Бебешката памет работи от много ранна възраст

от 01 фев 2018г.

Някои твърдят, че е невъзможно да си спомним преживяванията си от 2 до 4-годишната си възраст. Други смятат, че спомените ни могат да се върнат назад — може би дори до момента преди раждането. Въпросът за "инфантилната амнезия" е тромав, защото е трудно да се тества дали най-ранните спомени на възрастните са реални или въображаеми.

Това, което психолозите правят, обаче, е да изследват появата на паметта през първите няколко години със серия от сега вече класически експерименти.

Ако спомените наистина могат да бъдат заложени в началото на живота, то със сигурност е възможно на теория възрастните да запомнят много ранните си преживявания.

Удоволствие от ритника

Един класически експеримент, проведен през 60-те години на миналия век от професор Каролин Роуви-Колиър (сега в университета "Рутгърс") и нейни колеги, ни дава представа за това, което бебетата помнят. Този метод е създал някои големи доказателства за това как и кога се развиват спомените на бебетата.

В експеримента си Роуви и Роуви (1969) наблюдават бебета на възраст между 9 и 12 седмици, които лежат удобно в своите креватчета у дома, гледайки въртележката, покрита с ярко оцветени дървени фигурки.

Към крака на бебето е прикрепена връв, която го свързва с въртележката. Това означава, че ако бебето мръдне с крак, въртележката ще се движи. А ако то ритне силно, дървените фигури ще се сблъскат една в друга и ще издават приятен звънлив звук. Колкото повече ритат, толкова повече звук ще получават от въртележката.

Ако в съзнанието ви е изникнал Павлов и неговото слюноотделящо куче, тогава сте на правилния път. Този експеримент цели да покаже дали едно дете може да бъде кондиционирано да рита със своя крак, за да задвижи въртележката. Изследователите първоначално измерват изходните нива на ритането при кърмачетата (с прикрепената въртележка), след което ги сравняват с ритането, което предизвиква вълнуващият отговор (уау, въртележката се движи!).

Това, което Роуви и Роуви (1969) установяват, е, че дори бебета, навършили 8 седмици, биха могли да научат връзката между ритника и движението на въртележката. Това учене е очевидно след 45-55 минути.

Ранни спомени

Макар че това първоначално заключение е сравнително скромно, използването на тази процедура довежда до всякакви нови открития относно спомените на бебетата. Например, последващите проучвания по-късно заместват с различен мобилен телефон оригиналния, за да видят дали децата могат да различат разликата, като по този начин тестват дали наистина си спомнят или не.

В един експеримент бебета само на 8 седмици са обучени с въртележка за период от 3 дни за 9 минути всеки ден. 24 часа по-късно бебетата ритат повече от обикновено единствено, когато една и съща въртележка е над главите им. Това показва, че си спомнят конкретната въртележка, с която са обучени, а не която и да е такава. Това е особено вълнуващо откритие, защото допреди това се смята, че дългосрочната памет (според психолозите тя е 24 часа) не се появява до 8 или 9 месеца.

Поради този експеримент и други като него, ние вече знаем много повече за паметта на бебетата. Нашите паметови процеси действително работят доста добре от много рано. Любопитното още е, че спомените при бебетата също така изглежда да работят по същия начин, както при възрастните—но бебешките спомени са много по-крехки.

Каролин Роуви-Колие твърди, че е съмнително дали наистина съществува инфантилна амнезия (Rovee-Collier, 1999). Със сигурност изглежда, че мозъците ни могат да складират дългосрочни спомени дори през първата година от живота ни. Причината, поради която е необичайно да се запазят спомени от това време до зряла възраст, вероятно е поради ограничения капацитет на нашите системи за ранна памет и през годините, през които ние неизбежно забравяме.

По статията работа: Елиза Трайкова

Източник: spring.org.uk

Снимка: bwallpapers.com

Още по темата: