Възгледите на Ерих Фром за масовата невроза и ефекта й върху отделната личност

Могат ли социалните фактори и тенденции да бъдат невротични и как би се отразило това на отделния човек? Това е въпросът, който се оказва движеща сила в живота на прочутия философ хуманист и психолог Ерих Фром.

Той е роден на 23 март 1900 г. във Франкфурт на Майн, Германия, и израства в религиозната среда на родители евреи, които определя като „силно невротични“. Дори за самия себе си Фром не се притеснява да каже, че вероятно също е „по-скоро непоносимо, невротично дете“.

Дълбоката вяра на баща му и очакванията на цялото му семейство, че няма да се отклони от нея, оказват толкова сериозен натиск, че противопоставянето на психолога срещу тях до голяма степен формира личността му. През 1944 г. той заключава: „Загубената битка срещу властта е в основата на всяка невроза“.

Религиозно образование и влиянието на Стария завет върху Ерих Фром

Теорията му за неврозата се базира на интереса и наблюденията му върху поведението на масите, което той разглежда през призмата на собствените си религиозни познания.

„Фром беше силно впечатлен от пророците Исаия, Амос и Осия, защото те обещавали световен мир. Като млад мъж той изучава Талмуда с помощта на Раби Хоровиц, а в университета попада под влиянието на Салман Рабинков в Хайделберг и Нехемия Нобел и Лудвиг Краус във Франкфурт. До голяма степен тези негови учители го превръщат в личността, която познаваме. Социалистическата идеология на Рабинков и мистичните интереси на Нобел намират място в много от трудовете на Ерих Фром.“ (Функ, 1999 г.)

Интересът към литература, свързана със Стария завет, още в ранна възраст, дава посока на живота на психоаналитика и оформя възгледите му за социалното движение, наричано още поведение на масите.

Прочетете още:

• Какво представлява неврозата

Първата световна война и и „официалните идеологии“

Радикалните промени, които претърпява философията на Фром, настъпват в резултат на друг много важен фактор – Първата световна война и психо-социалното й въздействие върху германците.

Вярата на учения в идеите и месианските послания на пророците за хармонично съжителство на всички народи по света е сериозно разклатена след избухването на Първата световна война. Той става все по-недоверчив към официално разпространяваните доктрини и идеологии, включително тщеславния национализъм:

„В края на войната вече се бях превърнал в един силно разтревожен и объркан млад мъж. Бях обсебен от въпроса защо избухват военни конфликти, от желанието да разбере ирационалността на поведението на масите и от неподправения си стремеж към мир и разбирателство между страните. Сериозно се съмнявах във всички официални идеологии и бях убеден, че не бива да се доверявам с лекота на нищо и никого.“ (Фром, „Отвъд веригите на илюзиите“, 1962 г.)

Загубата на вярата и разочарованието карат философа да възприема някои социални динамики като невротични, а ефекта им върху отделния човек като проекция и доказателство за неправилното функциониране на обществото. От този момент нататък основната цел, която той си поставя, е да разгадае и анализира в дълбочина причините и естеството на тази дисфункция, както и отражението й върху отделната личност.

Влиянието на Карл Маркс върху възгледите на Ерих Фром

Теорията на Фром се гради върху още един, трети фактор и той не е свързан с натиска от страна на семейството или социалните размирици, а с неговото собствено детайлно изследване върху това дали има надежда, че хората могат да живеят в мир и хармония. Вдъхновение за своя труд той черпи основно от философията на Карл Маркс. В този период от живота му неговите политически и социални интереси се задълбочават и оформят, както никога досега.

Психологът твърди, че именно в научните трудове на Маркс е открил „ключа към разбиране на историята и светските прояви на радикалния хуманизъм, проповядван от пророците в Стария завет“. Благодарение на Карл Маркс се възражда надеждата на Фром, че световният мир е постижим. Той е убеден, че всички хора могат да живеят в разбирателство, ако прегърнат идеята за хуманизма.

Философът намира мотивация в своето прозрение, че „настоящият исторически момент ще определи дали човечеството само ще реши съдбата си или ще стане жертва на ядрена война.“ (Фром, 1960 г.).

Характерологии

Годините на политически и социален активен живот са заменени от период, в който Ерих Фром полага неимоверни усилия да анализира взаимовръзките между социологията и психологията. Той развива основните принципи на няколко ключови характерологии във вероятно най-важното и задълбочено проучване, свързано с отражението на социално-икономическите структури върху човешките нужди като психически потребности. Според психоаналитика съществуват пет типа личности въз основа на тяхната производителност.

Идеалът за самия Фром е свързан с онзи вид личност, която е фокусирана върху битието. Личността, която се наслаждава на живота, която е продуктивна, креативна и умее да използва своите предимства. Личността, която вярва в хуманистичната религиозност и обича живота.

Според философа на другия полюс е видът личност, която е фокусирана върху притежанието. Тя може да бъде депресивна, пасивна, скучна, неспособна на истински и пълноценни преживявания. Личност, която не може да се довери напълно на хората, на висшата истина, и се страхува от смъртта.

При Фром, както и при много други известни теоретици, възгледите се формират и видоизменят във времето под влиянието на съвкупност от фактори – дълбоката религиозност на семейството му, избухването на Първата световна война и нейните социални ефекти върху населението и десетките години, прекарани в задълбочени социологически и психологически изследвания.