Страх от изоставяне

Страхът от изоставяне се определя като тревожно разстройство и се характеризира с панически страх от самота и безпомощност за човека.

Според проучвания на страха от изоставяне, еднакво са засегнати както жени така и мъже. Хората страдащи от страх от изоставяне живеят в постоянни ирационални мисли, че живота им не може да продължи нормалния си ход, ако техните близки ги изоставят. Тези негативни мисли за бъдещето са предпоставка за изпитване на силно безпокойство и тревожност, и могат да доведат до трудности във функционирането на човека и блокиране на индивидуалните възможности за справяне. Последиците от поведението на човек със страх от изоставяне, служат като доказателство за истинността на негативните ирационални вярвания.

Наблюдава се силна емоционална привързаност към близки приятели, семейство и преживяване на болезнени чувства на тъга, безпокойство или отдръпнатост при липсата им.

Причини за страх от изоставяне

В отглеждането на детето са настъпили промени, които са формирали страха от изоставяне. Тези промени могат да бъдат различни:

• Най-често се наблюдава при загуба на един от родителите, поради болест и смърт. Детето е имало силна връзка с родителя и внезапното или ранно губене на значимата за него фигура е предпоставка за формиране на страха.
• Продължително боледуване или хоспитализация на един от родителите в семейството. Друг фактор, освен физическата болест може да бъде психическата или емоционална болест на двамата родители или един от тях.
• Реалното напускане на родител от семейството и загубата на вниманието и емоционалната връзка с него.
• Чести проблеми и скандали между родителите в семейството. Когато детето става непосредствено свидетел на чести ескалиращи конфликти между родителите си, то може да изпитва силна тревожност да не се разпадне семейството.
• Отглеждане на детето от други хора, различни от биологичните му родители или израстването на детето в институции.
• Друга причина за формиране на страха е и прекалено голямата грижа и закрила на детето от неговите родители. По-късно отсъствието на закрилящата семейна среда е предпоставка за висока тревожност в зряла възраст.

Симптоми на страх от изоставяне

Психическите симптоми са свързани с: 

• Постоянни мисли, свързани с изоставяне от значими за нас хора и трудности за фокусиране към положителни аспекти на живота.
• Характерен е и страхът от загуба на контрол и визуализация на картини и представи, свързани с изоставянето.
• Засилено е чувството за нереалност и невъзможност да се мисли трезво.
• Наблюдават се постоянни съмнения към партньора в интимен план.

Емоционалните симптоми са:

• Постоянна тревожност към предстоящи събития, страх от изолация, изпитване на гняв, мъка, вина, ревност, страх към минали събития от живота на човека.

Физическите симптоми могат да се характеризират с:

• болки в гърдите;
• недостиг на въздух;
• виене на свят;
• изпотяване;
• пресъхване на устата;
• стомашен дискомфорт;
• гадене;
• изтръпване на крайници
• и други симптоми, характерни за тревожните разстройства.

Психотерапевтични интервенции

Те са разнообразни и се различават според спецификата на конкретния терапевтичен метод.

Когнитивно-поведенческата терапия се справя успешно с различни психологични състояния, работейки с ирационалните дисфункционални вярвания на човека. Този метод помага на страдащия да проследи причината за формиране на ирационалните страхове и произлизащите от тях допускания за бъдещето. По този начин той може да внася промени в живота си, изследвайки и анализирайки дезадаптивните модели за справяне.

Прочетете още:

• Страхът от изоставяне може напълно да разруши възможността за спокоен и щастлив живот
• Как женският страх от изоставяне съсипва връзката

Снимка: heysigmund.com