Начало Психология Социална психология Аз Всички лъжат: Как търсенето в Google разкрива най-мрачните им тайни – част 2

Всички лъжат: Как търсенето в Google разкрива най-мрачните им тайни – част 2

Всички лъжат: Как търсенето в Google разкрива най-мрачните им тайни – част 2 - изображение

Икономистът Сет Стивънс-Давидовиц е посветил 4 години от живота си, за да анализира анонимни данни от най-голямата търсачка в света и да напише книга. Те, от своя страна, показват, че гонейки социална приемливост, хората масово дават неверни отговори при анкетиране от социалните психолози. С цел да достигне до истината Сет Стивънс-Давидовиц се опитва да намери истинските вълнения на хората, според търсенията им в Google.

Истината за омразата и предразсъдъците

Сексът и романтиката едва ли са единствените теми, обхванати от срам и следователно не са единствените, за които хората пазят тайни. Много хора с основание са склонни да запазят предразсъдъците си само за себе си. Може би обществото би било доволно, че мнозина смятат, че ще бъдат съдени, признавайки наличието на персонални предразсъдъци въз основа на етническа принадлежност, сексуална ориентация или религия. Данните са категорични - много хора все още го правят, въпреки че се прикриват. Това се вижда в търсачката, благодарение на често задавани въпроси като „защо цветнокожите са груби?“ или „защо евреите са зли?“.

Няколко модела сред тези стереотипи изпъкват. Например, афроамериканците са единствената група, на която е залепен етикетът „груб“. Почти всяка група се определя от другите с думата „глупави“. „Зли“ са наричани най-често мюсюлмани, евреи и хомосексуалисти, но не и цветнокожи, мексиканци, азиатци и християни. Мюсюлманите са единствените, определяни масово като терористи. Данните от търсенето в Google могат да ни накарат да се замислим за насаждането на стереотипи, гняв и омраза.

Те говорят, че минути след като новини за престъпления, извършени то представител на малцинствена група, са излъчени по телевизията търсенето на думи свързани с насилие и въпросното малцинство скачат неимоверно. В такива моменти търсачката засича „убивам“ и „безчинствам“ толкова често, че процентите се сравняват с най-търсените симптоми на мигрена.
Интересен факт е, как при призиви за по-висока търпимост, спиране на дискриминационни практики и призоваване към етнически мир (независимо дали групата е местна или емиграционна) търсенията на негативни думи относно нея не спадат, а се утрояват. С други думи управляващите може и да казват правилни неща, но те не попадат в целта и това бива отразено от случващото се в интернет. Информацията от САЩ потвърждава, че при сходни ситуации изказванията на официалните лица не потушават пожара на омразата, а го подклаждат.

Стивънс-Давидовиц е положил голямо старание да анализира максимално добре родното си общество и след дълго ровене в получените данни стига до извода, че думата, която най-често е свързвана с омраза и негативен смисъл в американското интернет пространство е „негър“.
Единична или в множествено число, тя е включена в 7 милиона американски търсения всяка година. Издирването за "негърски вицове" е 17 пъти по-често от това за „шеги", „вицове", „анекдоти“, „смешки“ и комбинация между тях.

Кога тези търсения са най-често срещани? Всеки път, когато афроамериканците са в новините. Сред периодите, в които подобни търсения са били най-високи, са непосредствените последици от урагана "Катрина" през 2005 г., когато телевизията и вестниците показват изображения на отчаяни цветнокожи в Ню Орлиънс, които се борят за оцеляването си. Подобни търсения излизат по време на първите избори, в които участва Обама. И скачат средно с 30% в деня на Мартин Лутър Кинг.
Не е нужно да се подчертава, кой етнос вкарва родното общество в сходна ситуация. И сами можете да се досетите.

Ужасяващата вездесъщост на тази расова слабост поставя под съмнение някои настоящи разбирания за расизма. От една страна, по-голямата част от хората в малцинствата, страдат от предразсъдъците на околните — и имат достатъчно доказателства за дискриминация от полицейските проверки, интервютата за работа и решенията на евентуалните им шефове. От друга страна, много малко типични представители на обществото ще признаят, че са расистки настроени. Доминиращото обяснение сред специалистите напоследък е, че това се дължи до голяма степен на широко разпространените предразсъдъци по подразбиране. Тоест, дори личността да се старае да няма предварително отношение, расовата принадлежност на човека срещу нея предизвиква несъзнателно етикетиране и по-особено отношение.
Психолозите са открили гениален начин да изпробват наличието на такива предразсъдъци. Той се нарича имплицитен тест за асоцииране. Този тест показва, че принципно на хората отнема повече време (милисекунди по-дълго), за да свържат тъмнокожите с положителни думи, отколкото с негативни. За светлите лица моделът е обърнат. Допълнителното време, необходимо за това е доказателство за имплицитни предразсъдъци – такива, за които човек дори не знае.

Но съществува и друго обяснение — скрит изричен расизъм. Може да се предположи, че има такъв — осъзнат и добре прикрит от обществеността (или поне от проучванията). Преди данните от търсачката да бъдат достъпни за сравнение, не се е знаело, че толкова често малцинствените групи биват „изследвани“ в подобна негативна светлина от обикновения човек.

