Психология на омразата – защо мразим и как да спрем да го правим

Акценти

Защо мразим? Причините са комплексни, но все пак има няколко фактора, които могат да ни помогнат да разберем защо изпитваме това чувство и как да го избягваме.

Страхът от „другия“

Според А. Марсдън, асистент по психология в колежа Beacon във Флорида, една от основните причини е страхът ни от всичко, което смятаме за различно.

Специалистът по поведенчески науки Патрик Уонис подкрепя теорията за собствената и чуждата общност (in-group out-group theory). Тя гласи, че когато се чувстваме застрашени от вмешателство или нежелана намеса в живота ни, ние инстинктивно се обръщаме към членовете на нашата общност, с които се идентифицираме, за да оцелеем. Уонис допълва: „Омразата се диктува от две ключови емоции – любовта и агресията. Любов към общността, към която принадлежим, и агресия към чуждата общност, която е различна, опасна и непредсказуема за нас.“

>>> Защо е време да спрем да мразим себе си веднъж завинаги

Страх от самите себе си

Клиничният психолог Дана Харън е на мнение, че ние, хората, мразим в другите онова, от което се страхуваме вътре в себе си. Тя предлага да си представим, че гледаме филм, в който проектираме своите страхове. Идеята е да се научим да казваме: „Не аз съм ужасен, ти си.“

Феноменът е известен като „проекция“ и е открит от Фройд. Той описва нашата склонност да отхвърляме и отричаме всичко, което не харесваме в самите себе си. Според психолога Брад Рийди проекцията е нашата нужда да бъдем добри, която всъщност ни тласка към проектиране на „лошото“ навън и обръщане срещу него.

„Това е нашият начин да оцелеем. Всяка наша „лоша“ черта ни излага на риск от отхвърляне и самота. Затова потискаме лошото, неприемливото, недопустимото, и насочваме омразата и осъдителното си поведение към околните. Погрешно вярваме, че така ще се спасим от онова, което не харесваме, но всъщност този метод задълбочава проблема и вреди на психичното ни здраве“, казва психологът.

Липса на самосъстрадание

Антидотът на омразата е състраданието – не само към другите, а и към себе си. Самосъстраданието означава да се приемем такива каквито сме, с хубавите и лошите ни черти. Рийди споделя, че ако го направим, няма да изпитваме потребност да нападаме другите с цел да се предпазим от потенциална заплаха. Ако сме в хармония със себе си, ние няма да се чувстваме застрашени от чуждото поведение и ще го възприемаме наистина като чуждо, което пък ще ни позволи да прояви състрадание. Мразейки някого, човек мрази и самия себе си. Едва когато се научи да бъде мил към себе си, би могъл да бъде мил и с околните.

Празнота, която искаме да запълним

Психологът и автор Бернард Голдън интерпретира омразата към отделен човек или група от хора като неуспешен опит за запълване на празнота в идентичността на мразещия. Той пояснява, че, мразейки, човек бяга от друга по-важна и трудна изпълнение задача – да изгради и завърши своята идентичност.
Голдън добавя: „Актът на мразене цели да ни отдалечи от негативни емоции като безпомощност, безсилие, чувство за несправедливост, неадекватност или пък срам. Омразата се ражда, когато човек се чувства застрашен от нещо. Тя му помага да избяга от емоционална болка, която изпитва. Мразещият може дори да вярва, че, нападайки другите, ще овладее тази болка. Всеки момент на омраза носи временно облекчение от вътрешното страдание.“

Социални и културни фактори

Според Силвия Дучевичи, президент на Critical Therapy Center, причините да мразим не са само психологически или свързани със семейството. Те могат да бъдат културни и политически. Живеем в свят, който ни кара да проявяваме насилие и непрекъснато да се конкурираме помежду си. „Страхуваме се да се свържем с другите, защото трябва да разкрием нещо от себе си. Научени сме да мразим врага, като под враг се разбира всеки или всичко, което е различно от нас“, пояснява Дучевичи.

Какво можем да направим

Бернард Голдън смята, че човек трябва да познава омразата. Всички ние се раждаме способни да изпитваме както агресия, така и състрадание. Кое от двете ще изберем е въпрос на осъзнат избор. Образованието е единственото средство за справяне с чувството на омраза. Нужно е да се образоваме, не само в училище, но и в семейството и в общността, в която живеем.

„Пробив“ в системата

Дучевичи твърди, че, изправяйки се срещу страха да бъдем уязвими и истински, ще можем да се свържем с околните и да изпитаме любов. Според нея дори е добре да предизвикаме напълно съзнателно „пробиви в системата“. Можем например да отидем да си поговорим със съседа, да се обадим на приятел, да инициираме протест или да се запишем на терапия. Това са простички начини, които ще ни помогнат да разберем чувствата омраза и любов.