Какви са психическите задачи пред развиващия се тийнейджър

Науката определя процеса на човешко развитие като динамичен, защото той е в постоянно взаимодействие с множество влияния от социума. Психологическото развитие на човешкото същество неизменно отразява околната среда и всичките й влияния.

Накратко може да се каже, че психическото и социално развитие на детето към зрял индивид има няколко фази на промени. Важно е да се спомене, че тези характеристики трудно могат да бъдат визуализирани схематично, защото са под постоянното влияние на огромни групи разнородни фактори, но схематично могат да се обособят задачите, пред които се изправя личността.

Първо трябва да изясним какво се има предвид под определението „юношество“. Като правило това наименование се отнася за периода на пубертета, който в зависимост от половата принадлежност се простира във времето между 12 и 18 години. Но в научните среди той обхваща времето след 10-тата година и се простира чак до 21-вата. Съществува и обособяване и на фазите в него:
- ранно юношество (от 11 до 14 години);
- същинско юношество (от 15 до 17 години);
- късно юношество (от 18 до 21 години).

В сайта ни можете да прочетете доста подробна информация за всеки от периодите на развитие, но с оглед на това, че времето на съвременния българин е доста ценно ние решихме да ви представим основните факти за развитието на юношите накратко.

Промени в личността по време на юношеството

Така наречените задачи за развитие по време на пубертета носят контекст на напрежение. Това значи, че индивидуалните нужди на младите хора винаги са в противоречие с изискванията и очакванията на обществото. Нека разгледаме тези задачи по развитието, с които личността израства.

Приемане на психическите промени

По време на пубертета се наблюдават големи физически промени, целящи детското тяло да добие възможностите на зрялото. Развиващият се индивид трябва да се справи с тях по подходящ начин, съобразявайки се с това, че социума също ги забелязва. Това е главна задача на развитието.

Напускане на дома

Един от най-важните процеси в този период е отделянето от опеката на родителите, като това обичайно носи разнообразни проблеми и напрежение в семейната среда. Внезапно младежът заявява желание да излиза нощем, придружен от връстници и не иска да прекарва свободното си време само с роднините.
За родителите този процес на отделяне е също толкова болезнен, колкото и за подсъзнанието на юношата. Преди всичко тук е важно да се намерят разумни компромиси за всички участници. Може би е важно да споменем и че често страните във възникващите семейни конфликти, породени от „отделянето от авторитета“ нямат представа колко голяма тежест има промяната както за тийнейджъра, така и за близките му.

Изграждане на собствен приятелски кръг

Преди навлизането в същинското юношество приятелският кръг обикновено е определен от училищната среда и родителските влияния. В този период младежът вече съзнателно изявява желание самостоятелно да избере обкръжението си. Честата промяна на кръга от приятели е нормална част от процеса и (колкото и налудничаво да звучи) е положена на рационална социална основа. Всичко това е признак на факта, че тийнейджърът търси среда, на която да пасне, докато търси и самия себе си.

В този момент самоактуализацията просто води след себе си актуализация на социалния кръг. Родителите са принудени да се съобразяват с факта, че не могат да познават и харесват всички контакти на подрастващия.

Интимност и взаимоотношения

Задачата за съзнателно откриване на собствената сексуалност е една от решаващите в развитието на личността. Тя е свързана с гореспоменатите физически промени и дава основание за множество проблеми. Особено, ако младият човек не е приел напълно промените на тялото си и външния си вид, въпреки че е имал интимни контакти.

Разработване на адекватен светоглед

Светът на децата се определя най-вече от възрастните, които ги отглеждат и въвеждат желателни навици. Когато младежите започнат да формират собствени възгледи и мнения, съставящи мироглед, в действие влизат много фактори. Влияние имат както обществото, така политиката и религията. Тази задача е изключително важна за младежа, макар и несъзнавана.

Идея за професионално развитие

В детска възраст възгледите за професиите са дифузни като се променят на кратки интервали от време. А младежите започват да разработват стартови конкретни идеи за кариерата и обучението, от които се нуждаят. За радост тези промени подлежат на многократна промяна по време на пубертета.

Разработване на бъдеща перспектива

Успоредно на задачата по изграждане на идея за бъдеща професия се ражда и цялостната визия за бъдещето. Пример е желанието за конкретен начин на живот, вид семейство и брой деца.

Разработване на бъдеща перспектива

Изграждането на професионална перспектива за младите хора означава, че те също така изграждат цялостна визия за бъдещето. Например конкретен начин на живот, семейство, деца, къде да заживее и други цели, които би искал да постигне младежът в живота.

Психологически проблеми, произтичащи от промените

Всички тези задачи, стоящи пред развитието на личността, не са лесни за контролиране и повечето млади хора се сблъскват с огромно количество трудности, свързани с тях. Това често води до емоционални и психически проблеми, вътрелиностни и междуличностни конфликти, агресия и депресия.

Комплексът на недобросъвестност и нестабилност

Един от проблемите, които съпътстват юношеството, са честите случаи на липсващо или слабо самоосъзнаване. То се появява около 10-тата година и дава възможност на подрастващия да наблюдава себе си, създавайки си представа за това кой всъщност е. Самоосъзнаването води до развитие на самочувствие, благодарение на което индивидът вижда ясно връзките си с другите. Това пък води до оценка на личната стойност. Ако в средата на юношеството, това все още не е развито, може да се окаже, че напредъка на индивида е нездрав и че той е по-податлив на външни влияния.
Липсата на ясно самоопределяне може да доведе до други драстични и понякога трагични последствия.

