Бебето и страхът от шум – сега какво

от 06 юни 2017г.

Бебетата не познават околната среда, както ние. Нормално е те да реагират резервирано към новите неща, а по-резките промени да водят до страхове. За да е обективен страничният наблюдател, трябва да признае, че резките шумове предизвикват нервна реакция и у него, така че е напълно нормално да предизвикват интензивна реакция в беззащитното бебе.

Страховете

Те са напълно нормално нещо и изключително важна емоция за развитието на здрава нервна система. Защото служат за вътрешна аларма, която предупреждава и предпазва от потенциална опасност.
При подаване на непознат стимул, който може да предизвика увреждане (защото не можем да реагираме адекватно) се появява страхът. Той цели да предпази личността от нараняване, като отделя адреналин и подготвя тялото за стресова ситуацията.
Функцията му може да е предизвикана, както от непознат стимул, така и от познат, който носи неприятен опит. Ако причината за страха в миналото е донесла болка, то е естествено на основата на вече наличния опит да се получава негативна реакция, важно е да не се допусне хронична тревожност, в очакване на предизвикващия страх стимул. За нервното развитие на бебето не е нужно да се избягват всякакви страхове, а то да намери своя начин да ги преодолява.
Възрастните знаят как да се справят с повечето страхове и част от призванието им, като родители, отглеждащи и специалисти е да научат детето също да се справя, като предоставят необходимите инструменти за това.

Страх от силни шумове

Страхът от силни шумове всъщност е доста разпространен при децата, особено в ранна възраст. През повечето време този страх е свързан с липсата на познания за всички заобикалящи звуци и невъзможността да се определи източникът на странния шум. Обикновено страхът трябва да изчезне, когато бебето е в състояние да разбере произхода и причината за звука. Може да се окаже, че то има много добре развит слух и в резултат е свръхчувствително към шум.

В други случаи децата, които се страхуват от силни шумове, го правят, защото свързват шума със събитие, което ги плаши (било е натоварващо, неприятно или болезнено). Поради тази причина е важно да разберем защо детето се страхува от звука, така че да адаптираме справянето и реакцията си.

Детският психолог Стефани Дизлайърис казва: "Родителите трябва да разгледат причините за страха на детето си, които може и да не са толкова очевидни.“ Често близките сами предизвикват страховете на бебето, защото реакциите (които то вижда) говорят, че има причина за страх. Независимо от ролята ни в обкръжението на детето, трябва да помним, че поведението ни ще се отрази, защото носи силни послания. Колкото по-близки са възрастните на бебето, толкова по-важна е реакцията им за неговата емоционална стабилност.

Понякога близките подхранват страха на бебето си, като реагират изплашено или започнат енергично успокоение, говорещо, че има добра причина за страх. Интензивността на реакцията у възрастните е едно от нещата, придаващи важност на ситуацията. Ако увеличим интензивността на реакцията, страхът на бебето расте. Немалко родители и близки са склонни да модулират несъзнателно реакцията на бебето. Ето защо е нужно всички, които се занимават с малки деца, да използват правилните техники, за да се справят със страховете и да подпомогнат излизане от напрегнатите ситуации.

Какво да правим

За да е здрава психиката, то емоциите не трябва да се отричат. Бебето трябва да се чувства свободно да изрази/обясни емоцията (без притеснение за негативен отговор от околните). В най-ранна възраст това е невъзможно с думи, но дори най-елементарното общуване може да подпомогне бебето да направи тази стъпка. Когато вече говори, трябва да бъде питано от възрастен как се чувства? Какво го плаши и защо? Малкият запас от думи ще е възпрепятстващ, но това не трябва да ни спира, защото не само думите са начин за изразяване. Емоциите имат важна роля в живота ни и подобни действия ще осигурят на детето начин да се справя с емоционалното си състояние в бъдеще.

Начинът на учене в ранна възраст е игра, така бебетата натрупват знания за света и за себе си. В игрова ситуация могат да се въвеждат нови звуци и дори този, който предизвиква страх. Ако е сред други звуци, той може да не предизвика толкова силна емоционална ангажираност.

Изключително важно е детето да не бъде критикувано за страха си. Дори в най-невръстна възраст, децата се повлияват от негативните послания, които можем да им изпратим. В никакъв случай не трябва да влагаме критика или подигравка в отношението си докато (или след като) бебето се страхува.

Професионалистите съветват

Колкото и невръстно да е детето, използвайте техники, започващи с малко думи. При бебенца работят най-добре тези, в които главен е физическият контакт. Не позволявайте вашите емоции (страх, изненада, притеснение) да проличат, за да не утежните ситуацията. Ако сте родител, поднесете любима играчка, предмет или храна, за да разсеете бебето. Спокойно казвайте по няколко думи, докато страхът утихне и едва тогава обяснете какво се случва. Постарайте се да говорите с разбираеми, прости думи, излъчвайки спокойствие (а не увещавайки детето да се успокои). Независимо дали възрастта му позволява да ви разбере, детето се нуждае от това, за да усети спокойствието и евентуално да запомни как да достигне само до него.

Ако сте забелязали страх у бебето, но не се е стигнало до сълзи не е нужно да предприемате действие за преодоляването му на мига. Една от най-ефективните тактики, която съм виждала се състоеше във включване на плашещият стимул в игрова ситуация. Педагог организира контролирана игрова дейност, в която няколко невръстни деца (ненавършили две години) се забавляват с музикални играчки. На една от тях е записан лай от куче (плашещ едно от трите бебета). Педагогът предупреждава, че когато натиснат бутона ще се чуе лай от куче, описва кучето (колко е пухкаво, как играе и маха с опашка). При първият опит детето, изпитващо страх, видимо се стъписва, докато другите две се опитват да имитират звука. Играта продължи около 30 минути, като се състои основно в имитиране на звуци от животни и описването им. На края й бебето приемаше звукът от кучешкият лай спокойно.
Подобни демонстрации показват силата на правилното отношение и поведение, при работа с бебета.

Страхът е напълно естествен - всеки го изпитва, важно е само да открием пътя, по който да го преборим.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: motherforlife.com
Снимка: thegreatamericandisconnect.blogspot.bg

Още по темата: