Как да преборим страха от височини?

Сърцебиене, треперене, усещане как стомахът се преобръща, виене на свят, сухота в устата , докато стоите на високо – симптоми, характерни за тежките случаи на акрофобия. Над 5% от хората по света страдат от тежка акрофобия, но е съвсем естествено всички да имат резерви при изкачване на височини. Изследванията доказват, че подобни страхове са инстинктивни за повечето, ходещи по земята животни. Страхът от падане е съвсем нормален, особено ако е насърчен от родителите в ранна детска възраст. 

Акрофобия — страхът от височини, може да бъде придружен от няколко други фобийни състояния, предизвикващи в човека паника.

Аерофобия – често срещан страх от летене. По логични причини нерядко се комбинира със страха от височини и възпрепятства удобството на полетите.

Илингофобия — страх от замайване, докато се гледа надолу. Страдащите избягват излизане на тераси и наблюдаване на панорамни гледки, защото това ги ужасява.

Климакофобия – страх от изкачване на стълби. Тази фобия често се комбинира със страха от високо и възпрепятства и най-просто предвижване из сгради.

Какво прави акрофобията с нас?

Страхът от височини се дължи на желанието на организма да остане стабилен в пространството. При изкачване на високо, се появява притеснение за евентуална нестабилност и адреналинът се покачва. Едно от научните обяснения се свежда до това, че човекът разчита изключително много на сетивото зрение, за да прецени мястото си в пространството. Според изследванията, щом очите не могат да намерят достатъчно добри обекти за преценка, че сме стабилни на по-малко от 10 метра от нас, умът алармира, и включва инстинкта да търсим по-стабилна опора. Това е причината, когато сте на високо да имате желание да се хванете за нещо. Страхът от по-малки височини е следствие от ескалиране на инстинктивните ни желания за стабилно позициониране в пространството.

Човешкият мозък е толкова добре развит, че може да се страхува дори от височини, които още не са изкачени — страх от наблюдаване на високи места.

Лечение на страха от височини

Да се отървеш от леката форма на подобен страх може да отнеме време, но поне няма да наложи намесата на специалист. Съвсем спокойно можете да направите това сами.

Осъзнайте какво точно се случва – огледайте страховете кога са се появили, по какъв повод, при какви обстоятелства. Можете да изпробвате себе си, за да откриете детайлите, които променят усещанията ви. Колкото по-добре познавате проблема, толкова по-лесно ще го решите.

Визуализарайте — представете си в детайли как, по собствено желание, се качвате на място, което създава предпоставки за страх. Постепенно визуализацията трябва да е на все по-стресираща височина. Така умът ви ще придобие рутина с идеята, че третирате нежелания страх.

Предизвикайте страха – отправете предизвикателство на страха си, като се качите на най-малката височина, която го пробужда. Прекарайте известно време на нея, осигурявайки своята безопасност и придобийте доволство от действията си. Най-лесно ще ви е ако край вас се намира близък човек, разбиращ страховете ви. Бъдете дръзки със страха си, с все по-големи височини, в продължение на десетина дни. Не бързайте да преодолеете фобията за ден — няма да се получи.

Документирайте постиженията – повечето психолози препоръчват водене на дневник със записаните височини, но ние предлагаме да извадите камера или телефон и да снимате действията си. В последствие тези снимки, освен много смях ще предизвикват и гордост във вас.

Страхът от високо е досаден и пречи да се наслаждаваме пълноценно на живота. Независимо от степента му, ние можем да го намалим с малко самонаблюдение и упоритост.

По статията работи: Станислава Тонева

Източници: mirpozitiva.ru, onevroze.ru, minibanda.ru, jlady.ru

Снимка: knnc.net