Какво представлява неврозата

от 13 окт 2017г., обновено на 11 май 2021г.

Терминът невроза се използва от специалистите за първи път в средата на 19-ти век, за да категоризира симптомите, за които се счита, че имат неврологичен произход. Не може да се каже, че в съвременната психология терминът се използва често, тъй като не е достатъчно точен за психологическа диагностика и не отговаря научните цели, развили се с времето.

Част от специалистите използват понятието невроза, за да опишат тревожните симптоми и свързаното с тях поведение, или диапазона на психичните заболявания извън психотичните разстройства. Други – особено психоаналитици (последователи на Фройд и Юнг) - използват термина, за да опишат самия вътрешен процес, наречен конфликт на несъзнаваното.

Характерно за неврозата е наличието на високи нива на тревожност, депресия, усещане за силен стрес и недоволство, които не са пропорционални на обстоятелствата в живота. Фактически неврозата накърнява качеството на всяка дейност и взаимоотношения в ежедневието на страдащия. Засегнатите пациенти обикновено не страдат от загуба на чувство за реалност.

Състоянията, квалифицирани като неврози в миналото, към момента се наричат невротични разстройства

Техният списък включва:

Посттравматично стресово разстройство;
Соматоморфни разстройства;
Тревожни разстройства;
Фобия;
Депресия;
Дисоциативно разстройство;
Обсесивно-компулсивно разстройство;
Разстройство на адаптацията.

Всички тези нарушения, понякога все още наричани невроза, включват голяма палитра от емоционални и физически симптоми и прояви. Тревожността и страхът са общи симптоми на доста заболявания, считани за невротични разстройства. Важно е да се подчертае, че те не носят със себе си заблуди и халюцинации, които са симптоми на психотично разстройство.

Невротичните симптоми силно пречат на качеството на живота, намалят способността на индивида да функционира ефективно в ежедневни дейности, като работен процес и учене, грижа за дома и семейството.

Теории, отнасящи се до неврозата

Един от възгледите за неврозата, оказали най-голямо влияние върху науката, идва от психоанализата. Според теорията, създадена от Фройд, неврозите възникват от интрапсихични конфликти (такива между различни желания, импулси и мотиви, поддържани от различни компоненти на ума). Постулираното съществуване на несъзнателна част от ума, която наред с другите функции действа като хранилище за потиснати мисли, чувства и спомени, обяснява, че голяма част от тях са неприемливи за съзнателната част от личността и затова водят до осезателна симптоматика. Тези репресирани психични съдържания обикновено са сексуални или агресивни влечения, или болезнени спомени за емоционални загуби и неудовлетворени копнежи от детството. Тревожността възниква, когато неприемливите и потиснати влечения заплашват да влязат в съзнанието. Подтикнатата от безпокойството съзнателна част от ума, се старае да отклони появата им „на светло“, използвайки защитни механизми. Невротичните симптоми започват като непроницаема част от защитните механизми.

Психоаналитичната теория продължава да оказва влияние върху специалистите. Бихевиористичната хипотеза представя неврозата като заучен отговор на стрес. Трета гледна точка (идваща от когнитивната психология) подчертава начина, по който маладаптивното мислене (като страх от възможно наказание) насърчава неточното възприемане на себе си и заобикалящите личността събития.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Характеризира се с непреодолимо навлизане на нежелани идеи, мисли или чувства в съзнанието, или с необходимост от многократно изпълнение на ритуални действия, които страдащият възприема като нежелани и неоправдани.

Соматоморфни разстройства

Те включват така наречените истерични или конверсионни неврози, проявяващи се във физически симптоми (парализа или глухота), които не са причинени от органични заболявания. Истерията е сред най-ранните синдроми, локализирани и лекувани от специалистите по психично здраве, които са вярвали, че симптоматиката е резултат от фиксации или проблеми, останали от ранните етапи в психосексуалното развитие на индивида.

Тревожни разстройства

В основата си те са безпокойство, изразяващо се в кратки и много остри пристъпи на тревога, или хронично наличие на ужас. Лицата, подложени на тревожни атаки, могат да страдат от храносмилателни проблеми, прекомерно изпотяване, главоболие, сърцебиене, безсъние, нарушение на апетита и проблеми с концентрацията.

Фобия

Част от учените я определят като вид тревожно разстройство, което се изразява в страхове, предизвикани от конкретни ситуации или обекти. Някои често срещани фактори за фобиите са открити или твърде затворени пространства, огън, паяци, височини, мръсотия и бактерии.

Депресия

Когато тя не е прекомерно тежка или продължителна, се счита за невротично състояние. Депресивният човек е тъжен, безнадеждно и песимистично настроен и уморен без видима причина, той има забавено мислене и намален апетит, както и проблеми със съня.

Посттравматично стресово разстройство

Синдром, проявяващ се при хора, претърпели травмиращо събитие, като природно бедствие, изтезания или задържане против волята им. Симптомите често включват кошмари, безпокойство, усещане за вина (че човек е останал жив, а други са загубили живота си).

Дисоциативно разстройство

Състои се в живот в света или в самия себе си с усещането за странно, променено, нереално положение.

Различните специалисти третират горните състояния по различен начин

Психоаналитичните поддръжници се насочват към подпомагане на пациента да осъзнае потиснатите импулси, чувства и травмиращи спомени, които стоят зад неговите симптоми, като така му позволяват да постигне растеж на личностно ниво чрез по-задълбочено разбиране за себе си. Други се опитват да овладеят състоянието на пациента чрез процес, наречен десенсибилизация — пример са хората, страдащи от фобии, които постепенно биват изложени на стимула, предизвикващ страха им. Някои подходи за лечение включват моделиране на по-ефективно поведение. Когнитивните и междуличностни подходи включват обсъждане на мисли и възприятия, които допринасят за невротичните симптоми на пациента, като в крайна сметка ги заместват с по-реалистични интерпретации на външни събития и вътрешните отговори на пациента към тях.

Много психиатри предпочитат физически подходи, като психотропни лекарства (включително антидепресанти и антипсихотични лекарства) и шокова терапия. Голяма част от специалистите предпочитат комбинация от няколко подхода, чието съчетание зависи много от състоянието на пациента им.