Офидиофобия – патологичен страх от змии

Офидиофобията (патологичeн страх от змии) е сред най-разпространените фобии. 

Повечето хора с офидиофобия могат да водят съвсем нормален начин на живот, тъй като при нормални обстоятелства не им се случва да се изправят пред обекта на своите страхове. Но за тези с тежка офидиофобия самото споменаване или снимка на змия може да доведе до интензивна реакция на страха, като може да се стигне дори до инфаркт и смърт.

Причини за офидиофобия:

• слаби познания или липса на информация за змиите и рисковете, свързани с тях;
• травматични епизоди в миналото;
• неволен свидетел на инцидент, свързан със змии;
• медийно влияние;
• генетична предразположеност и семейна история.

Патологичният страх от змии е резултат от комплексни фактори, които изпълняват важна роля в изграждането на индивида и средата:

Еволюционни и генетични фактори

Еволюционните психолози проследяват развитието на фобията през еволюцията на човека. Те вярват, че страхът може да бъде вторичен продукт на техниките за оцеляване, използвани от нашите предци в далечното минало. Възможно е змиите да са представлявали огромна опасност за човешкия вид в ранния период от развитието му и това да е довело до съхраняване на страха от тях през годините.

Травмираща случка със змия

Всяко минало преживяване, включващо змии, като ухапване или увиване на змия около крайник, може да предизвика фобия. Страхът може да е и резултат от разказа на човек, който има кошмарни спомени от случка със змия. Различни филми, показващи змии и опасностите, свързани с тях, също подклаждат страха от влечугото.

Културни фактори

Змиите винаги са били свързвани с лошо знамение и смърт. В Библията змията е изобразена като зло същество, което подтиква към грях и заслужава само недоверие. Такива негативни вярвания могат да засилят значително естествения страх и съответно да отключат фобия при някои хора.

Офидиофобията е част от зоофобията - общ термин за страха от животните. Някои случаи на зоофобия са силно изразени в детството и изчезват със съзряването. В други обаче фобията продължава да се задълбочава и се запазва до края на живота.

Симптоми на офидиофобията:

Те се категоризират като ментални, физически или емоционални:

• Емоционални: неконтролируемо безпокойство особено когато някой (дори друго лице) видимо се подготвя да има досег със змии; високи нива на тревожност.
• Ментални: чувството, че трябва да направи всичко, за да бъде избегнат (какъвто и да е) контакт със змиите.
• Физически: силният страх може да предизвика проблеми с нормалното дишане, тремор и извиване на тялото; забързан сърдечен ритъм при вида на змия или минаване покрай място, за което се знае, че има змии.

Офидиофобията може да засегне нормалния живот на човека особено ако страдащият започне да избягва зоологически градини, посещение на приятели, които имат змии за домашни любимци и т.н. В най-тежката си форма тя пречи на човека дори да се разходи сред природата, тъй като изпитва непреодолим ужас, че някъде може да се появи змия.

Лечение на фобията

Има няколко възможности за лечение, ако вие или някой, когото познавате, изпитва ирационален страх от змии:

Опишете всичко на лист хартия

Когато страхът не пречи сериозно на начина ви на живот, но все пак съществува, бихте могли да опитате първо да се справите сами. Преборването му е много личен и интимен момент, който ще изиска от вас да навлезете дълбоко в собствените си мисли. За много хора е полезно да си водят дневник, защото това им помага да опишат страха и да разработят собствени стратегии за справяне с него.

Докато пишете, не мислете толкова за целта, която искате да постигнете, а просто го приемете като начин да извадите на показ онова, което ви измъчва. Много е възможно по този начин да осъзнаете защо изпитвате страх точно по начина, по който го изпитвате.

Десенсибилизация

Това е една от ефективните терапии, използвани за овладяване на симптомите. Терапевтът проучва нивото на страха в човека, като го кара да се изправи първо срещу змия играчка, снимки и изображения на змии и накрая срещу истинска змия, но в безопасна среда. Терапията се основава на десенсибилизирането, или отслабването на страха, чрез редовно излагане на индивида на факторите, които го предизвикват.

Освен това, терапевтът може да покаже на страдащия различни начини за релаксация като дихателни упражнения, психическо визуализиране и медитация. Човекът трябва да прилага тези техники за релаксация, когато го обземе силен страх, за да може да го овладее. Понякога терапевтът може да използва хипноза за подпомагане на релаксацията.

Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческата терапия е друг метод, използван при лечението на фобията от змии. Терапевтът е съсредоточен върху промяна на негативните мисли, свързани със страха от змиите и замяната им с положителни. Терапията започва с разказ в какво се състои страхът и детайли, свързани с него. Психологът дава съвети и опитва да промени поведението на човека, като му посочва неверните вярвания относно влечугите.

Медикаментозно лечение

В най-тежките случаи се използват медикаменти за понижаване на тревожността или антидепресанти. Лекарствата не трябва да се приемат продължително време, назначават се от медицинско лице и се съобразяват със степента на фобийното състояние.