Какви грешки допускат родителите, чиито деца ги обиждат и тормозят

„Ти обеща“, казва детето. „Каза ми, че мога да ям сладко, когато се прибереш.“

Обяснявате му, че може, но след вечеря. То застава пред телевизора и не се отказва. Настоява да си получи десерта веднага.

Затваряте очи, поемате дълбоко въздух и може би броите до 10. Малчуганът обаче е още по-гневен и крещи: „Ти ме излъга! Чаках цял ден! Мразя те! Глупачка!“

Всичко около вас застива. Настъпил е критичният момент, когато детето вече упражнява психически тормоз над вас. Вие сте жертва на вербално насилие и унижение от негова страна.

Популярни, но вредни, родителски практики

Най-често родителите избират три тактики, които обаче са неефективни в дългосрочен план и дават обратен резултат.

1. Капитулация

Казвате си, че има битки, които няма смисъл да водите. Убедени, че става въпрос за нещо незначително, вие позволявате онова, за което детето ви умолява. Смятате, че е добро решение, особено ако търсите минутка спокойствие. Но как и кога се стигна до заплахите и обидните думи?

Никога не удовлетворявайте желанията му в такъв момент. Ако го направите, все едно го награждавате за агресивното му поведение. Не използвайте този така важен и поучителен момент, за да му предадете грешния урок.

Всеки път, когато отстъпите пред заплахите на своето отроче, изпращате едно простичко послание и то е: „Заплахите ти вършат работа.“ Не се учудвайте, ако прибегне до същия прийом отново и отново, защото то вече знае, че поведението му дава очаквания резултат и то печели битката. Косвено вие му казвате, че, ако оказва достатъчно силен натиск върху вас, ще се предадете.

2. Наказание

Когато детето упражнява вербално насилие над вас, е много трудно да запазите самообладание и да не отвърнете със същото. Никой не се ражда с умението да се владее и да потиска спонтанните си реакции. То изисква сила и се култивира през годините.

Да загубите самообладание и да отвърнете на поведението с наказание е форма на контразаплаха, която всъщност не се различава по нищо от неговата собствена реакция. Така в семейството ви се формира среда на заплахи и агресия. В тези случаи победата е горчива – има победител и победен, щастлив и нещастен.

Малчуганът, който бива наказван постоянно, трупа презрение към агресора си. То може да прерасне в по-сериозен поведенчески проблем като например:

• непокорно и предизвикателно поведение;
• обръщане на негативните емоции навътре, което от своя страна крие риск от депресия или тревожност;
• зачестяване на заплахите и конфликтите в семейството, влошаване на отношенията в семейството.

3. Преговори

Ясно е, че детето преминава през нервна криза. Ако сте осъзнат родител, бихте спрели за момент, за да обмислите вариантите. Ще се опитате да погледнете на случващото се през неговите очи: Чакало ви е цял ден (както и десерта си). Прибирате се, но вместо да го поздравите, се тръшкате уморени на дивана и пускате телевизора. По този начин вие го пренебрегвате.

Виждате, че е разстроен и има право да бъде. Затова решавате да сключите сделка: предлагате половината десерт веднага, а другата половина – след вечеря. Помислете отново:

• Дали моментът е подходящ за преговори?
• Какво ще направите, ако детето ви направи друго, контрапредложение?
• А ако продължи със заплахите и обидите, за да получи целия десерт?

Тактиката за преговори е много популярна в модерните семейства. Идеята да се намери допирна точка е наистина примамлива, защото и едната, и другата страна отстъпват по малко от първоначалната си позиция. Всеки би трябвало да е щастлив. Нали? И да, и не.

Когато изпитването на нечие търпение и твърдост премине нормалните граници и детето започне да упражнява вербално насилие върху родителя, преговори не бива да има. Желанието за намиране на компромисно решение създава условия за още по-задълбочени конфликти. Както капитулацията, така и преговорите поощряват поведението на малчугана. При следваща подобна ситуация, когато той е недоволен от ограниченията, които му налагате, ще прибегне отново до заплахите, защото вече знае, че те водят до преговори, а преговорите до желания от него резултат.

Друг недостатък на преговарянето е, че кара децата да вярват, че преди да направят нещо, възрастните трябва да разговарят с тях и да ги убеждават, че то е важно и необходимо, включително доброто поведение. Те свикват с мисълта, че всяко тяхно действие е редно да бъде възнаградено по някакъв начин. Ако подходът е правилен, те ще се научат да намират смисъл в постъпките си и да изпитват лично удовлетворение от стореното, без да очакват поощрение. Ето няколко примера:

• Дъщеря ви иска да я наградите с малка сума пари, затова че си оправя леглото.
• Синът ви очаква награда, защото си е написал домашните.
• Децата ви очакват подаръци за добрите оценки в училище.