Може би не ви се струва странно, че има осъзнат и неосъзнат расизъм, ширещ се в (уж) толерантното ни общество. Тогава ще ви изненадаме със следващото.

Предразсъдъци има дори за малките момиченца

Дискриминацията по расов признак, дори неприятна, май не е изненадваща за нашите географски ширини. Не само зад океана се подхранва широка, явна и скрита, враждебност към различните. Но други групи предразсъдъци могат да имат по-фундаментално въздействие. Икономистът успява да използва данните за търсенията, за да намери доказателства за имплицитни предразсъдъци срещу друг сегмент от населението – млади момичета. Звучи странно но е факт, малките деца от женски пол са точно тази група. „И кой пък ще е пристрастен в отношението си към момичетата?“, ще попитате. Отговорът е странен — родителите им.

 

 В детска възраст момичетата по-често проявяват богат речник

Едва ли е изненадващо, че родителите на малки деца често са развълнувани от мисълта, че малчуганите може да се окажат надарени. Всъщност, от всички търсения от Google, които започват "Моето двегодишно…", най-често срещаната последваща дума е "надарено". Но този въпрос не се отнася еднакво за момчетата и момичетата. Родителите са два и половина пъти по-склонни да попитат "Синът ми надарен ли е", отколкото "Дъщеря ми талантлива ли е?". Родителите показват подобна пристрастност, когато използват други фрази, свързани с проучвания, които не могат да извършат на глас — „гений ли е сина ми?

Дали легитимно търсят разлики между момичетата и момчетата? Възможно ли е момченцата да показват по-ярки признаци на талантливост или използват по-сложни думи? Психолозите отричат подобна възможност. Дори точно обратното, в детска възраст момичетата имат навика да показват по-богат речник и съставят по-сложни изречения. Отвъд океана те имат 9% повече вероятност да влязат в програма за развитие на таланта. Независимо от това отглеждащите възрастни явно виждат по-ясно вероятността синовете им да блестят, отколкото дъщерите. Всъщност при всеки проверен термин за търсене резултатите говорят, че семействата са правили запитвания повече за синовете, отколкото за дъщерите си.

Какви са най-важните притеснения на родителите относно техните дъщери? Първото място държи външния вид. Чести са въпросите за теглото на детето–родители редовно търсят информация дали дъщеря им е с наднормено тегло. Родителите са 2 пъти по-склонни да търсят начин да накарат дъщерите си да отслабнат, отколкото да го направят със синовете си. Точно както при талантите, това пристрастие по отношение на пола не отговаря на действителността. Счита се, че около 28% от момичетата в детска възраст са с наднормено тегло, докато момчетата водят с 35%. Въпреки, че честотата на високо тегло е повишена при момчетата, родителите се притесняват много силно по-скоро за дъщерите си. Приблизително същата е ситуацията с притеснението по въпроса за красотата — явно при момичетата е много по-притеснително.

Изследователят се опитва да намери връзка между консервативността на района и това явление, но всъщност се оказва, че такава не съществува и няма никаква зависимост между културния, политически, или религиозен състав на социума, в който израстват тези деца, защото - въпреки че е трудно да се повярва, пристрастието е широко вкоренено.


Можем ли да се справим с истината

Всички лъжат, но не можем да отречем, че част от тези данни носят изключително притеснителна информация. Тя разкрива наличието на огромно количество непризнати хомосексуални господа и широко разпространена заплаха от расистки прояви (които само се подклаждат от празни призиви за толерантност). Не звучи весело нали? Отнемането на социалната приемливост от данните за проучванията някак прави света да изглежда по-мрачен.

Сет Стивънс-Давидовиц открива и положителна страна на получената информация. Според него тя може да подобри съществуването на човечеството, като намали тревогата и усещането, че сме сами в несигурността и неудобството си. Търсенията в Google могат да са полезни, за да разберете, че не сте сами. Когато сте били ученик е трябвало при въпроси за новия урок да вдигнете ръка и да ги зададете, объркаността в живота бива преодоляна чрез търсачката по абсолютно същия начин. Ако сте пренебрегвали учителя, седейки тихо и свито и потъвайки все по-дълбоко в объркването си, то най-вероятно сте се чувствали сам. Сега това не е така, не само вие питате „чичо Google” странни неща. И в умовете на другите се въртят дълбоки и болезнени въпроси.

Втората полза от анализа на тези данни е, че предупреждава обществото за хората, които страдат. Информацията може да покаже, кои са групите в опасност от маргинализиране така, че да се предприемат по-ефективни мерки по интегрирането им в социума.

Най-хубавото, което тези данни могат да дарят на човечеството е, че разкриват наличието на проблеми, следователно насърчават намирането на решение. С по-добро разбиране на ситуацията е възможно специалистите да намерят начин да променят обстоятелствата, неблагоприятни за благотворното развитие на социума.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: theguardian.com
Снимки: aferfi.hu; news.com.au 

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимкиЗдравни съветиСпортРецептиЛюбопитноСоциални грижиТестовеНовини