Нимфомания и любов към секса: вижте разликите

Векът, в който живеем, е подчинен на промяната. В него жените вече са по-активни социално, по-борбени, проспериращи, дори по-флиртуващи. Ето защо се случва така, че, когато някой господин се окаже потиснат от идеята, че те си позволяват да са сексуални същества, също колкото мъжете, започва лепене на етикети. Не се случва често мъж да признае, че не се справя със сексуалните желания на своятa партньорка. Но дойде ли такъв момент, той има оправдание, наричайки я “нимфоманка”.

Имам лоша новина за господата, използващи това оправдание – жените, обичащи секс, не са нимфоманки. Те просто не се притесняват да изразяват желанията си, също както и по-голямата част от силния пол. С това определение не бива да се играе така леко и фриволно, защото е съвсем реална диагноза.

Какво е нимфомания

Нимфомания е остарял термин за хиперсексуално разстройство при жените. Знаете ли, че терминът нимфомания се отнася само за жените? (При мъжете това състояние се нарича сатири.) Към момента се използва повече като разговорно определение, отколкото от специалистите.

Популярно обяснение на хиперсексуалността при жените е, че тя е забавена реакция при емоционално насилие, пренебрежение или друга психична травма, получена в детската възраст. Понякога става дума за липса на оргазмено удоволствие, колкото и стимулиращ да е половият контакт, това предизвиква редица (също незадоволителни) полови контакти. По-често говорим за пристрастяване към сексуалното удоволствие, с цел да се заглуши друг вид емоционално страдание.

Какво не е хиперсексуалността

Желанието да имаш интимни полови контакти само със своя партньор, регулярно и задоволяващо във физически смисъл НЕ е нимфомания!

Садизмът, мазохизмът, фетишизмът и техните разновидности не са равнозначни на хиперсексуалност. Те са сексуални девиации, считани от СЗО за отклонение, и понякога вървят в комплект с хиперсексуалността, но в тези случаи са по-скоро следствие, отколкото причина.

Хиперсексуалността не е приятна. Тя не води до удовлетвореност. Напротив, след всяко целящо намаляване на вътрешното напрежение начинание от сексуален характер, хиперсексуалният изпитва краткотрайно облекчение и след това, точно като зависим от упойващи вещества, започва търсене на поредното сексуално действие.

Признаци за хиперсексуалност са:

• обсебване от мисълта за сексуални контакти до степен, пречеща на останалата дейност;

• тревожно, прекомерно, буквално уморително мастурбиране;

• постоянно търсене на визуална стимулация на сексуалната възбудимост;

• генитална свръхчувствителност;

• множество полови партньори;

• сексуални взаимоотношения без подбор на място;

• сексуални контакти без оглед на безопасност;

• сексуални контакти без използване на предпазни средства;

• емоционален дисбаланс, самоомраза, тъга и ненавист, насочени навътре;

• редуване на депресивни и манийни емоции, ниска самооценка и демонстрации на високо самочувствие;

• сексуално поведение, противоречащо на личните морални норми;

• често вследствие на хиперсексуалността се появяват и сексуални девиации от типа на ексхибиционизъм, мазохизъм и др.;

• както и при другите зависимости – убеденост, че могат да спрат самостоятелно и множество разочарования.

Пример за това, колко сериозен проблем е сексуалната зависимост (каквото всъщност представлява хиперсексуалността) е, че в някои държави има организации за взаимопомощ, подпомагащи страдащите от разстройството. Тези организации подчертават колко проблемно състояние е хиперсексуалността, защото пречи на нормалния живот на човека, в повечето случаи е в конфликт с убежденията му, унищожава социалния му живот, понижава продуктивността, убива адаптивността му.

В случай, че повишеното сексуално желание нарушава вашето функциониране, обърнете се към сексолог или психотерапевт.