Емоционално огледално отражение – как негативните емоции на събеседника се прехвърлят на нас

Чувствате ли се зле, след като сте обсъждали със свой приятел проблем, който и двамата имате? Причината може би се крие в емоционалното огледално отражение.

В повечето случаи след подобен разговор изпитваме облекчение. Защо обаче понякога си тръгваме по-притеснени и тревожни отпреди? Психологът Рейчъл Гарнет изследва феномена, наречен емоционално огледално отражение и споделя с читателите кога се е сблъсквала с него, как се изразява той и има ли начини, по които можем да ограничим негативните му ефекти.

„Двете с Лиса имахме уговорка да пием кафе, преди да се отдадем на шопинг. Когато отидох на мястото на срещата, Лиса вече ме чакаше там с приятелката си Джен. Те обсъждаха някакъв очевидно важен въпрос. И двете нямат партньор, докато техните братя, сестри и приятели са обвързани. Споделиха ми, че за пореден път са си говорили за все по-рядко срещащите се свестни и несемейни мъже, любовните си срещи и предишните си връзки. Предположих, че подобни разговори ги карат да се чувстват по-добре и са полезни и за двете, но грешах.

Когато с Лиса излязохме навън, тя ми призна: „Джен се страхува, че ще остане сама до края на живота си. Започвам да си мисля, че и мен ме очаква такава съдба.“ Тревожността на Джен и непрекъснатият обмен на информация помежду им определено се отразяваха негативно на Лиса. Ето това представлява емоционалното огледално отражение.

Същност на емоционалното огледално отражение

Емоционалното отражение е несъзнателен феномен, който наблюдаваме между приятели със сходен проблем. Те говорят за него толкова често, че не могат да продължат напред или да намерят решение. Зарядът на разговорите им е негативен. Накрая проблемът не само остава нерешен, но и се задълбочава, тъй като притесненията и страховете на единия се прехвърлят на другия.

Разбира се, това не означава, че споделянето с близък човек не може да бъде полезно и успокояващо. Психотерапевтът Хелън Геролаки казва: „Откровеният разговор с приятел може да ни освободи от натрупаното напрежение и да ни представи една по-различна гледна точка. Винаги е хубаво да разберем, че не сме сами. А и, доста често, в хода на разговора можем сами да стигнем да отговорите, които търсим.

Мисловно предъвкване между приятели

Невинаги обаче споделянето с приятел със същия проблем предизвиква положителни емоции. Възможно е да се чувстваме по-зле отпреди и причината е, че сме се увлекли и заедно сме изпаднали в мисловно предъвкване (руминация). Тя прави така, че собственото ни отчаяние среща отчаянието на другия и се връща при нас като бумеранг. Губим перспектива и се чувстваме още по-обезсърчени и неспособни да намерим решение. Не искаме да пазим негативните си емоции, затова, когато видим, че и друг човек ги изпитва, сме склонни да повярваме, че те са нещо напълно нормално.“

„Човешкият мозък притежава така наречените огледални неврони, чрез които отразяваме чуждите емоции“, пояснява психологът Ингрид Колинс. „Не е случайно, че плачем на тъжни филми. Всъщност огледалните мозъчни неврони имат важна функция – помагат ни да разбираме чувствата на околните. Когато обаче двама души със сходен проблем и чувства служат като огледало един за друг, близостта им по-скоро засилва техните тревоги. Според Колинс „човек трябва да се справи със собствените си терзания, за да не ги прехвърля несъзнателно на събеседника си след това.“

Емоционалното огледално отражение в работата

Аз самата също съм прехвърляла чувствата и страховете си на близък човек. Преди години на новото си работно място трябваше да ръководя колега, който постоянно оспорваше идеите и решенията ми. Тогава срещнах Кейти, която също наскоро беше започнала да работи при нас и имаше същия проблем.

Двете с Кейти обядвахме заедно, обсъждахме колегите си и споделяхме колко несигурни се чувстваме. В началото вярвахме, че можем да си помогнем една друга. След обедната почивка се връщахме в офисите си по-уверени и мотивирани. С течение на времето забелязах, че след нашите разговори проблемите ми ставаха все по-сериозни. Чувствах се по-уморена, а не по-нахъсана.

В един момент служителят, на когото Кейти беше супервайзор, подаде жалба до главния ръководител. Жалбата не беше уважена, но в мен се породи страх, че същото може да се случи и на мен. Изтощението отстъпи място на безкрайни безсънни нощи.

Как да разпознаем дали сме жертви на емоционално огледално отражение?

Ако се чудите дали самите вие не причинявате подобни усещания на приятелите си ли пък те на вас, Колинс препоръчва да си зададете следните въпроси:
Как си тръгнах след срещата – уморен или изпълнен с енергия? Стойката ми изправена ли беше или бях приведен? Усещах ли напрежение в мускулите или промяна в дишането си?

Ако отговорите с „Да“, то тялото ви показва онова, за което мозъкът се е опитвал да ви предупреди отдавна.

