора, които все още не са диагностицирани*. Ако методът се окаже надежден, то експертите по психично здраве ще имат на разположение още един инструмент за ранна диагностика на депресия.

Диагностициране на депресия

Депресията се отразява както на настроението на индивида, така и на неговите реакции и поведение. Симптомите най-често включват усещане за празнота и безнадеждност, липса на енергия и на интерес към любими преди това занимания. Едно от основните изисквания за поставяне на диагноза е признаците да не отшумяват в продължение на поне 2 седмици.

Д-р Джилам Бисвас от болница Brigham and Women’s в Бостън пояснява с какви предизвикателства се сблъскват специалистите при диагностициране на състоянието: „Клиничната картина може да бъде толкова различна при различните хора, че е задължително да обхванем всички аспекти от здравословното състояние на пациента – медицинска история, други заболявания и симптоми, които отговарят на критериите за депресия.“

Начинът на говорене подсказва как се чувства събеседникът ни

Един от признаците, който буди интереса на експертите, е промяната в речта на пациенти с депресия. Психотерапевтът д-р Кристина Патън отбелязва, че речта може да даде важна информация за модела на поведение на човека. „Начинът на говорене разкрива вътрешното състояние на говорещия. Всеки от нас автоматично и интуитивно решава как се чувства събеседникът му, съдейки по прозодията (интонацията, ритъмът и другите качества на речта). Оказва се, че особеностите на речта подсказват и за възможно психично нарушение“, казва още тя.

Връзка между речевите характеристики и депресията

Настоящото проучване разглежда признаците на депресия и речевите особености на здрави млади хора. Авторите подчертават, че тяхната цел е да „проверят дали има връзка между слабоизразените симптоми на психичното разстройство и начина, по който доброволците говорят“. В него са включени 118 души на средна възраст 24 години.

Всеки участник попълва въпросник, с който се измерват симптомите на депресия. Колкото повече точки събере той, толкова по-голяма е вероятността да страда от психичното нарушение.

Нарушена концентрация

Екипът изготвя специален тест, който всеки доброволец попълва и въз основа на който се оценяват способността му да се концентрира, да обработва информация и да пренасочва вниманието си от една задача към друга. Резултатите показват, че хората, които са получили най-много точки на въпросника със симптомите, са отделили и повече време, за да решат част от теста.

На следващия етап от изследването учените анализират речта на участниците, които трябва в рамките на минута да опишат по едно свое негативно и позитивно преживяване.

Склонност към по-дълго говорене

Анализът на данни разкрива, че 25 от доброволците, получили най-много точки след попълване на въпросника със симптоми, са говорили по-дълго време от останалите 93 души, чиито точки от същия въпросник са били много малко. С други думи, хората с макар и слабоизразени симптоми на депресия са склонни да говорят повече. В 93% от случаите изследователите успяват да познаят към коя от двете групи принадлежи участникът срещу тях.

Авторите на проучването допълват: „Резултатите ни сочат, че дори в малка група хора, които не са диагностицирани с депресия, промените в речта подсказват за възможна депресия.“ Д-р Патън не крие надеждата си, че проучването може да предложи за в бъдеще нов инструмент за ранно откриване на психичното нарушение.

Ограничения на изследването

То обхваща единствено студенти, като 79% от тях са млади жени. Няма представители на други групи от населението, което означава, че в по-нататъшните проучвания би следвало да бъдат включени хора с различен статус, образование, произход и възраст.

Записите на речта са кратки и не са проведени клинични интервюта, от които да става ясно дали участникът вече не е диагностициран с депресия. Все пак изследователите смятат, че, съдейки по точките от въпросника за симптоми на депресия, това е малко вероятно.

Те признават още, че е необходимо да се извършат дългосрочни проучвания, които биха доказали дали наблюдаваните речеви особености са надеждни ранни признаци на депресия.

Означава ли склонността на човека да говори повече, че страда от депресия?

