Александър Лурия и ролята му в развитието на невропсихологията

Александър Лурия е руски лекар и психолог, често наричан баща на съвременната невропсихология, роден в Казан, Русия, през 1902 г. Работил е с Лев Виготски по създаването на културно-историческата концепция за развитието на висшите психични функции. Разработва теоретичната основа на невропсихологията, като създава теорията за "системната динамична локализация на висшите психични функции". Лурия подпомага значително развитието на психологичните тестове за определяне на мозъчни поражения. Създател е и на нов метод за възстановяване на психичните функции, увредени при локално поражение на мозъка.

Лурия започва да изучава висшите психични функции още по време на семинарните занятия в Медицинския факултет на МГУ по мозъчна физиология и невроанатомия. На базата на наблюденията си и задълбочените си научни интереси, той създава нова теория за динамичната локализация на висшите психични функции. Теорията му е изключително смела, защото отрича съществуването на тесния локализационизъм, съгласно който всички висши корови функции са дислоцирани само и единствено в точно определени зони на мозъчната кора.

Така Александър Лурия документира своята теория за антилокализационизма, според която мозъкът е единна структура, която е способна да функционира в унисон с коровите анализатори, управляващи различните висши психични функции. На базата на тази теория психологът преосмисля изцяло научните тези на Пол Брока и Карл Вернике и по този начин създава своя собствена класификация на афазиите (уврежданията на речево-слуховия и речево-двигателния апарат, които се намират в слепоочния дял на мозъка). Именно по тази причина невропсихологията понякога е наричана афазиология.

Вместо да смята, че умът е разпокъсан, Лурия и неговият учител Лев Виготски разглеждат мозъка като едно цяло. Те твърдят, че частите на мозъка са свързани и че неговите функции никога не са били изолирани или съсредоточени в определени области. Тези идеи, както посочихме, се противопоставят на идеите на други важни изследователи като Пол Брока или Карл Вернике, които вярват, че определени функции са разположени в определени области на мозъка.

Невропсихологът Александър Лурия

Дискусията относно локализацията и антилокализацията продължава десетилетия. Към днешна дата е прието схващане, комбиниращо двете позиции, според което мозъкът функционира като взаимосвързана система, но някои области отговарят и за специфични процеси.

За разлика от физиологията, невропсихологията не причинява никакъв вид увреждане за експериментални цели. Вместо това, тя се възползва от нараняванията, които пациентът вече има или от тези, които са резултат от операции с терапевтични цели. По този повод Лурия казва: "Отговорностите, които поехме, и възможностите, от които успяхме да се възползваме и да изследваме значителен брой пациенти с мозъчни травми, бяха впечатляващи (...). Това ни позволи да напреднем в науката."

Александър Лурия не се фокусира само върху придобитите мозъчни увреждания и организацията на умствените процеси. Всъщност той е проектирал и един от първите детектори за лъжи, създавани някога. Интересува се от психоанализа и изучава човешките афективни състояния, за да развие методи за "конюгирани двигателни реакции".

За финал ще обясним и един от най-известните силогизми на Александър Лурия:

"В едно сибирско село всички мечки са бели. Вашият съсед е посетил селото и е видял мечка. Какъв е бил цветът на мечката?”

По време на посещение в Сибир, той задава този въпрос на жителите, които му отговарят: "Защо не попитате самия съсед?"

Според Лурия повечето хора често отказват да обсъждат теми, които надхвърлят собствения им личен опит. Психологът стига до заключението, че неграмотните селяни се затрудняват повече със силогизмите, които не са свързани с опита им, отколкото с тези, на които темата е позната. Само 15% могат да разрешат силогизмите, които засягат информация извън тяхната компетентност и опит. Около 60% биха могли да разрешават силогизмите, които са свързани с ежедневието им. От друга страна, хора, които са получили краткосрочно образование и обучение по грамотност, но с добри умения в управлението на земеделски стопанства, успяват да разрешат и двете категории силогизми почти с перфектна точност.

Редактор: Ина Фенерова
Източници: exploringyourmind.com, neuropsychotherapist.com, vitalatman.com.br

Още по темата:

• Мозъчно пътешествие с клиничния невролог Даниъл Еймън
• Защо приписваме собствените си негативни качества на другите: проекция
• Какво означава изместване в психологията? Ще бъдете изумени да узнаете
• 14 психологически факта, които всеки трябва да знае — част 2