Връзката между негативните емоции и наркотичните вещества

Какво кара един човек да пуши? Един на всеки 6 възрастни американци например е пристрастен към тютюнопушенето, като това води до преждевременната смърт на 480 000 души всяка година, въпреки многобройните кампании за отказване от цигарите.

Каква е ролята на емоциите? Защо някои пушачи пушат по-често или вдишват по-дълбоко, а други се връщат към този си навик години, след като са се отказали? Ако законодателите имаха отговори на всички тези въпроси, как ли биха могли да преборят световната тенденция?

Тъгата като основна причина за тютюнопушенето

Учени от университета в Харвард стигат до някои нови заключения, благодарение на направените от тях четири взаимосвързани проучвания. Според тях тъгата играе основна роля при отключването на пристрастяване, в сравнение с други негативни емоции като отвращение или гняв.
Изследванията включват проучване върху 10 000 души за период от 20 години, както и лабораторни тестове, които разглеждат реакциите на пушачи спрямо негативни емоции.

При единия тест се изчислява обема и честотата на вдишвания и издишвания на цигарен дим от пушачи. И четирите проучвания подкрепят основната теза, че от всички негативни емоции, тъгата е тази, която кара най-силно хората да пушат.

Традиционно се смята, че всяко негативно чувство, без значение дали гняв, отвращение, стрес, тъга, страх или срам, може да увеличи вероятността човек да стане зависим към някое наркотично вещество. Чарлз Дорисън (Charles A. Dorison) от Харвардското училище “Kennedy” казва: „Резултатите от нашите изследвания показват, че реалността е по-различна от простичкото твърдение „чувствам се зле, пуша повече.“

Стигнахме до заключението, че "тъгата е един от най-мощните импулси, подтикващи към използването на наркотични вещества.“

Неговият колега д-р Дженифър Лърнър (Dr. Jennifer Lerner) вярва, че резултатите от проучванията могат да имат широк обществен отзвук и да се използват в борбата срещу тютюнопушенето. Текущите кампании срещу тютюнопушенето могат да се променят така, че да не се използват послания и изображения, които предизвикват тъга в хората, тъй като става ясно, че именно тя най-бързо тласка човек към поредната цигара.

Лърнър разглежда въпросите, свързани с въздействието на емоциите при вземането на решения през 90-те години. Още тогава тя опитва да направи разграничение между видовете негативни емоции, които засилват още повече желанието на пушача да запали цигара.

Техники и ключови разкрития в направените изследвания

1. Учените проследяват 10 685 души пушачи в продължение на 20 години. Самите те разкриват, че чувството, което ги кара да пушат най-много или пък да се върнат към стария си навик, е именно тъгата. Колкото по-тъжни са, толкова по-вероятно е да пропушат отново или да започнат да пушат по-често. Интересното е, че никоя друга негативна емоция не е свързана по такъв начин с нуждата и честота на пушене.

2. След това психолозите се заемат да открият причинно-следствената връзка: дали тъгата кара хората да пушат или нещастните събития ги натъжават и оттам предизвиква в тях желание за пушене. За целта те провеждат експеримент с 425 участници. На 1/3 от тях е показано тъжно видео за загубата на интимен партньор. На другата 1/3 - видеоклип с неутрално и не особено емоционално съдържание, а на останалите – клип, показващ отвращаваща, непочистена тоалетна. Накрая всеки участник е помолен да опише писмено сходно събитие или преживяване от своя личен живот. Хората, които са гледали тъжното видео и са споделили за загуба на свой близък, са имали най-силна нужда да изпушат цигара, в сравнение с останалите две групи.

3. При третото проучване се използва сходен подход, за да се измери колко нетърпеливи са в действителност пушачите, преди да пушат, без да се разчита само на усещането за неистова нужда от цигара, която самите пушачи описват. В експеримента са включени около 700 души, които пак трябва да изгледат видеа – с неутрално или разтърсващо съдържание, и после да опишат подобни изживявания от личния си живот.

Разликата е, че след това са изправени пред следния избор: да пушат за кратко, но по-скоро, или пък да пушат по-дълго, но след известно време. Хората, изгледали тъжните видеа, са избрали първата възможност и са били много по-нетърпеливи, отколкото „неутралната“ група.

Всъщност заключенията, че тъжните хора са много по-нетърпеливи като пушачи затвърждава резултатите от изследвания в областта на поведенческата икономика, които разкриват, че тъгата като негативно чувство прави хората дори финансово нетърпеливи, тоест не могат да планират дългосрочно финансовите си средства.

4. В последното изследване участват 158 души от Бостън. То е фокусирано върху това как тъгата влияе върху поведението на пушача в действителност. Те трябва да не пушат поне 8 часа, като за целта са тествани с дрегер за наличие на въглеродни моноксиди. На случаен принцип всеки е разпределен в групата, която гледа тъжни видеа и съответно споделя лични тъжни преживявания, или в групата с неутрални видеа. След това им е позволено да запалят цигара, но посредством устройство, което измерва общото количество погълнат никотин, скоростта и продължителността на пушене. Резултатите са красноречиви: пушачите от първата група са били много по-нетърпеливи и са погълнали много повече никотин.

Според Лърнър екипът й до голяма степен е мотивиран да продължи изследванията заради стряскащо големия брой пушачи по света. В САЩ тютюнопушенето е основната причина за преждевременна смърт, въпреки кампаниите, борещи се с проблема.

В световен мащаб предвижданията са, че до края на века броят на починалите в резултат на тютюнопушене ще е около един милиард.

Единственият ефективен начин за справяне с тази световна тенденция е да се обединят усилията на учени от областта на психологията, поведенческата икономика и общественото здраве.