Според д-р Патън откритието е важно, защото може да помогне да се идентифицират хора, застрашени от депресия, въз основа на съвсем леки промени в тяхната реч.

Заключението, че участниците, които покриват повече от критериите за депресивни симптоми, говорят повече, е в противоречие с широкоизвестната теория, че пациентите с депресия са мълчаливи.

Експертите имат различни обяснения за това разминаване, като едното гласи, че е напълно възможно човек с ранни признаци на психичното заболяване да говори повече в началото и с течение на времето речниковият му запас да намалява.

Психологът Дейвид Цол изтъква друга причина за изненадващите резултати от изследването: „Може би хората, които според точките от въпросника, са с по-силноизразени симптоми на депресия, обичат да говорят по-дълго, защото се чувстват самотни и изолирани. Не е изключено това да е техният начин да се свържат с околните. Предвид факта, че доброволците са здрави, е съвсем логично те да изпитват потребност от общуване, когато са потиснати или тъжни. Така те изразяват емоциите си и търсят човек, който може да ги разбере и да им помогне. Да не забравяме, че за някои от участниците говоренето би могло да е вид механизъм за справяне и разсейване от негативните мисли и усещания.“

Може ли начинът на изразяване да се окаже признак на депресия?

Друго проучване, публикувано в Clinical Psychological Science, разкрива кои думи могат да подскажат дали човек страда от депресивно състояние. Благодарение на компютърните методи за анализ на текстове, използвани все по-често в изследователската дейност, е възможно да се обработват обширни бази от данни. Особеностите, на които учените обръщат внимание, са процентово използване на думи, видове думи, лексикално разнообразие, средностатистическа дължина на изреченията, граматически модели и други. Дневниците на пациенти с депресия дават много полезна информация и доказват, че между техния език и езика на здравите хора съществуват ясни разлики.

Съдържание и стил на изразяване

Съдържание

Хората с психичното разстройство използват голям брой думи, които изразяват отрицателни емоции, например "самотен", "тъжен" и "нещастен".

Още по-интересна е употребата на местоимения. Страдащите от депресия включват повече лични местоимения, когато говорят ("аз" и "мен") и много по-рядко прибягват до второ и трето лице ("ти", "той" или "тя").

Подобен модел на употреба на местоименията предполага, че хората с депресия са фокусирани по-скоро върху себе си и са по-слабо свързани с околните. Според учените местоименията всъщност са по-надежден показател при диагностициране на депресия, отколкото думите, които са с отрицателен емоционален заряд. Известно е, че фиксацията върху личното нещастие и социалната изолация са особености, характерни за депресивните състояния.

>>> Мисли за самоубийство - кои са причините и кога да потърсите помощ

Начин на изразяване

Начинът на изразяване се отнася до това как човек назовава нещата, а не до съдържанието на казаното. Изследователски екип анализира мащабна база данни, извлечена от 64 онлайн форума, в които се обсъжда психичното и емоционално здраве на индивида. В изследването участват над 6 400 доброволци.

Абсолютизирането, или използването на думи, които описват крайности като "винаги", "никога", „всичко“, „нищо“ или "напълно" , се считат за много по-важни показатели от местоименията или думите с отрицателен емоционален заряд. Анализът на мнения от други 19 форума, които служат като контролна група, показва, че потребителите с по-високи нива на тревожност и депресивност от първата база данни използват 50% повече генерализиращи изрази, а хората с мисли за самоубийство – 80%.

От друга страна думите с негативен емоционален заряд са значително по-малко разпространени във форумите за самоубийства, отколкото във форумите за потребители с тревожност или депресия.

Според СЗО над 5% от световното население страда от депресия, като тенденцията е процентът да расте. Прилагането на по-богат набор от инструменти за диагностициране на състоянието би помогнало да се предотвратят голяма част от самоубийствата при хората с депресивни състояния.

* König, A., Tröger, J., Mallick, E. et al. Detecting subtle signs of depression with automated speech analysis in a non-clinical sample. BMC Psychiatry. 2022.