Депресивни състояния

Леките депресивни състояния не са нищо необичайно по време на пубертета. Отчасти те са предизвикани от хормонални промени в организма, но чувството за малоценност, споровете с родителите, упражняването на натиск от училището и изолацията от връстниците могат да допринесат силно за спадовете в емоционалния фон на юношата.
Понякога това не е всичко, голям брой млади хора са изправени пред задачата да се справят с несигурността за собствената си сексуална ориентация и съответно как да открият подходящ партньор, съобразявайки се с тази си особеност.

Патология в поведението

Ако подрастващият се почувства поробен от всички задачи, които му налага развитието е логично да развие някакви патологични реакции. Поведенията, които визираме служат за компенсиране на възприеманите натиск и фрустрации породени от личните неуспехи.
Някои (но не всички) патологични реакции са анорексия, булимия, самонараняване, игнориране на околните и изолация.

Каква е връзката между физическите и психически промени по време на юношеството

Ако човек цели да разбере в пълнота психическите промени в ума на тийнейджъра, то е наложително да разгледа физическото му развитие.

Физически промени в тийнейджърска възраст

При момичетата физическото съзряване започва около 11-тата година от живота, а при момчетата приблизително две години по-късно. За съжаление на младият човек не всички промени в тялото му настъпват с еднакъв темп и интензивност. Растежът и развитието на юношеското тяло, както в момичетата, така и в момчетата, силно влияят на хормоналното равновесие, представляващо основа за сексуалността.
Процесът на развитие води до физическа сексуална зрялост между 14 и 15 години при момичетата, и между 16 и 17 за момчетата.

Физически промени - несигурност и срам

Важно е, както учителите и родителите, така и самият подрастващ да са информирани (следователно способни да разпознаят) физическите промени, отразяващи се на психологическия състав. Именно физическото развитие води до увеличаване на несигурността в повечето юноши, защото визията за собственото им тяло се подставя под съмнение. Тази несигурност може да прерасне във високи нива тревожност и срам.

Добре е тийнейджърът да е способен да разпознае и признае (поне пред себе си) емоциите, за да направи първите стъпки към овладяването им.

Развитие на социалните отношения по време на юношеството

С навлизане в пубертета реципрочността на взаимоотношенията придобива все по-голямо значение. Тийнейджърът разбира, че приятелството е много повече от внедряването в целева общност. Тази реализация на свой ред дава нов, по-дълбок поглед над приятелските отношения. В този период се появяват неповторими отношения, които постепенно се задълбочават, подпомагат личността в изграждане на цялостна Аз – концепция и допринасят за задълбоченото познаване на собствените качества и роли.

Изключително важно за израстването е времето, в което личността започва да търси варианти за връзка от интимен характер. То има изключително важна роля в психичния свят на личността. В този етап е от решаващо значение младежът да получи достатъчно потвърждение за физическия си вид и емоционалния си баланс. Ако процесът се прекъсне или не се зароди, ако юношата бъде осмян и подиграван поради физически недостатъци, то може да възникнат тежки психологически последици, които да диктуват бъдещото му развитие.

Промени по отношение на учене и образование

По отношение на училището и ученето не е необичайно за подрастващите да развиват амбивалентно поведение. От една страна се заражда първата идея за бъдеща кариера, а от друга се стабилизират лични интереси. Това често сваля до изключително ниски нива мотивацията за учене на младежите. Обикновено в този период приятелите, хобитата и другите лични интереси добиват роля на приоритет.

Промени в когнитивните способности

Това е решаващ период, в който когнитивните способности се развиват и задълбочават доста. Това израстване се отнася до целия мисловен процес и до способността да се формират хипотези, включва също способността за абстрактно мислене и осъзнаване на мислите (съответно на отношенията и различните им измерения).

Фактическото узряване на мисловния процес се познава по това, че личността се оттегля и започва да наблюдава разсъжденията си над определени идеи. В същото време изострянето на когнитивните умения се съпътства от подобряване качеството на паметовите процеси и обработката на информация. Повишава се дори способността за концентриране на вниманието, която в детска възраст е била ограничена.

Колкото и странно да звучи, около 15-тата година на индивида той започва да разработва своя собствена методика за мислене и изпълнява планове, недостъпни за предишното му ниво на когнитивно развитие. Всичко това може да бъде наблюдавано, когато на младеж се зададе въпрос и той даде няколко възможни отговора, след което започва ги оценява по логичен и емоционален път, за да вземе решението, което ще е възможно най-адекватно.

По време на пубертета когнитивните способности на личността стават все по-сложни, защото това е времето за преминаване от формално към оперативно мислене. Способностите на ума включват възможността да се огледат теоретичните възможности и да се правят подходящи заключения за практически въпроси.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: youthwork-practice.com
Снимка: messiahhalescorners.com

Още по темата:

• Социално и емоционално развитие на 14-годишните тийнейджъри
• Социално и емоционално развитие на 18-годишния тийнейджър
• Социално и емоционално развитие на 13-годишните тийнейджъри
• Ужасните тийнейджъри – какво прави юношеството толкова трудно