Симптоми на деперсонализация

Деперсонализацията се среща много по-често, отколкото мислите. Случвало ли ви се е да се чувствате откъснати от своето тяло или пък апатични? Ако отговорът е да, то вие също сте я изпитвали.

Деперсонализацията обикновено се появява по време на паническа атака. Ето кои са някои от основните й симптоми.

Стъклена преграда между човека и света

Вероятно най-честият симптом на деперсонализацията е усещането, че между страдащия и реалността съществува преграда. Когато станете жертва на травмиращо преживяване (автомобилна катастрофа, паническа атака, злоупотреба с наркотични вещества и т.н.), умът ви се откъсва от усещанията, защото те са плашещи и опасни за него. Въображаемата стъклена преграда служи като защита за човека от останалата част на света.

Представете си следното: Човек минава по една и съща улица ежедневно. Той е спокоен и усмихнат. Докато един ден не става жертва на физическа саморазправа. След това той се чувства шокиран и много потиснат. Нараняванията му са леки и се възстановява, но за известно време изпитва страх да напуска дома си. Реакцията му е напълно естествена. Човекът изпитва силна тревожност и си казва: "Ще си стоя у дома за известно време, докато не започна да се чувствам отново сигурен". Разбира се, добиването на увереност изисква много вътрешни усилия. Но то трябва да се случи. В противен случай човекът ще се изолира в дома си много по-дълго, отколкото би отнело на друг да се стабилизира след травмиращо събитие.

Слаб контрол над чувства и действия

Става дума за чувството, че сте робот и се гледате отстрани. Сякаш движенията и действията ви не са вашите собствени. Последното е абсолютно абстрактно усещане, което не би трябвало да предизвиква тревога във вас, тъй като всъщност няма да повлияе особено на действията ви.

Ще ви накара ли деперсонализацията да направите нещо, което не искате? Не, няма.

Усещането за липса на контрол се дължи на безпокойство, както и на опитите на ума ви да разбере чувството на деперсонализация. Това не е нищо повече от временен защитен механизъм.

Движенията и мислите ви са вашите собствени. Това временно състояние ви кара да се съсредоточите върху малките детайли. Тревогата води до заключение (при това напълно погрешно), че сте загубили контрол над ситуацията. Всъщност няма как да не си го мислите, когато чувствате тялото си сякаш не е вашето, а нечие чуждо.

Изкривено възприятие за времето

Имате чувството, че времето тече по различен начин. Сякаш сте пропуснали част от него или сте прескочили момент. Също така може да си мислите, че събитията, които са се случили наскоро, всъщност са били доста отдавна.

Погрешното възприятие за време се базира изцяло на начина, по който мозъкът ни реагира на постоянни високи нива на тревожност. Истината е, че няма реално изкривяване на времето, а то следва нормалния си ход. Различното е, че вие сте се съсредоточили върху детайлите до такава степен, че смятате преживяването са ужасяващо.

Жена, страдаща от деперсонализация, споделя: „Спомням си една седмица, през която преживях няколко панически атаки, защото не можех да спра да мисля за хода и естеството на времето като измерение - как работи, дали може да се промени и т.н.. Беше страшно, но също така беше абсолютно безсмислено, защото – и това е важно! — то не се променя, било е и винаги ще бъде едно и също. Навикът ми да се безпокоя правеше времето да изглежда съвсем различно.“

Същото е, когато гледате хубав филм. Изглежда, че времето лети, защото сте се забавлявали и сте били погълнати от сюжета. Когато обаче гледате скучен филм, вие не сте ангажирани с него и мислите ви непрекъснато са някъде другаде. Тогава времето изглежда сякаш не тече. Дължината на филма няма значение. Всичко зависи от начина, по който мислите за него.

Така е и в реалния живот. Тревожността не позволява на мозъка да го разбере и приеме. Същото нещо се отнася и за обикновения живот: тревожността затруднява мозъка да се ангажира с живота.

Концентрацията ви може да бъде интензивна, но и едновременно разпръсната навсякъде. Ето защо времето може да изглежда много по-дълго или по-кратко от нормалното.

Знаете как понякога, докато шофирате, бързайки за работа, някак машинално стигате до крайната точка и едва си спомняте подробности за самото пътуване. Това е така, защото сте фокусирали ума си върху други неща - може би сте говорили с някого, слушали сте радио и т.н.. Това означава ли, че времето „липсва"? Разбира се, че не.

Страх, че полудявате

Става дума за силния страх, че всички тези симптоми са симптоми на психично разстройство.

Деперсонализацията не е вид психично разстройство. Хората, които страдат от психози, са склонни да живеят в създадената от тях реалност. При деперсонализацията реалността остава същата, просто изглежда твърде наситена на детайли и интензивна, поради постоянното безпокойство, което човекът изпитва.

Хората, преживявали деперсонализация, споделят, че усещането е наистина ужасяващо и страшно. Сякаш действително полудяват. Те не могат да го сравнят с никое друго. А всъщност тялото им се опитва да реагира на опасността, която умът смята, че съществува. Страхът расте, а заплаха няма. Това противоречие плаши човек, което от своя страна поражда още повече страх, загуба на контрол и евентуална паник атака.

Съществува аспект на тревожността, който трудно се преодолява, а именно, че страхът и безпокойството не дават възможност на човек да се съсредоточи върху нищо друго. Те постепенно превземат мислите му и той започва да си задава въпроси като „защо съм тук“ и „кой съм аз“.

Страдащият започва да се следи до такава степен, че всеки сърбеж му се струва повод за притеснение. В един момент стриктното следене на начина, по който функционира тялото му, започва да пречи на нормалното функциониране на ума и засилва ефектите от тревожността. Възможно е фиксирането върху търсенето на симптоми да създаде усещане за изтръпване на крайниците или липса на чувствителност в тях.

Когато човек се запознае със симптомите на деперсонализация, осъзнава, че всъщност тя е следствие от тревожността, а последната се самоподхранва. Безпокойството вкарва човек в спирала от още повече безпокойство, въпросът е дали той ще му се поддаде.

Прочетете още:

•  Деперсонализацията не води до множествено личностно разстройство