Начало Психология Поведенческа психология Патология Какво представлява неврозата

Какво представлява неврозата

Какво представлява неврозата - изображение

Терминът „невроза“ се използва от специалистите за първи път в средата на 19-ти век, за да категоризират симптомите, за които се  счита, че имат неврологичен произход. Не може да се каже, че в съвременната психология терминът се използва често, защото не е достатъчно точен за психологическа диагностика и не отговаря научните цели, развили се с времето.

Част от специалистите използват термина, за да опишат тревожните симптоми и свързаното с тях поведение или да опишат диапазона на психичните заболявания извън психотичните разстройства. Други – особено психоаналитици (последователи на Фройд и Юнг), използват термина, за да опишат самия вътрешен процес (наречен конфликт на несъзнателното).

Характерно за неврозата е наличието на високи нива на тревожност, депресия, усещане да силен стрес и недоволство, които не са пропорционални на обстоятелствата в живота. Фактически неврозата накърнява качеството на всяка дейност и взаимоотношение в съществуването на носителя си. Засегнатите пациенти обикновено не страдат от загуба на чувство за реалност.

Състоянията, в миналото квалифицирани като неврози, към момента се наричат невротични разстройства. В техния списък са включени:

- Посттравматичното стресово разстройство;
- Соматоморфни разстройства;
- Тревожно разстройство;
- Фобия;
- Дисоциативно разстройство;
- Обсесивно-компулсивно разстройство;
- Разстройство на адаптацията.

Всички тези нарушения, понякога все още наричани невроза, включват голяма палитра от емоционални и физически симптоми и прояви. Тревожността и страхът са общи симптоми на доста заболявания, считани за невротични разстройства. Важно е да се подчертае, че тези нарушения не носят със себе си заблуди и халюцинации, които са симптоми на психотично разстройство.

Невротичните симптоми силно пречат на качеството на живота, намалят способността на индивида да функционира ефективно в ежедневни дейности, като работен процес и учене, грижа за дома и семейството.


Теории, отнасящи се до неврозата

Един от възгледите за неврозата, най- много повлияли върху науката, идва от психоанализата. Според теорията, създадена от Фройд, неврозите възникват от интрапсихични конфликти (такива между различни желания, импулси и мотиви, поддържани от различни компоненти на ума). Постулираното съществуване на несъзнателна част от ума, която наред с другите функции действа като хранилище за потиснати мисли, чувства и спомени, обяснява, че голяма част от тях са неприемливи за съзнателната част от личността и затова водят до осезателна симптоматика. Тези репресирани психични съдържания обикновено са сексуални или агресивни влечения, или болезнени спомени за емоционални загуби и неудовлетворени копнежи от детството. Тревожността възниква, когато неприемливите и потиснати влечения заплашват да влязат в съзнанието. Подтикнатата от безпокойството съзнателната част от ума се старае да отклони появата им „на светло“, използвайки защитни механизми. Невротичните симптоми започват като непроницаема част от защитните механизми.

Психоаналитичната теория продължава да оказва влияние върху специалистите. Бихевиористичната хипотеза представя неврозата като заучен отговор на стрес. Трета гледна точка (идваща от когнитивната психология) подчертава начина, по който маладаптивното мислене (като страх от възможно наказание) насърчава неточното възприемане на себе си и заобикалящите личността събития.

Обсесивно — компулсивно разстройство

Обсесивно-компулсивно разстройство

Характеризира се с непреодолимо навлизане на нежелани идеи, мисли или чувства в съзнанието, или с необходимост от многократно изпълнение на ритуални действия, които страдащият възприема като нежелани и неоправдани.

Соматоморфни разстройства

Те включват така наречените истерични или конверсионни неврози, проявяващи се във физически симптоми (парализа или глухота), които не са причинени от органични заболявания. Истерията е сред най-ранните синдроми, които са локализирани и лекувани от специалистите по психично здраве, които са вярвали, че симптоматиката е резултат от фиксации или проблеми, останали от ранните етапи в психосексуалното развитие на индивида.

Тревожни разстройства

В основата си са безпокойство, изразяващо се в кратки и много остри пристъпи на тревога, или хронично наличие на ужас. Лицата, подложени на тревожни атаки, могат да страдат от храносмилателни проблеми, прекомерно изпотяване, главоболие, сърцебиене, безсъние, нарушение на апетита и проблеми с концентрацията.

Фобия

Част от учените я определят като вид тревожно разстройство, което се изразява в страхове, предизвикани от конкретни ситуации или обекти. Някои често срещани фактори за фобиите са открити или твърде затворени пространства, огън, паяци, височини, мръсотия и бактерии.

Депресия

Когато не е прекомерно тежка или продължителна, се счита за невротично състояние. Депресивният човек е тъжен, безнадеждно и песимистично настроен и уморен без видима причина, той има забавено мислене и намален апетит, както и проблеми със съня.

Посттравматично стресово разстройство

Посттравматично стресово разстройство

Синдром, проявяващ се при хора, претърпели травмиращо събитие, като природно бедствие, изтезания или задържане против волята им. Симптомите често включват кошмари, безпокойство, усещане за вина (че човек е останал жив, а други са загубили живота си)

Дисоциативно разстройство

Състои се в живот в света или в самия себе си с усещането за странно, променено, нереално положение.

Различните специалисти третират състоянията по различен начин

Психоаналитичните поддръжници се насочват към подпомагане на пациента да осъзнае потиснатите импулси, чувства и травмиращи спомени, които стоят зад неговите симптоми, като така му позволяват да постигне растеж на личностово ниво, чрез по-задълбочено разбиране за себе си. Други се опитват да овладеят състоянието на пациента чрез процес, наречен десенсибилизация — пример са хората, страдащи от фобии, които постепенно биват изложени на стимула, предизвикващ страха им. Някои подходи за лечение включват моделиране на по-ефективно поведение. Когнитивните и междуличностни подходи включват обсъждане на мисли и възприятия, които допринасят за невротичните симптоми на пациента, като в крайна сметка ги заместват с по-реалистични интерпретации на външни събития и вътрешните отговори на пациента към тях.

Много психиатри предпочитат физически подходи, като психотропни лекарства (включително антидепресанти и антипсихотични лекарства) и шокова терапия. Голяма част от специалистите предпочитат комбинация от няколко подхода, чието съчетание зависи много от състоянието на пациента им.

По статията работи: Станислава Тонева
Източници:  rightdiagnosis.com; britannica.com; minddisorders.com
Снимки: epdrservisi.co; clinical-hypnotherapy.co.uk; globalekonomi.com.tr

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияТестовеЛюбопитноЛайфстайлНормативни актовеНовиниИсторияСнимкиСпециалистиНаправления в медицинатаЗаведения