Начало Психология Поведенческа психология Патология Деперсонализация – какви са симптомите

Деперсонализация – какви са симптомите

Деперсонализация – какви са симптомите - изображение

Повечето хора нямат представа какво представлява деперсонализацията и че често се появява при панически атаки, ето защо накратко ще опишем симптомите, за да може обикновеният човек да ги открие, ако се сблъска с тях.


„Стъклена преграда между личността и света“

Вероятно най-честият симптом на деперсонализацията е усещането, че между страдащият и реалността съществува преграда или стъкло.
Когато имате травмиращо преживяване (автомобилна катастрофа/паническа атака/лош опит с приема на наркотични вещества и т.н.), умът ви се отдръпва от опита, който е натрупал, защото усещането е твърде страшно. Ето защо деперсонализирането толкова често изглежда така, сякаш има "стъкло" между страдащия и останалата част от света – не е заради някаква постоянна промяна, просто защото умът се опитва да се предпази от нещо опасно и създава времена преграда.
Помислете за това по следния начин: Един човек ходи по точно определена улица ежедневно, щастлив и доволен. Докато един ден преживява физическа саморазправа и бива силно наранен на нея. След това се чувства шокиран и травматизиран. Разбира се, няма трайни щети, но за известно време се страхува да напусне къщата. Това е напълно естествена реакция! Човекът изпитва висока тревожност, казвайки: "Ще остана в къщата за известно време, докато не започна да се чувствам отново сигурен". Разбира се връщането на сигурността изисква много вътрешни усилия. Но трябва да бъде направено. В противен случай личността ще остане в дома си много по-дълго отколкото би трябвало да се страхува от случилото се.


Объркване при опитите за контрол над чувства и действия

Чувството, че сте някакъв робот и че гледате себе си, как се занимавате с живота, сякаш движенията и действията не са вашите собствени.
Това е абсолютно абстрактно усещане, което не би трябвало да предизвиква тревога във вас, защото всъщност не предизвиква особена промяна на действията ви в реалния свят. Ще ви накара ли деперсонализацията да направите нещо, което не искате?
Не, няма!
Усещането за липса на контрол се дължи на безпокойство и опита на ума ви да разбере чувството на деперсонализация, като не е нищо повече от временен отбранителен механизъм на мозъка.
Движенията и мислите ви са вашите собствени! Това временно състояние причинява съсредоточаване върху малките детайли, които принципно се извършват с лекота. Тревогата води до заключение (напълно невярно), че сме загубили контрол над ситуацията. Всъщност няма как да сме по-далеч от истината, мислейки, че тялото ни се е роботизирало. Странните мисли са резултат на временното състояние, отново плод на защитните механизми на мозъка.


Изкривено възприемане на времето

Усещането, че времето не тече нормално. Може да почувствате, че има пропуски, че сте прескочили момент. Също така може да усетите, че събитията, които са се случили скоро са били доста отдавна.
Подобно на усещането, че нямаме контрол над себе си, всъщност се основава изцяло на това как мозъкът реагира на постоянни високи нива на тревожност. Ясно е, че няма действително изкривяване във времето. Всичко е точно както трябва. Това, което е различно, е, че толкова силно се съсредоточавате върху детайлите и самата тревога, че преживяването може да бъде страшно.
Дама, страдаща от деперсонализация казва: „Лично аз си спомням една конкретна седмица, през която имах няколко панически атаки, защото не можех да спра да мисля за естеството на времето, как работи, дали може да се промени и т.н. Беше страшно, но също така беше абсолютно безсмислено, защото – и това е важно! — ВРЕМЕТО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ! То е същото, каквото винаги е било, и винаги ще бъде. Навикът да се безпокоя прави времето да изглежда променено.

Същото е, когато гледате страхотен филм — изглежда, че времето лети, защото сте забавлявали и сте били погълнати от разказа. Но когато гледате безинтересен филм, вие не сте ангажирани с него и непрекъснато се отклонявате в собствените си мисли — тогава е сякаш безкраен. Дължината на филма няма значение: всичко се касае до начина, по който мислите за него. Същото нещо се отнася и за обикновения живот: тревожността прави трудно за мозъка да се ангажира с живота. Концентрацията ви може да бъде интензивна и разпръсната навсякъде наведнъж, така че естествено времето може да изглежда много по-дълго или по-кратко от нормалното.
И знаете как понякога, когато шофирате, бързайки към работа, стигате до местоназначението си и едва ли можете да си спомните подробности за пътуването? Това е така, защото сте фокусирали ума си върху други неща, може би сте говорили с някого, слушали радиото и т.н. Това означава ли, че времето "липсва"? Разбира се, че не. Това е съвсем естествено нещо, което се случва всеки ден, просто се фокусирате върху него поради тревогата.


Страх, че полудявате

Това е силният страх, че всичките симптоми са някаква форма на психично отклонение и че може да загубите ума си.
Може би ще ви разочароваме, но очакването ви е грешно. Вие не сте луди! Деперсонализацията не е абсолютно никакъв вид психотично отклонение. Хората, които страдат от психози, са склонни да си живеят в създадена от тях реалност. При деперсонализацията, реалността си е същата, просто изглежда твърде пресилена и интензивна, поради постоянното безпокойство, което съпътства състоянието. За да има това усещане превес над другите и да продължи дълго, то се възползва от изненадата след първата паническа атака. Повечето хора не са запознати със състоянията си и не знаят нищо за механизмите, които са ги предизвикали. Ето защо си мислят, че полудяват.


Това дълбоко объркващо и ужасяващо чувство и не може да се сравни с никое друго в света, ето защо хората мислят, че са луди. Защо иначе подобен потресаващ ужас би ги застигнал? Разбира се те НЕ полудяват, просто тялото им се опитва да реагира на „опасността“, която му показва ума. Всичко това кара страха да ескалира. Но заплаха няма и за това предполагате, че нещо не е наред с ума ви. Това на свой ред генерира още страх и бързо измъква контрола ви, предизвиквайки паник атака (а на заден план бавно гради навици на безпокойство, които водят поведението до същите задънени улици).
Съществува аспект на тревожността, който е изключително разочароващ — страхът и безпокойството не дават възможност на личността да избяга от тях и не позволяват съсредоточаване върху друго. Постепенно страхът обхваща всички мисли, дори философските като „защо съм тук“ и „кой съм аз“. Не намира нищо, върху което да се фокусира в околната среда и решава да се концентрира върху индивида — изведнъж редовите мисли се превръщащ в плашещи съждения.
Всичко това допринася за множенето на безпокойството. Страдащият започва така внимателно да се наблюдава, че всеки сърбеж се вижда като съществен симптом, от който да се бои. Аналитичното следене на всяка телесна функция всъщност започва да възпрепятства нормалното действие на ума и организма (засилвайки ефектите от трвожността). Тези аналитични мисли могат да са така напрегнати и да се множат с невероятна скорост, че действително да са бариера между тялото и цялостното му качествено функциониране. Нерядко това се изразява в усещане за изтръпване на крайници или липса на чувствителност в тях.

Когато човек разгледа симптомите на деперсонализацията, осъзнава, че всъщност тревогата води до нея, а тя самата до тревога. Реално притеснението ни върти в разрастваща се спирала. Въпроът е дали ще му се поддадем.

Още за притесненията свързани с деперсонализацията може да научите ТУК.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: theodysseyonline.com
Снимка: dpmanual.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияАлт. медицинаСпортЛюбопитноНовиниИнтервютаЗдравни съветиЛайфстайлСнимкиИсторияЛеченияБотаникаТестове