Начало Психология Социална психология Ти Как възниква омразата

Как възниква омразата

Как възниква омразата - изображение

В късните часове на съботната вечер човек, който изключително много ценя видимо бе завладян от раздразнение, относно склонността на хората да мразят. „Как може - питаше младежът срещу мен - да си хабят живота и енергията, за да поддържат предразсъдъци и омраза, към всеки различен от тях?
Може би въпросът как възниква непредизвиканата омраза би бил интересен и за вас?
Защо мразим? Ето какви са основните механизми, чрез които у човека се синтезира омразата.

Страх от "другия"

Според А. Дж. Марсдън (асистент по психология в колежа "Беакън") една от причините, поради които ние - човешките същества - мразим е, че се страхуваме от тези, които са различни от нас.

Патрик Уанис, учен, изследващ това поведение, цитира теорията за групови и извънгрупови отношения, според която, когато се чувстваме застрашени от външни за групата ни лица, инстинктивно се обръщаме към собствения си социум или микросоциум (онези, с които се идентифицираме) като механизъм на психиката, предназначен за оцеляване. Уанис обяснява: "Омразата е продиктувана от две ключови емоции на любов и агресия. Едната е любов към собствената среда - тя облагодетелства групата на индивида. А другата е агресията, насочена към външни за личността хора и групи, които се считат за различни, опасни и заплашващи както самия човек, така и подобните нему."

Страх от себе си

Според клиничния психолог Дейна Харон, нещата, които хората мразят в другите, са всъщност тези, от които се страхуват в себе си. Тя описва механизма като проектиране на собствените страхове върху човек или група, подобно на филмов екран, на който се показват нежелани парченца от собствената ни личност. Идеята на всичко това е „Не аз съм ужасният, а вие!
Терминът „проекция“ е въведен от самия Фройд, за да опише тенденцията по отхвърляне на това, което индивидът не харесва и не приема в себе си. А психологът Брад Рийди описва проекцията като нужда на човека „да бъде добър“, и така проектира лошото навън и атакува.

"Хората развиваме този метод, за да оцелеем, защото всяка „злоба“ в нас ни излага на риск да бъдем отхвърлени и самотни. Така че ние потискаме нещата, които смятаме за лоши (това, което другите ни казват или предполагат, че е непоносимо, или морално осъдително) и използваме омразата." Счита се, че това е начинът, по който човек се отдава на нежеланите черти, но този метод само утвърждава репресиите, които водят до много въпроси, свързани с психичното здраве.

Липса на съчувствие

Антидотът на омразата е състраданието. Само съчувствието означава, че приемаме цялостно Аз-ът. "Ако открием, че част от собствената личност е неприемлива, добиваме склонност да атакуваме другите, за да се защитим от заплахата", казва Рийди. "Ако се чувстваме комфортно със себе си, виждаме поведението на другите само като „създаващо плодове за тяхно ползване“ и можем да отговорим със състрадание. Едва когато се научим да се отнасяме с милосърдие, ще можем да го демонстрираме и към другите."

Запълване на празнините

Психологът Бернар Голдън (автор на "Преодоляване на унищожителния гняв: Стратегиите, които работят") вярва, че когато омразата включва участие в група, тя може да спомогне за появата на усещане за връзка и приятелство, което запълва празнотата в картината на идентичността. Той описва омразата към индивидите или групите като начин да се отклони човек от по-предизвикателната и тревожна провокираща задача да създава собствената си идентичност:

"Действията на омразата са опити да се разсейваме от чувства като безпомощност, безсилие, несправедливост, неадекватност и срам."В някакъв смисъл омразата е основана на възприятието за заплаха и е поведение, което може да доведе до враждебност и агресия към индивиди или групи. Подобно на гнева, това е реакция и разсейване от някаква форма на вътрешна борба или болка. Индивидът, погълнат от омраза, може да вярва, че единственият начин да възвърне някакво чувство за овластяване и контрол над болката е да се покаже борбен пред другите. В този контекст всеки миг на омраза е временно отдръпване от вътрешното страдание."

Обществени и културни фактори

Отговорът на това защо ние мразим, според Силвия Дучевич (президент и основател на Critical Therapy Center), се крие не само в нашето психологическо състояние или семейна история, но и в нашата културна и политическа история. "Ние живеем във военни култури, които насърчават насилието и, в които конкуренцията е начин на живот", обяснява тя. "Ние се страхуваме от свързването с околните, защото то изисква от нас да разкрием нещо за себе си. Но е изключително лесно да се научим да мразим врага - защото той е различен от нас, като това оставя съвсем малко място за уязвимост и изследване чрез емпатичен контакт и разбиране. В обществото сега човек е по-склонен да реагира агресивно, отколкото да разреши конфликта. Мирът рядко е опция.

Какво можем да направим

Всъщност омразата е заучена. Голдън казва: „Всички сме родени със способността да агресираме, както и да бъдем състрадателни. Важно е да знаем кои приети тенденции, изискват умен избор от хората, семействата, общностите и културата като цяло. Ключът към преодоляването на омразата е образованието: у дома, в училищата и в общността."

Колкото повече знаят хората за света, толкова по-малко омраза са склонни да пръскат край себе си.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: playbuzz.com

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноАнкетиЛайфстайлПсихологияСнимкиЗдравни съветиСпортЛеченияАлтернативна медицинаНовиниСпециалистиБотаника