Бебетата, разпознаващи уплаха в лицата на другите, се превръщат в алтруистични деца

от 04 окт 2018г.

Алтруистичното поведение се смята за основополагащ принцип за благополучие на човешките общества. Склонността да проявяваме съчувствие към ближния и да извършваме безкористни постъпки обаче варира значително между различните индивиди. В едната крайност се намират хората донори, които даряват своя бъбрек за нуждаещите се, а в другата се подвизават антисоциалните психопати, неспособни да изпитат емпатия.

Защо хората оказват помощ и са загрижени за благополучието на индивиди, които не са сходни на тях на генно ниво – с други думи, те не са техни роднини и не допринасят за предаването на гените им на следващото поколение? Алтруистичното поведение не е се наблюдава само при хората, а и при други животински видове, включително шимпанзетата. Също така алтруизмът не се появява с течение на времето при децата – учените са забелязали, че дори при бебета на възраст от 14 месеца се наблюдава готовност за оказване на помощ на нуждаещите се. Като се имат предвид тези открития, може да се направи заключението, че алтруистичните наклонности са закодирани в човешката природа.

Страх и алтруизъм

Скорошно изследване се опитва да анализира в детайл как алтруизмът се проявява при хората, като изследва реакциите на новородени спрямо лица, изразяващи уплаха. Предишни проучвания сочат, че по-голямата чувствителност към израженията на хора, които изпитват страх, е свързана с по-високи нива на просоциално поведение. Реакциите спрямо индивиди, които изпитват някаква форма на страдание (например уплаха), представляват основен процес, свързан с алтруистични наклонности.

Предишни проучвания са открили, че донорите на бъбреци разпознават по-лесно и бързо уплашените изражения на хора от психопатите. Тази разлика между двете групи може да се забележи и в мозъчните реакции – амигдалата на психопатите проявява по-слаба реакция към изплашени лица, докато при силно алтруистичните донори на бъбреци се отчита засилена реакция.

Основна хипотеза

Ново проучване, проведено от д-р Тобиас Гросман и неговите колеги от Вирджинския университет, има цел да тества хипотезата, че разликата в алтруистичните наклонности може да се забележи още в най-ранните етапи на човешкото развитие. Изследователите проследяват движението на очите на 7-месечни бебета, за да установят доколко малчуганите задържат вниманието си и реагират на изразена емоция на лицата на непознати хора и дали техните реакции на тази възраст могат да предвидят просоциалното поведение след още 7 месеца.

Също така учените предвиждат, че склонността на пеленачетата за съсредоточаване на вниманието върху лицата на хора, които изразяват уплаха, и алтруистичното им държание ще се изрази в специфични реакции в дорзолатерална префронтална кора на мозъка.

Резултатите от експеримента сочат, че още от най-ранните етапи на човешкото развитие алтруистичното ни поведение е тясно свързано с готовността ни да разпознаем страданието на другите, както и с мозъчните процеси, отговарящи за контрола на вниманието.

Изследователите заключават, че данните от проучването ни помагат по-добре да разберем как алтруизмът се проявява още при децата. Склонността на бебетата да обръщат внимание на уплахата, изписана на лицата на непознати за тях хора, е важен ранен фактор, които оказва влияние върху това, доколко пеленаче ще демонстрира просоциално поведение на по-късен етап от живота си.

Според д-р Тобиас Гросман и неговите колеги можем да твърдим с определена увереност, че алтруизмът е вроден и представлява неизменна част от човешката същност.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата: