Нарцистичното личностово разстройство: Помага ли груповата терапия

Нарцисистът обикновено мисли, че всичко се върти около него. Той е човекът, който ви игнорира и е толкова погълнат от себе си, че не вижда причина да зачита чуждите мнения, чувства или нужди. Може ли груповата терапия да помогне на такъв индивид?

Възможно е някои от страдащите от нарцисизъм да проявяват и други симптоми, като агресия и материализъм. В определени случаи психичното разстройство притъпява почти напълно съчувствието и емпатията. Важно е да се запомни, че нарцистичните личности са изключително манипулативни, като често се преструват на загрижени, неагресивни и нематериалистични индивиди.

Как тогава нарцисистите ще се справят като участници в груповата терапия?

Професор Дан Тамасуло твърди, че по-скоро никой с нарцистично личностово разстройство не би се записал доброволно да участва в групова терапия. Нарцисистите страдат от грандомания, което означава, че те се възприемат като по-добри от останалите, съвършени индивиди, неспособни да допускат грешки. Как тогава биха признали, че имат проблем? Според професора по позитивна психология човек, който страда от психичното разстройство, не би си признал, че има нужда от помощ или промяна. Понякога обаче се случва нарцисист да участва в групова терапия, обикновено поради това, че е бил принуден от съда, партньора си или определен социален фактор. Резултатите са доста интересни.

За един психотерапевт бързо става ясно, че цялостната динамика на групата се променя с пристигането на подобен клиент. Още по време на първата терапевтична сесия нарцистичната личност ще положи усилия да се установи като лидер и най-важен, умен или компетентен член на колектива. Фокусът на самата терапия обаче не трябва да е директната конфронтация с нарцисиста. Психотерапевтът в групата трябва да подкрепи останалите участници, за да могат да реагират по адекватен и конструктивен начин на неприемливото държание.

Психологът по позитивна психология споделя следната история за мъж, наречен от него Джон, с диагноза нарцистично личностно разстройство, който започва групова терапия. Още от началото клиентът се превръща в самоназначилия се говорител на цялата група. Джон непрекъснато дава съвети на всички останали членове на групата, като винаги предлага решения за чуждите проблеми. Не след дълго всички останали клиенти се изреждат да му обясняват, че не искат неговите съвети и намират поведението му за неприемливо. За всички от групата става ясно защо на възраст от 42 години Джон вече се е развеждал 4 пъти.

Въпреки критиката и неодобрението на другите Джон никога не приема насериозно думите на останалите участници в груповата терапия, като продължава да поучава другите. Самият психотерапевт, който направлява терапевтичния процес, също намира за трудно да се справи с поведението на мъжа с нарцистично личностово разстройство, тъй като нито един от директните опити за интервенция не се оказва успешен. Джон така и не осъзнава негативното влияние, което има неговото държание.

След консултация с колега психотерапевтът решава да промени стратегията си спрямо нарцистичната личност и моли другите членове на групата да разкажат как се чувстват, когато разговарят с човек, който не ги изслушва и винаги мисли, че по-добър от тях, но същевременно не осъзнава колко обидно и грубо се държи. Всички участници представят сходни разкази, като психотерапевтът насърчава всеки един от тях да комуникира открито с човека, към когото изпитва подобни чувства. Този човек, разбира се, е Джон.

Мъжът остава без думи. Изказванията на другите го изненадват.

Благодарение на новата стратегия останалите членове на групата стават по-сигурни в себе си и са готови да изразят открито своето мнение. Участниците се научават да споделят един с друг способи за справяне с егоцентричните, самовлюбени и арогантни личности в живота си, което води до по-добра комуникация в самата група и създаването на по-сплотен колектив.

Преди прилагането на новата стратегия Джон никога не говори за собствените си нужди, докато дава съвети. На мъжа, страдащ от нарцисизъм, му е необходимо много време, но в крайна сметка успява да разбере критиките, насочени към неговото поведение, и приема груповата норма – да споделя и анализира своите желания и чувства. Промяната в държанието на Джон е предизвикана от ясно заявената позиция на участниците в груповата терапия. Те се опълчват на неговите опити за доминантност, като започват да говорят за своите собствени нужди по конструктивен и аргументиран начин. С течение на времето Джон успява да промени недопустимото си държание не само в терапевтичния център, но и в личния си, и в професионалния си живот.