Доброто поведение не е предмет на договорки. Те само изместват фокуса от важното – удовлетворението от личното постижение, а то е в основата на високата самооценка. Вместо да разчита на себе си и да развие своята самостоятелност, детето остава незряло и оковано към родителите си, в очакване на награда.

3 незабавни стъпки, които можете да предприемете, ако детето ви упражнява психически тормоз над вас

Може би вече сте се убедили, че отстъпките, наказанията и преговорите не са ефективни в дългосрочен план. Те могат да донесат временно удовлетворение и привидно спокойствие, но не отстраняват първопричината за неприемливото поведение на малчугана.

Три са стъпките, които могат да ви помогнат в критичен момент: потушаване на конфликта, валидиране на чувствата на детето и изтъкване на силните му страни.

1. Потушаване на конфликта

В напрегната ситуация родителите обикновено реагират бурно и необмислено, което само подклажда конфликта. Те крещят или наказват, като по този начин засилват напрежението и подтикват детето към повече агресия. Ако и вие сте импулсивни, помнете, че е много важно да запазите хладнокръвие. Освен това от вас се очаква да играете водещата роля. Старайте се да не бъдете реактивни. Заемете твърда позиция, без да драматизирате.

Ако все пак конфликтът се задълбочи, натиснете „Пауза“. Поискайте време за охлаждане на страстите. Когато детето е превъзбудено, няма смисъл да се опитвате да разговаряте с него. Това би го разгневило още повече.

Кратка пауза ще подейства добре и на двете страни. Тя ще ви даде възможност да съберете мислите си и да възвърнете самообладанието си. Ако можете, излезте от стаята или се разходете навън. Чистият въздух има благотворен ефект върху нервната система. За да се помирите с малчугана, е нужно първо вие да сте в хармония със себе си. След като се успокоите, обмислете как да постъпите.

2. Валидиране (разбиране) на чувствата

Да покажете на малчугана, че разбирате как се чувства, никога не крие рискове. Можете да му кажете:

• „Разбирам, че си ядосан. И аз съм ядосан/а.“
• “Виждам, че си разстроен/а. Дай ми няколко минути спокойствие, за да помисля какво можем да направим.“
• “Нека първо хапнем нещо. Ще се успокоим и ще го обсъдим.“

Децата реагират положително, когато възрастните уважават чувствата им.

По време на почивката си задайте въпроса: „Защо детето ми се държи по този начин? Уморено ли е? Гладно ли е? Дали не се чувства пренебрегнато? Може би и неговият ден е бил натоварен? Или пък е прекарал твърде дълго време пред компютъра или в интернет?“
Психическият тормоз и агресията са следствие от нещо. Потърсете причината и го подканете да сподели с вас какво мисли. Накрая приемете чувствата му, не ги отричайте.

• „Разбирам, че си ядосан. Имаш правото да бъдеш.“
• „Чувствата ти са наранени. Ядосан си ми, че не ти позволих това, което искаше.“
• „Вместо да се караме, нека опитаме по друг начин: кажи ми какво те вбеси толкова.“

Като родител вие би трябвало да бъдете пример за зряло поведение и пълноценно общуване. Когато усети, че наистина го разбирате, малчуганът ще се успокои.

Запомнете: Родителите дават на децата си това, от което се нуждаят, а не това, което искат. Умението да се научи да комуникира ефективно, докато е под силно напрежение, е много по-ценно от всяко негово желание в този момент. Капитулацията, наказанията и преговорите го лишават от възможността да се научи да се справя и управлява силните негативни емоции.

Ясно заявете, че заплашителното му поведение няма да даде резултат.

• „Няма да ти отговоря, докато не спреш да ми крещиш.“
• „С обиди и заплахи няма да постигнеш нищо.“
• „Ти си умен и можеш да се държиш по много по-адекватен начин. Това поведение не ти подхожда.“

3. Отбелязвайте напредъка му

След като вземете решение, не отстъпвайте. Направите ли го, детето ще опита да окаже натиск върху нас. Не забравяйте да го хвалите, когато се справя добре или се старае да реагира по-умерено.

• „Благодаря ти, че разговаряш с мен уважително и без обиди.“
• „Знам, че ти беше трудно. Гордея се с начина, по който ми показваш как се чувстваш.“
• „Справяш се страхотно! Държиш се много зряло.“

Когато оценявате всеки малък прогрес на детето, вие му помагате да изгради самоувереност и да се научи да общува пълноценно с околните, което му носи лично удовлетворение.