Грандомания и непрекъснато търсене на внимание: примери за нарцистично поведение

Много често нарцисистите са описвани като личности, които живеят в свой собствен свят и рядко обръщат внимание на хората в обкръжението си. От психологическа гледна точка нарцисизмът не означава любов към себе си - поне не истинска такава. По-точно е да се каже, че хората с нарцистично личностно разстройство са влюбени в един идеализиран, грандиозен образ на самите себе си. А те вярват в тази измислена представа за себе си именно защото това им позволява да избягват дълбокото чувство на несигурност, което изпитват. Но поддържането и захранването на тези заблуди за величие отнема много усилие и време. Това е източникът на дисфункционалните нагласи и поведение.

Представените по-долу примери за нарцистично поведение ще ви помогнат да добиете по-добра представа за нарцистичното личностно разстройство.

"Аз съм жертвата във всяка една ситуация."

Нарцисистите може да се опитат да демонстрират чувството си за грандомания, като постоянно говорят за проблемите си в професионален и личен план. Те често се държат сякаш никой друг не съществува, а ако случайно направят грешка, тя всъщност представлява желание свише.

За нарцистичната личност оплакването от сполетелите ги нещастия и трудности е редовна част от репертоара. Поемането на цялата отговорност за успеха на семейство си, както и игнорирането на приноса на останалите хора представлява често срещано поведение. Обичайно нарцисистите обясняват неуспеха си с лошия си късмет или саботаж от страна на другите. Повечето от твърденията и оплакванията на нарцистичните личности са безпочвени или са силно преувеличени.

"Строя въздушни замъци."

Хората, страдащи от личностното разстройство, често отделят много време в създаването и култивирането на фантазиите си, строейки един измислен свят в съзнанието си, където те са господарите с неограничена власт и богатство. Прекаленото вглъбяване и мечтаене понякога могат да доведат до изгубване на представата за това кое е реално и кое не.

"Винаги аз, аз, аз."

Нарцисистът желае да получава похвали постоянно, като високото мнение на останалите за него е една от основните му цели. За да се чувстват сигурни в себе си, този тип личности искат непрекъснато да чуват комплименти, като същевременно търсят (и ликуват, когато забележат) прояви на завист от колеги и приятели. На нарцистичните личности има харесва да получават непрестанно потвърждение, че всичко, което правят, е правилно и изключително. Този тип поведение, коренящо се в изблици на егоцентризъм и грандомания, може да окаже негативно влияние върху ежедневните взаимоотношения на работното място и/ или в семейството. В даден момент нарцисистите осъзнават, че кулата, изградена от лъжи, манипулации и измяна, рухва и носи със себе си сериозни последици.

"Парите са целта."

Този тип личностово разстройство може да накара страдащите да вярват, че всеки, който не е успешен и богат, не заслужава да бъде част от обкръжението им. Възможно е нарцисите да проявят открито неодобрение, раздразнение и дори гняв спрямо тези, които имат по-нисък социален и икономически статус от тях. Така че всеки, който не се вписва в строгите критерии на нарцистичните личности, не заслужава вниманието им.

"Прави това, което ти кажа!"

Хората с личностното разстройство очакват другите да следват всяка тяхна команда или прищявка, без значение каква е тя. Поведението на нарцисиста ясно показва на околните, че той се мисли за номер едно, а другите просто трябва да го следват. Често хората с личностното разстройство реагират гневно и превъзбудено, когато не получат това, което желаят. Възможно е дори да проявят вербална или физическа агресия, ако някой оспори техния авторитет или позиция.

Страдащите от нарцистично разстройство на личността трудно променят поведението си, дори когато то им причинява сериозни проблеми. Те имат склонността да прехвърлят вината на другите. Нарцистично личностово разстройство може да бъде овладяно с помощта на когнитивно-поведенческа или групова терапия. От изключителна важност е пациентите да не губят надежда и да продължават да се стремят към подобряване на състоянието си.

Запознаването подробно с личностното разстройство може да се окаже полезно както за диагностицирания, така и за неговото семейство.