При следващата ми среща с приятелката ми Лиса, тя сподели, че напоследък се вижда често с Джен. Пошегува се, че е започнала да излиза с мъже, с които се е запознавала онлайн, от страх да не остарее в компанията на котката си. Аз от своя страна й припомних колко популярна беше като момиче и й казах, че вероятността да остане сама до края на дните си е минимална. Приятелката ми каза, че нейната сестра й е предложила да отидат двете заедно някъде за седмица. Подкрепих я и я посъветвах да побърза, защото знаех, че има нужда от почивка и прекъсване на разговорите с Джен.

Начинът, по който Лиса се чувстваше, ми беше до болка познат. Също толкова обезсърчена и уморена бях и аз след срещите ми с Кейти. Въпреки това именно Кейти беше човекът, който ме подтикна да се изправя срещу проблемите в отношенията ни. Един ден просто ми каза: „Не мога да разбера дали си пасваме идеално или напротив? Ти имаш ли същите терзания?“ Бях изненадана от коментара й и не й отговорих. Но знаех, че намеренията й са били добри. Тя предложи да каним и други колеги на обяд, за да избегнем обсъждането на служебни казуси. Съгласих се, но мина време, преди да осъзная, че наистина съм имала проблем.

Как да ограничим пагубния ефект от емоционалното огледално отражение?

Ако се притеснявате, че нещо в отношенията ви с ваш приятел не е съвсем наред и вероятно си прехвърляте един на друг страховете и негативните емоции, Геролаки препоръчва да изберете креативно или арт занимание, което ще ви помогне да си изясните чувствата (рисуване, писане в дневник или спорт например). Правете нещо, което да ви даде емоционално пространство и свобода. Време да помислите и да разберете какво се случва.

>>> Ръчният труд е полезен за нашия мозък

Ще ви помогнат и разговорите с други хора. Моята приятелка Лиса отиде на пътешествие със сестра си, а като се върна беше наясно със себе си и какво й пречи да продължи напред. Тя осъзна, че всъщност не й е толкова важно да си намери романтичен партньор. Срещна се с Джен и й сподели, че има нужда от почивка както от безбройните „слепи“ срещи, така и от разговорите, свързани с личния й живот. Тъй като не е искала да я нарани, Лиса внимателно е обмислила думите, които ще използва, и срещата им е завършила добре.

Геролаки добавя: „Откровеният разговор е от ключово значение. Другият човек може да се намира в различен етап и още да не е осъзнал проблема си. Затова, когато говорите, подбирайте добре думите си. Използвайте първо лице и избягвайте да насочвате дискусията към него. Например, „Чувствам се…“, а не „Ти ме караш да се чувствам…“. Така ще избегнете неговата отбранителна реакция.

Споделянето на проблема не би трябвало да го прави по-голям, а по-малък

Лиса и Джен вече знаят, че споделянето би трябвало да им носи облекчение, а не по-силен стрес. Понякога е много лесно да забравим, че решенията на нашите проблеми трябва да вземем сами.

Вече лесно разбирам кога съм допуснала емоционално огледално отражение, защото то ме кара да се чувствам много уморена. За да го преодолея, разговарям с други хора. Старая се да дам почивка на съзнанието си и да не мисля за проблема. Успокоявам се с факта, че съм просто човек, но и си повтарям, че е в моите възможности да се справя с предизвикателствата и да преборя страха си.

Аз и Кейти все още сме приятелки. Благодарих й, че преди време ми каза истината, защото това ни помогна да изгладим отношенията си. Освен за работата си, научихме много нови неща и за самите себе си. Животът и на двете се стича по сходен начин, затова често се налага да водим едни и същи битки. Разликата е, че сега се изслушваме и подкрепяме. Това е най-милото и пълноценно емоционално отражение.

Предупредителни знаци

Хелън Геролаки и Ингрид Колинс споделят кои са първите признаци на емоционално огледално отражение и как да прекъснем порочния кръг.

• Винаги един и същи разговор ли водите с този човек?
• Как се чувствате след срещите ви – презаредени или изтощени?
• Усещате ли, че част от притесненията на другия са се прехвърлили и на вас?
• Трудно ли ви е да разграничите вашите мисли по въпроса, който обсъждате, от мислите на приятеля ви?
• Напрегнати ли са мускулите ви след разговор? Усещате ли буца в корема? Приведен или изправен си тръгвате?
• Чувствате ли се стресирани? Трудно ли ви е да се съсредоточите, след като сте се срещали?

Ако се припознаете по-горе, отделете време за креативни дейности, които ще ви позволят да прочистите съзнанието си.

Как да се справим, ако емоционалното огледално отражение се е превърнало в навик?

1. Говорете с човек, който не страда от него.

2. Признайте чувствата си. Възможно е вашият близък, с когото се срещате, да има същите терзания.

3. Спортувайте или творете. Така ще обработите по-лесно емоциите си.

Запомнете, че емоционалното огледално отражение увеличава не само вашите тревоги, но и тези на събеседника ви. Не е справедливо, нали?"