Не, скъпи родители, не можете да разглезите малкото бебе

Сред най-често срещаните упреци, които младите родители получават от възрастните, е този, че прекаляват с ласките към бебето, че му отделят твърде много внимание и може да го разглезят. Макар обикновено майката и бащата да не отстъпват от линията на поведение, която са избрали, обвинението, че са твърде мекушави и емоционални, ги кара да се чувстват повече от неприятно. Тежи дори самата мисъл, че някой подлага на съмнение подхода към собствените им деца. Още по-трудно е, когато това са бабите и дядовците.

Какво могат да направят или кажат младите родители, за да отблъснат негативната обратна връзка и критиките? Как да реагират, когато чуят „Ще го разглезиш“ или „Бебето те манипулира“.

Какво означава да „разглезиш“ едно бебе?

Разглезеното дете се описва като егоцентрично и незряло в резултат на поведението на своите родители, които са били непостоянни в действията си и не са налагали нужните за неговата възраст ограничения. Според тази дефиниция новородените, тоест бебета под 5-6-месечна възраст, са егоцентрични, защото в действителност не биха могли да оцелеят, без някой да полага грижи за тях, което изключва и необходимостта от поставяне на граници. Уважавани експерти по детско развитие, сред които Мери Ейнсуърт и Т. Бери Брейзълтън, са на мнение, че реактивното обгрижване е най-добрият подход към детето, тъй като е предпоставка за изграждането на силна връзка. Форма на такова обгрижване е вземането на бебето от креватчето, когато плаче, и откликване на всяка негова нужда.

За част от хората подобно поведение е равносилно на „разглезване“. Но всъщност точно то дава сигурност на бебето, благоприятства доброто му психично здраве и го привързва силно към родителите.

Двете перспективи

Голяма част от младите хора вярват, че е изключително важно да бъдат близо до своите новородени, да ги гушкат, когато плачат, и да ги утешават. Вероятно те попадат в категорията на онези родители, които не смятат, че бебето може да се разглези.

На другия полюс са част от родителите, според които ласките могат да имат негативен ефект върху отрочето им и, ако не бъдат умерени и внимателни, един ден то ще се превърне в несамостоятелен човек.

Проучване от 1993 г. сочи, че 25% от майките и бащите са на мнение, че дори новородените бебета (под 5-месечна възраст) могат да бъдат „разглезени“. За щастие, делът им е сравнително малък. Широкото схващане, което е в основата и на научния труд на психолога Жан Пиаже, гласи, че малките бебета нямат когнитивните умения да манипулират съзнателно както средата, така и родителите си. Това става, едва когато осъзнаят, че някои неща в ежедневието им са винаги там (така наречената установеност на обектите), което обикновено се случва между 6-ия и 9-ия месец на детето.

Влиянието на семейството и културата върху традициите при отглеждането на дете

Същото изследване от 1993 г. разкрива, че образованието, доходите и расовата принадлежност дават пряко отражение върху схващанията на родителите как трябва да се грижат за отрочето си. Според учените от значение са и други фактори като религия, семейна среда, лингвистични особености и други.

Много е важно в какво вярва самият родител. Хубавата новина е, че за повечето млади майки и бащи възможност да „разглезят“ детето си не съществува. Те са убедени, че да се удовлетворяват потребностите му е от ключово значение за правилното му развитие.

През последните години са проведени няколко проучвания, които стига до друг интересен извод, свързан с възпитанието на децата, и той е, че голяма част от родителите автоматично и несъзнателно адаптират своя подход на отглеждане спрямо етапа, в който бебето се намира. Те инстинктивно отговарят на неговите бързо развиващи се способности и постоянно променящи се нужди.

Съвети за млади родители и техните близки

Клиници и експерти по детско развитие предлагат няколко съвета, които да помогнат на майките и бащите да разбират реакциите на бебето си и да откликват адекватно на неговите потребности.

• Обърнете внимание как детето сигнализира, че се нуждае от нещо. То може да използва усмивка, да прави мили физиономии или да плаче, за да го забележите.
• Хората, които помагат в отглеждането на детето, могат да затвърдят позитивното поведение, като отбележат, че родителят е съумял да отговори навреме на нуждата на бебето. Така те показват, че подходът е ефективен и правилен, което е много важно за неопитните майки и бащи.
• Бъдещите родители трябва да бъдат добре информирани за правилното детско развитие и възможните отклонения. Когато те знаят кое би могло да навреди на детето и кое има благоприятен ефект върху здравето му, и очакванията им спрямо начина му на развитие ще бъдат напълно реалистични.
• Специалистите трябва да разговарят с родителите за вярванията им, за това какво смятат за правилно и как биха могли да разпознаят сигналите, които бебето им изпраща.
• Връзката между бебето и майката и бащата е много ценна. Важно е да се говори и поощрява поведение, при което възрастният откликва на потребностите му и полага адекватни грижи.

Възпитателният подход на родителя се определя от дълбоко вкоренените му схващания, свързани с емоционалните нужди и умения на детето. Когато осъзнае, че да ги удовлетворява, е основополагащо за правилното му развитие, той вече е направил първата крачка към позитивно и ефективно родителство. Ролята на експертите в областта е да насърчат родителите да бъдат реактивни, да се информират и да се вслушат в своя вътрешен глас.